DeFakto.bg DeFakto.bg
Нагласи за промени в Конституцията има, но те не са масови и не са толкова обвързани с основните й принципи. Това констатира социологическо проучване, поръчано от Българския институт за правни инициативи (БИПИ) и представено по време на дискусия „Конституцията – 30 години по-късно“. През това време основният закон е претърпял пет промени (четири от тях за съдебната власт) и два опита (на ГЕРБ на финала на 44-о Народно събрание за нова Конституция и на „Демократична България“ в 45-о НС за изменения в действащата).
Проучването е проведено непосредствено след изборите сред 1072 пълнолетни граждани, различни по пол, възраст, образование, населено място, чрез анкети по домовете с таблети.
31 % от анкетираните са за изцяло нова Конституция, 44 % – за изменения на отделни части на действащата, а според 1/4 няма нужда от промени в основния закон. Настроените за нова Конституция са младите, те поколенчески търсят промяна, която да идентифицират и сложат отпечатъка на своето време, е изводът от данните.
В същото време 56 % от анкетираните отговорят, че „по-скоро донякъде“ познават правомощията на Великото Народно събрание, без което генерални конституционни промени не могат да се случат, нито нов основен закон.
Люпобитни са данните кои са най-желаните изменения. Те са за: намаляване броя на народните представители; ограничаване до два мандата на премиер (31 %), каквито ограничения в момента няма ; намаляване мандата на „тримата големи“ – главния прокурор и председателите на двете върховни съдилища, сега е 7 години. Само 26 % са за пряк избор на главния прокурор, 25 % – да се извади прокуратурата от съдебната власт. Най-малка е подкрепата за премахване на института на ВНС, както и за президентска република. Ниска е и подкрепата за премахване фигурата на главния прокурор.
По въпроса за свикване на Велико Народно събрание 37,8 % са „за“; почти същия дял имат и онези, според които това не се налага или няма нещо, което ВНС може да промени в актуалния дневен ред; 1/5 не могат да посочат.
Скептицизмът доколко ВНС може да влияе е в следните параметри: 30 % са на мнение, че Велико Народно събрание би повлияло върху политическата ситуация; 44 % са скептични; 1/4 нямат мнение. Темата е специализирана и разговорите по нея са спорадични, нещо повече – хората разбират, че тя се използва за политически цели, бе посочено днес.
Почти половината от анкетираните не могат да дадат оценка на работата на 7-0 Велико Народно събрание, приело действащата Конституция. От останалите, помолени да оценят ефекта на ВНС върху политическата стабилност 18 % го оценяват положително, 14 % дават негативна оценка, 19 % са по средата.
За ефекта на 7-о ВНС върху цялостното развитие на България 18 % смятат, че е положителен; 13 % – негативен; 21 % – по средата.
28 % от анкетираните смятат, че Седмото ВНС е изиграло положителна роля за демократичната държава.
Министър Стоилов: Да свържем легитимността с конституционализма
Големият проблем, пред който сме изправени, е да свържем легитимността с конституционализма, заяви служебният министър на правосъдието Янаки Стоилов, който участва във форума.
„В българското общество част от хората, които изразяват критично отношение към Конституцията, всъщност изразяват своето неодобрение, в много случаи основателно, към начина, по който функционира политическата система. Затова ако искаме Конституцията да се утвърждава, е необходимо да се подобри управлението. Необходимо е политическите институции да отразяват реалните очаквания на гражданите и да действат в името на обществените, а не на други интереси“, допълни Стоилов.
По думите му Конституцията изпълнява своята роля, не е изчерпала своя потенциал. „ Ние трябва не само да се съобразяваме с нея, а да утвърждаваме и развиваме нейния дух“.
Министър Стоилов обърна внимание, че през последните 30 години политическият, общественият живот и законодателството се развиват в конституционната рамка. „Няма периоди на фактическо прекъсване на прилагането на Конституцията, въпреки че често има спорове как тя да бъде тълкувана и прилагана.“
Той отбеляза, че Конституцията ознаменува политическата и обществената промяна в България сравнително рано. Въпреки това можем да кажем със сигурност, че тя не е преходна.
Според министъра през последните години сме свидетели на постоянен наплив от нескончаеми и в много случаи противоречиви законодателни промени. Проблемът не е само в множественост на промените, а в това, че едни промени отричат до голяма степен предишните. „Има опасност да попаднем в период на конституционна инфлация – множество различни и хаотични предложения за промени“, отбеляза Стоилов и допълни, че обикновено инициативи за промени в Конституцията идват от хора, които не могат да се справят с текущото управление и проблеми. „За тях Конституцията се превръща в универсално обяснение за неудачите, които изпитва българското общество.“
Правосъдният министър изтъкна още, че конституционният дебат в много случаи не е практически ориентиран, а почива на различни твърдения и очаквания, като не се извлича опит от предишни промени. За пример даде главата за съдебната власт.
„Въпреки, че за Конституцията не се изисква оценка за въздействието в задължителния смисъл, ние се нуждаем от анализ на прилагането на нейните разпоредби и на евентуалните проблеми, които се пораждат от това действие“, обобщи министър Стоилов.
На снимката: участващите в дебата (отдясно наляво) Екатерина Михайлова, Михаил Неделчев, Янаки Стоилов, Биляна Гяурова-Вегертседер. Модератор бе Наталия Киселова.
