Последни новини
Home / Законът / Ген. адвокат по питане на Спецсъда: Прокурорът не може да издава европейска заповед за разследване без санкция на съда

Ген. адвокат по питане на Спецсъда: Прокурорът не може да издава европейска заповед за разследване без санкция на съда

Defakto.bg
Генерален адвокат Кампос Санчес-Бордона

Прокурорът не би могъл да бъде квалифициран като издаващ съдебен орган на европейска заповед за разследване, когато по националното законодателство задължително се изисква намеса на съд.

Това е заключението на генералният адвокат на Съда на ЕС,  Кампос Санчес-Бордона  по запитване  от българския Специализирания наказателен съд за тълкуване на обхвата на компетентността на прокурора като издаващ орган на европейската заповед за разследване. ( дело  С-724/19)

Заключението е представено тази сутрин в съда, а ген. адвокат е трябвало да отговори на въпроса:   Компетентен ли е прокурорът да издаде европейска заповед за разследване в хода на досъдебното производство за извършване на следствени действия на територията на друга държава членка, когато съгласно българското право за извършването на подобни действия на национална територия се изисква предварително разрешение или одобрение на съд?

Според генералния адвокат, отговорът е отрицателен, информира прессслужбата на Съда.  А  заключението повдига въпроса за съвместимостта на българското право (Закон за европейската заповед за разследване1 ), което в досъдебната фаза на наказателното производство предоставя изключителна компетентност на прокурора за издаването на европейска заповед за разследване, с Директива 2014/412 , определяща прокурора като издаващ орган на такава заповед за разследване, но само ако изпълнението на поисканото следствено действие може да бъде разпоредено при същите условия на национална територия.

 

Казусът

От Съда е поискано да анализира положение, при което компетентният национален съд в съдебната фаза на наказателно производство (водено за финансиране на терористична
дейност) е изправен пред дилемата дали да приеме за законосъобразни доказателствата, събрани в резултат на вече изпълнени в Германия, Австрия, Белгия и Швеция европейски заповеди за разследване, издадени от прокурор, или да ги отхвърли.  Акцентът на запитването е върху факта, че въпросните европейски заповеди за разследване се отнасят до събирането на доказателства за трафични данни (проведени телефонни повиквания по дата, час, място, кореспондиращи номера, апарати и др., но без данни за съдържанието), което съгласно българския НПК (член 159а, алинея 1) може да бъде разпоредено единствено и само от съд.

Заключението на генералния адвокат

Генералният адвокат Campos Sánchez-Bordona поддържа тезата, застъпена между другото и във връзка с европейската заповед за арест, че прокурорът не би могъл да разпореди на чужда територия повече от това, за което има правомощия на собствената си национална територия.

Следвайки тази принципна позиция, генералният адвокат изтъква особеното значение за конкретния случай и на решение Prokuratuur3 , в което Съдът по същество е приел, че
прокурорът не може да разрешава достъп до трафични данни за целите на наказателно разследване, когато едновременно с функциите си по ръководство на разследването е и страна в съдебното производство, пряко ангажирана с повдигане и поддържане на обвинението, тъй като не отговаря на условията за безпристрастност.  Според генералния адвокат от цитираното решение следва, че в случаите на необходимост от европейската заповед за разследване, която включва действия по прихващането на електронни съобщения, прокурорът няма компетентност да я издаде, дори ако съгласно вътрешното си право има компетентност самостоятелно да разпореди (без участието на съд) прихващането на електронни съобщения.
Макар последното да не важи за България, то поражда недвусмислено извода, че европейската заповед за разследване във връзка със събирането на доказателства за трафични данни задължително трябва да бъде издадена от съд.
В конкретиката на българското запитване, генералният адвокат обръща внимание на обстоятелството, че качеството на издаващ съдебен орган, принципно признато на прокурора в член 2, буква в) от Директива 2014/41, не означава, че не трябва да са изпълнени и останалите условия по член 6, параграф 1 от нея, свързани с преценка не само на необходимостта и пропорционалността на европейската заповед за арест, но и с правомощието съгласно вътрешното право да се разпореди изискваното с нея следствено действие на национална територия.  Доколкото, съгласно българското право такава възможност за прихващане на трафични данни по разпореждане на прокурора категорично не е налице, то той не би могъл да бъде квалифициран като издаващ съдебен орган за целите на европейска заповед за разследване, с която се иска изпълнението на подобно действие на чужда територия.
В по-широк план, извън действията, свързани конкретно със събирането на доказателства за трафични данни, от заключението на генералния адвокат, следва, че прокурорът не би могъл да бъде квалифициран като издаващ съдебен орган на европейска заповед за разследване и във всички останали случаи, когато предмет на тази европейска заповед за разследване са действия, за които по националното законодателство задължително се изисква намеса на съд.

Ако тезата на генералния адвокат бъде възприета от Съда, това би означавало, от една страна, че събраните с европейска заповед за разследване, издадена от прокурор, доказателства, не могат да бъдат ползвани в съдебната фаза на разглеждането на наказателното производство, а от друга страна, би довело в бъдеще до отказ за изпълнение на подобни европейски заповеди за разследване.

1 С този закон в българското законодателство е транспонирана Директива 2014/41. 2Директива на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година относно Европейска заповед за разследване по наказателноправни въпроси (OB L 130, 2014 г., стр. 1).

3 C-746/18 (Условия за достъп до данните за електронните съобщения)

About De Fakto

Проверете също

ЕК откри две наказателни процедури срещу България заради несъотвествия с европейското законодателство

Европейската комисия съобщи, че открива наказателна процедура срещу България заради невъзможността за обмен на информация …

Ген. адвокат: Съдът да отхвърли жалбите на Унгария и Полша срещу обвързването на бюджета на ЕС с върховенство на закона

Жалбите нна Унгария и Полша срещу режима на обвързаност с условия за защита на бюджета …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.