DeFakto.bg DeFakto.bg
На 28.04.2021 г. в Народното събрание бяха внесени два законопроекта за изменение на Закона за ДДС. С първия[1], внесен от депутати на коалиция „Изправи се! Мутри вън!“, се предлага фиксираният към момента праг за задължителна регистрация по Закона за ДДС от 50 000 лв. оборот за период от 12 месеца, да бъде увеличен на 200 000 лв. С втория[2], внесен от депутати на коалиция „Да, България“, се предлага увеличаването му на 166 000 лв. И двата законопроекта в най-общи линии са мотивирани от това да бъдат премахнати прекомерните административни и икономически тежести върху малките и микро- предприятия, които възникват от задълженията за начисляване и администриране на данъка.Адв. Илонка Райчинова и адв. Георги Димитров – данъчни консултанти
В мотивите към законопроекта на депутатите от „Да, България“, за да обосноват предлаганите промени, вносителите загатват, че европейският законодател е планирал изменения в Директивата за ДДС[3], съгласно които от 2025 г. се предвиждало въвеждането на единен праг за ЕС от 85 000 евро.
Действително, европейският законодател не само е планирал подобни изменения, но те са вече факт. С Директива 2020/285 от 18 февруари 2020 г.[4] за изменение на Директивата за ДДС, Съветът на ЕС прие, че всяка държава членка ще може да определи праг за освобождаване на доставките на малки предприятия, установени на тяхна територия, който може да е в размер не повече от 85 000 евро (с левова равностойност 166 245,55 лв.).
Но в член 3 от същата тази Директива изрично е предвидено, че тези изменения ще започнат да се прилагат от 1 януари 2025 г. До тогава важат старите правила в Директивата за ДДС. А съгласно тях максималният праг, който България може да въведе в своето законодателство, е 25 600 евро, или 50 069,25 лв.[5] Този праг е договорен от българското правителство към момента на изготвянето на Протоколите към Договорите за присъединяване на България и Румъния към ЕС, които са приети и подписани от всички държави членки на ЕС към онзи момент.
Следователно, преди 1 януари 2025 г. прагът за задължителна регистрация по Закона ДДС в България не може да бъде увеличен с повече от 69,25 лв., без да бъде нарушено правото на ЕС.
Вносителите обаче са предвидили предложените изменения да влязат в сила още от началото на следващата данъчна година – 1 януари 2022 г. Поради това България със сигурност ще изпадне в нарушение на правото на ЕС. Резултатът от това ще бъде поредното наказателно производство от Европейската комисия срещу България[6]. Тук ще отбележим, че хармонизацията в областта на ДДС е продиктувана от правилата за защита на конкуренцията и функционирането на вътрешния пазар, спрямо които Европейският съюз притежава изключителна компетентност[7] и поради това Европейската комисия стриктно и зорко следи за спазването на установените на Общностно ниво правила.
За да бъде правомерно извършено увеличението на прага за задължителна регистрация по Закона за ДДС, така че да не е в нарушение на правото на ЕС, пред България са налице две възможности.
Първата и най-очевидна възможност е да се изменят разпоредбите във внесените законопроекти и да се предвиди, че те ще влязат в сила от 1 януари 2025 г., когато влизат в сила и измененията в Директивата за ДДС.
Втората възможност е да се инициира особената процедура за приемане на специални мерки за дерогация по чл. 395 от Директивата за ДДС. Съгласно тази процедура, България трябва да поиска предварително разрешение от Съвета на ЕС да увеличи прага за задължителна регистрация по Закона за ДДС. След като го получи, тогава Народното събрание може да приеме законодателни изменения, в съответствие с даденото от Съвета разрешение, без да е налице риск от санкции.
От тази възможност, например, многократно се е възползвала съседна Румъния, и то именно за да увеличи допустимия праг за задължителна регистрация за целите на ДДС.
При присъединяването си към ЕС, на Румъния е позволено да предвиди праг за задължителна регистрация в размер до 35 000 евро. Впоследствие, именно посредством предвидените процедури по дерогация, Румъния получава веднъж през 2012 г. разрешение да увеличи този праг до 65 000 евро[8][9] и втори път през 2017 г. да го увеличи до 88 500 евро[10]. Тъй като тези дерогации са със срочно действие, Румъния предвидливо и своевременно е поискала и съответно получила разрешение да прилага прага от 88 500 евро до 31 декември 2024 г.[11]
От 1 януари 2025 г., както вече отбелязахме, за всички държави членки на ЕС се фиксира праг от 85 000 евро и повече дерогации спрямо праговете за задължителна регистрация няма да бъдат допускани след тази дата. Това е видно от мотивите на Съвета, дадени в последното предоставено на Румъния разрешение.
В обобщение е важно да отбележим, че макар желанието на вносителите на законопроектите е да облекчат бизнеса и да премахнат прекомерната административна тежест, наложена върху него от един, вероятно, прекалено нисък за икономическите условия в страната праг за задължителна регистрация по Закона за ДДС, то повишаването на размера на този праг трябва да стане в съответствие с предвидените в правото на ЕС изисквания и процедура.
Данъчно задължените лица все пак трябва да имат предвид, че облекчението да не начисляват ДДС ще има за последица, че те няма да имат правото да приспадат начисления им от техни доставчици данък. Това в много случаи би довело до увеличаване на себестойността на доставяните от тях стоки и услуги и съответно намаление на маржа на реализираната от тях печалба.
[1] https://www.parliament.bg/bg/bills/ID/163644
[2] https://www.parliament.bg/bg/bills/ID/163643
[3] ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, която урежда общите правила на ниво ЕС в областта на косвеното данъчно облагане.
[4] Публикувана на 2 март 2020 г. в Официалния вестник на ЕС
[5] Чл. 287, ал. 17 от Директива 2006/112/ЕО, съгласно редакцията в сила към настоящия момент.
[6] Последното подобно, придобило известност производство срещу България, именно в областта на конкурентното право (към което попада и хармонизацията в областта на ДДС) бе предизвикано от спорното решение на Министерски съвет през април 2020 г. да задължи големите магазини за хранителни стоки да предлагат стоки – местно българско производство, на обособени за това места.
[7] Чл. 3, пар. 1, буква б) от Договора за функционирането на ЕС
[8] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:32012D0181&from=EN
[9] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:32014D0931&from=EN
[10] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:32017D1855&from=EN
[11] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/HTML/?uri=OJ:L:2020:296:FULL&from=EN
