Последни новини
Home / Законът / Евросъдът по човешките права осъди България за дискриминация на самотна майка (допълнена)

Евросъдът по човешките права осъди България за дискриминация на самотна майка (допълнена)

Defakto.bg

Европейският съд по правата на човека осъди България за дискриминация и за нарушаване на правото на личен и семеен живот по жалба на самотна майка. Държавата трябва да й плати общо 10 575 евро – обезщетения за материални и морални вреди плюс разноски.

Конкретният повод е регламентът за отпускане на месечна помощ при един родител в Закона за семейните помощи за деца и тълкуването му от националните власти. Съдът сочи нормата на чл. 7, ал. 9 от Закона за семейните помощи, приет през 2002 г. (в момента текстът гласи, че месечната помощ за деца с един жив родител се предоставя независимо от дохода на семейството в размер, определен по съответния ред). А в жалбата до Страсбург се заявява, че помощи на това основание са били отказани заради липсата на доказателства децата да са били припознати от бащите им и тези родители да са починали.

Евросъдът е сезиран с жалби от Катерина Йочева и Катерина Ганева, и двете самотни майки. Приема нарушения на гарантираните от конвенцията права на първата жалбоподателка. Така поставено условието  дискриминира семействата с един известен родител и нарушава правото на личен и семеен живот (чл. 14 и чл. 8 от Евроконвенцията).

Съобщението на Европейския съд тук.

Катерина Йочева е самотна майка с две деца. През 2013 г. й е отказано получаването на семейни помощи за деца в хипотезата за “един жив родител” именно с мотива, че не отговаря на условията на закона, тъй като не е доказала децата да са имали друг родител и той да е починал. Йочева обжалва и СГС отменя отказа, като обявява, че в случая става дума за семейство и помощи се дължат, включително и че липсата на един родител  е равнозначна на “един жив родител”. Съдът обявява също, че обратното нарушава Конвенцията за правата на детето на ООН. ВАС обаче отменя това решение през 2014 г., защото СГС неправилно е приложил закона – ключовият елемент не е дали самотната майка и двете й деца представлавят семейство, а дали има жив родител, който не се е оженил повторно. Т.е. дали законът се прилага за полусираци или и за неприпознати от бащите им деца. Анализирайки мотивите на законодателя, ВАС стига до заключението, че семейната помощ за деца независимо от доходите е само за семейства, в които един от родителите е починал. Конституционният съд през 2013 г. също е отхвърлил искане на омбудсмана за противоконституционност на чл. 7, ал. 9 от закона. А с допълнителна разпоредба през 2012 г. в него е уточнено, че дете с един жив родител е непълнолетен или учащ се под 20 г., един от родителите на който е починал и за огото се грижи другият родител, при условие че не се е оженил повторно.

Втората жалбоподателка Катерина Ганева също е самотна майка, която се грижи за сина си. Тя е обжалвала пред Комисията за защита от дискриминация отказа на социалните служби да й отпуснат семейни помощи  и КЗД е открила пряка дискриминация на основание личен и семеен статус. Това решение обаче е обжалвано пред АССГ, който го отменя. Но казусът не е стигнал до ВАС, Комисията за защита от дискриминация не е обжалвала.  ЕСПЧ обявява жалбата на Ганева за недопустима, тъй като не е спазен шестмесечният сро за подаването й.

Европейският съд припомня, че Европейската социална харта, ратифицирана от България, обаче предвижда, че социалната защита на семейства с един родител не е ограничена до семействата, основани на брак и забранява дискриминацията – и пряка, и непряка. А Европейският социален комитет в произнасянето си по жалба е постановил, че непряка дискриминация е налице и когато дадени права и колективни предимства реално не са достъпни за всички.

Конкретно ЕСПЧ отхвърля доводите на правителството, че същината на казуса се вежда до просто сравнение между доходите на жалбоподателката Йочева и финансовата полза от получаването на надбавката. Повдигнатият въпрос е далеч по-сериозен и касае нарушаване на основни човешки права и на конвенцията, заявява съдът. А различното третиране е дискриминация, ако не преследва легитимна цел или ограниченията са непропорционални.

Съдът също така отбеляза, че отдавна между държавите-членки на Съвета на Европа е признато значението на равното третиране на децата, родени в и извън брак. Съответно трябва да се изтъкнат много сериозни причини, за да се счита направеното разграничение за съвместимо с Конвенцията. 

ЕСПЧ заключава, че единствените родители на деца, законно признати от починал родител, са имали право на семейно обезщетение, независимо от доходите на семейството. За разлика от тях самотната майка на две деца с неизвестен баща не е имала право на семейното обезщетение. Въпреки че Съдът не изключва възможността ситуацията да е различна при други самотни родители, при които въпреки че не са припознали децата официално, “неизвестните” бащи подпомагат и подрепят децата си, по настоящото дело правителството не е изтъкнало убедителни аргументи в тази посока. Затова разликата в третирането, жертва на която е първата жалбоподателка, е дискриминация въз основа нейния семеен статус и на пола й.

Пълният текст на решението на ЕСПЧ тук.

 

About De Fakto

Проверете също

Министър Янаки Стоилов към дипломирани юристи от СУ: Освободете се от сателитния синдром на политиците, развивайте се, за да имате силен дух

  Министърът на правосъдието проф. Янаки Стоилов присъства на две важни събития от живота на …

И нотариусите срещу модел 4, свива достъпа на гражданите до нотариалните услуги

Модел 4 за реформа на съдебната карта няма да отговори на обществените очаквания за по-бързо …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.