DeFakto.bg DeFakto.bg
Проблемът за липсващото независимо разследване на главния прокурор продължава да е актуален пред властите. Това става ясно от решението на КС, който обявява за противоконституционни разпоредбите, въвели фигурата на „особения“ прокурор по разследването на главния. След решението на съда отпада анажимента на ВСС да пристъпи към избора на т.нар. „надглавен“ прокурор, предложен от ГЕРБ в 44-ия парламент.
Съдия докладчик е Павлина Панова, бивш зам. председател на ВКС.
Първаначално съдът съобщи само, че решението е прието с единадесет гласа, а по-късно го публикува на страницата си. Само Филип Димитров е останал на особено мнение. Съдът е уважил всички искания на държавния глава за противоконституционност на приетата и защитавана фигура от 44 – ия парламент по предложение на ГЕРБ .
От 20 становища до съда, 19 подкрепиха искането за противоконституционност. Само правосъдния министътр Десислава Ахладова защити позицията, че фигурата е конституционна, а след реформи в наказателно процесуалното право, прокурорите вече не са подчинени на главния прокурор, каза тя.
Из доводите на Конституционния съд:
Законът само привидно създава гаранции за независимо разследване на главния прокурор
Без промени в Конституцията, специалният прокурор по разследването на главния и неговите заместници е отклонение от конституционно предвидената структура на прокуратурата, се казва в публикуваното решение на съда. За създаването на този орган като едноличен и самостоятелен, няма конституционно основание, категорични са съдиите.
В мотивите на решението се казва, че специалният прокурор реално не е реално прокурор с присъщите на всеки прокурор правомощия по чл. 127 от Конституцията. С изключаването му йерархичната система на прокуратурата, законодателят не само е създал този орган в противоречие с конституционно установената структура на прокуратурата, но и е застрашил правилното прилагане на закона във фазата на досъдебното производство в противоречие с основната конституционно закрепена функция на прокуратурата – да следи за спазване на законността, сочи съдът.
И още: „Законовата уредба, по силата на която се създава този нов орган и се изключва изцяло от обхвата на надзора за законност и методическо ръководство, които главният прокурор осъществява върху дейността на всички прокурори, не отговаря на конституционно определената структура на прокуратурата с присъщите ѝ характеристики (чл. 126, ал. 1), не е съобразена с конституционните функции на главния прокурор (чл. 126, ал. 2) и не служи за реализиране на основната функция на прокуратурата – да следи за спазване на законността (чл. 127 от Конституцията„.
Действията и бездействията и актовете на спецпрокурора, (с изключение на постановленията за отказ за образуване на досъдебно производство, за спиране и за прекратяване на наказателното производство) не подлежат на никакъв контрол, какъвто се упражнява по отношение на всеки прокурорски акт, отбелязва съдът. Така вместо да осигурява гаранции за независимостта на разследването срещу главния прокурор или негов заместник, фигурата на специалния прокурор буди сериозни съмнения относно постигане на декларираната от законодателя цел, казват съдиите.
Освен това, законът само привидно създава гаранции за провеждане на независимо разследване срещу главния прокурор, е друг извод в решението. “ Прокурорът по разследването срещу главния прокурор или негов заместник не разполага със самостоятелен следствен апарат, който да осигури независимостта на разследването“ Предвидено е, казват съдиите, че той може да възлага отделни действия по разследването на следователи от следствения отдел в специализираната прокуратура (чл. 194, ал. 7 НПК), които обаче от своя страна са подчинени на съответния административен ръководител, на по-горестоящите органи, а с това и на главния прокурор. Още повече на основание чл. 136, ал. 6 ЗСВ главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността и на всички следователи за точно и еднакво прилагане на законите и защита на законните права и интереси на гражданите, юридическите лица и държавата, отбелязва съдът. „Поради това и в този смисъл с приетата законова уредба не може да бъде постигната декларираната от законодателя цел за осигуряване на независимост на разследването срещу главния прокурор или негов заместник„
Засегнат е и въпросът, че за създаването на фигурата на прокурора по разследването е възприета уредбата на европейския прокурор и европейските делегирани прокурори. Съдът е категоричен, че „аналогията между прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник и европейския прокурор и европейските делегирани прокурори е неприложима“.
Коментирано и даденото право на административния ръководител на специализираната прокуратура да определя прокурор от същата прокуратура на принципа на случайния подбор, когато прокурорът по разследването срещу главния прокурор или негов заместник е във фактическа невъзможност да извърши неотложно действие по разследването. „Законът обаче не предвижда способ за „заместване“ на прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник в случай не на фактическа, а на правна невъзможност той да извърши разследването – например в случай на пряка или косвена заинтересованост на прокурора от изхода на делото или на неговата предубеденост“.
Без промяна на Основния закон не може да се създаде държавен орган, който да бъде считан за част от прокуратурата, но същевременно да е изключен от общия ред за контрол в нейната вътрешна система, предвиден в Конституцията, е друг извод в решението.
Всички оспорени с искането на президента разпоредби, свързани със статуса и функциите на прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник“ са противоконституционни, заключава съдът.
А „поради противоконституционността на законовите разпоредби относно статуса и функциите на прокурора по разследването„, КС обявява за противоконституционна и специалната подсъдност на делата срещу главния прокурор пред спецнаказателния съд, пред когото трябваше да се разглеждат те.
С отмяната на разпоредбите за „суперглавния“ прокурор се възстановява принципа, тълкуван от КС – че всеки прокурор може да разследва главния.
В последна сметка обаче въпросът за липсата на независимо разследване на главния прокурор, избуял още след осъдителното решение срещу България през 2009 г. по делото „Колеви „, продължава да не е серизно решен.
Пълното решението на КС тук
