DeFakto.bg DeFakto.bg
С декларацията си от миналия четвъртък срещу закриването на спецправосъдието ВСС е защитил независимостта на съдебната власт. А поведението на Лозан Панов винаги е било политическо и деструктивно.
Това обяви представляващият съдебния съвет Боян Магдалинчев пред бТВ.
“Зaĸpивaнeтo нa cпeциaлизиpaнoтo нaĸaзaтeлнo пpaвocъдиe в мoмeнт нa пoлитичecĸa нecтaбилнocт и иĸoнoмичecĸa нecигypнocт зa oбщecтвoтo щe блoĸиpa cъдeбнaтa cиcтeмa и щe пpoвoĸиpa нaпpeжeниe cpeд мaгиcтpaтитe и гpaждaнитe”, обявиха кадровиците на 13 май. Чуха се гръмки думи за „тричане“ на спецсъдиите, блокиране на най-важните дела и обслужване на мафията (Иван Гешев), за удар върху демокрацията и правовата държава (Вероника Имова). А председателят на ВКС Лозан Панов бе категоричен – това не е защита на независимостта, а политическа декларация. След намеса и упоритост на правосъдния министър Янаки Стоилов членовете на ВСС все пак бяха принудени да дадат старт и на изготвянето на анализ за работата и резултатите на специализираните структури от създаването им досега, който да е в основата на продължаващия дебат за тяхната съдба.
На въпрос защо е била нужна декларация срещу проекти, които дори не минаха през пленарната зала на 45-о НС днес Магдалинчев отговори, че на финала политически сили са потвърдили намеренията си за закриването на спецструктурите (като бухалка на властта – б.р.). Такива заявки направиха „Има такъв народ“, „Демократична България“, „Изправи се! Мутри вън“, а в правна комисия „за“ закриването гласуваха и от БСП. „Няма гаранция, че това няма да се случи в 46-о НС“, обобщи представляващият ВСС.
Представляващият ВСС не успя да отговори на въпроса колко знакови фигури са осъдени от спецправосъдието. „Делата са в процедура все още, не са приключили тези за Баневи, Миню Стайков, Иво Прокопиев. Има и приключили, дали са минали и през ВКС не мога да кажа. Делата там са многотомни с десетки подсъдими, много участници в процеса, естествено се движат в по-бавен ход. Не бройката на делата винаги е решаваща, а сложността и тежестта“, каза Магдалинчев.
За обвинението на председателя на ВКС, че декларацията на кадровиците е била политическа, ответът бе: „Политическо е поведението на г-н Панов през целия му седемгодишен мандат, който вече изтича, в системата. Неговите тези винаги са политически, поведението му е деструктивно и в този, и в предния ВСС. Той стои зад определени политически партии и никога не е вземал обективно отношение към съдебната система, не е от хората, които съзиждат и градят“. Примери, доказващи твърдяната партийна обвързаност – лайтмотив в нападките срещу Панов и на този, и на предния ВСС, не бяха дадени. Затова пък активната част от защитниците на „независимостта“ основно са от политическата квота на ВСС, Магдалинчев например бе предложен от ГЕРБ.
Магдалинчев обясни, че основната им цел е посланието да стигне до европейските структури, от които очакват подкрепа в отстояването на независимостта на съдебната власт. която е и акцент във всички мониторингови доклади и в първия доклад за върховенството на закона. Дали именно самите специализирани съдилища и прокуратури не са в разрез с този принцип не стана дума. Разбра се обаче, че отговор от Европа на валящите протестни декларации от ПРБ, специализираните съдилища, съсловните организации на прокурори и следователи, както и на „мълчаливото“ им бдение, няма.
Любопитно е, че когато полските съдии миналата година протестираха срещу отнемането на независимостта им по законодателен път от управляващата партия „Право и справедливост „, а магистрати от цяла Европа се стекоха във Варшава, за да защитят колегите си, българският ВСС се спотаи. Мнозинството в него гласува и „Въздържал се“, когато Европейската мрежа на съдебните съвети (ЕМСС) поиска замразяване на членството на Полша в организация заради факта, че след проведената в страната съдебна реформа Националният съвет на съдебната власт там вече не може да е гарант за съдийската независимост.
Тогава политически независимият представляващ ВСС Магдалинчев бе поискал становища на две министерства – на външните работи и на правосъдието, тъй като въпросът за независимостта на съдебната власт бил и политически.
