
Лозан Панов е обжалвал пред Върховния административен съд (ВАС) отказа на Съдийската колегия да образува дисциплинарно дело срещу Георги Ушев.
На 20 април, след като казусът им бе върнат от ВАС за продължаване на производството, с 9 „против“ мнозинството в Съдийската колегия реши да не търси дисциплинарна отговорност на председателя на Апелативния специализиран съд Ушев.
B предложението cи Панов настояваше, че Георги Ушев е накърнил престижа на съдебната власт и е виновен и за неизпълнение на служебни задължения. Аргументите си председателят на Върховния касационен съд почерпи от проверка на ВКС за делата за арестите на Десислава Иванчева и Биляна Петрова в апелативния спецсъд. Конкретно Панов бе посочил установения от проверяващите факти, че като шеф на горния съд Георги Ушев е ходил в кабинета на водещия процеса “Младост” в спецсъда Иво Хинов да му дава разпореждания. Както и че е образувал дело за спиране на пускането на дамите от “Младост” под “домашен арест” в неясна процедура, отвъд закона.
В окончателното си решение петчленният състав на ВАС бe заявил, че отказът на кадровиците не е мотивиран, тъй липсва оценка на установените от ВКС факти, както и преценка защо те не дават достатъчни основания да започне дисциплинарно производство срещу съдия Ушев, според мнозинството (отказът бе постановен с 9 срещу 1 гласа).
В новата жалба Лозан Панов сочи, че с поредния си отказ да образува дисциплинарно производство Съдийската колегия е осуетила възможността да бъде проведена предвидената в закона процедура за разглеждане на основателността на направеното предложение, тъй като липсват пречки да се образува дисциплинарно производство, доколкото предложението за образуване на такова срещу съдия Ушев е допустимо, обосновано е, като съдържа подробни мотиви за конкретно изложени обстоятелства за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 от ЗСВ, поради което не са налице основания за отказ за образуване на дисциплинарно производство. „А дали да наложи или не дисциплинарно наказание преценка има Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, след като разгледа основателността на предложението по същество“, категоричен е председателят на Върховния касационен съд. Той сочи практика на ВАС, според която въпросът дали твърденията в направеното предложение за налагане на дисциплинарно наказание съответстват на обективната действителност, както и дали могат да бъдат доказани с допустими доказателства и доказателствени средства, е въпрос по основателността на искането. Ако фактите и обстоятелствата, за които се твърди, че осъществяват състав на дисциплинарно нарушение не бъдат доказани или ако не се установи виновно поведение на магистрата, или се установи наличието на други обстоятелства, изключващи дисциплинарната отговорност, Висшият съдебен съвет разполага с правомощието да не наложи дисциплинарно наказание.