
Конституционният съд допусна за разглеждане по същество искането на президента Румен Радев за установяване на противоконституционност на отделни разпоредби от Закона за съдебната власт и от Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, с които Бюрото по защита се определя като самостоятелна организационна структура при главния прокурор.
Определението е прието единодушно. На заседанието присъстваха 12 конституционни съдии. Съдия докладчик е проф. Атанас Семов.
В искането на президента, внесено на 11 март т.г. се казва, че позиционирането на Бюрото към Обвинител №1 нарушава на принципите на разделение на властите (чл. 8 от КРБ), на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от КРБ) и на независимост на съдебната власт (чл. 117, ал. 2 и 3 от КРБ).
В мотивите на искането пространно е мотивирано, че главният прокурор не може едновременно да ръководи Бюрото и да упражнява надзор за законност над неговите действия – това означава да надзирава сам законността в собствените си действия. Посочва се, че през последните години с последователни законодателни промени и в отклонение на принципа за разделение на властите, при главния прокурор се оказват съсредоточени всички основни функции по ръководство, контрол и осъществяване на дейността на Бюрото по защита.
По този начин, казва президентът, се надхвърлят установените в основния закон правомощия на Прокурактурата и на главния прокурор. В искането на държавния глава се отбелязва, че Конституцията дава на съдебната власт статут на независимост, която обаче може да се ползва само и единствено с оглед на изпълнение на конституционно установените функции на съда, прокурорите и следователите. Тази независимост не следва да бъде употребявана за осъществяване на други задачи извън тях, посочи Радев.
Като възлага на служителите на Бюрото по защита полицейски правомощия, а поставя самото Бюро в структурата на прокуратурата и под ръководството на главния прокурор, законодателят възпрепятства упражняването на граждански контрол над осъществяване на полицейски правомощия, с които могат да се засегнат изключително значими ценности като човешкия живот и здраве, свободата, личния живот на лица, заяви още в искането си президентът.
С подобни мотиви в 45-ото Народното събрание „ИТН“ внесе законопроект за преобразуване на Бюрото в специализиран отдел „Бюро по защита на застрашени лица“ в Министерството на правосъдието. Така органът ще излезе от контрола на главния прокурор, обвявиха вносителите, но краткия живот на парламента не позволи разглеждане на предложението.
Допуснато е и искането на 66 депутати от ГЕРБ , които поискаха да се установи противоконституционност на разпоредбите на от Изборния кодекс. ( чл. 46, 47, 51, ал. 1 и ал. 3, чл. 60, ал. 2, чл. 61, ал. 7, чл. 212, ал. 5; чл. 206, ал. 1 и ал. 3, чл. 208, ал. 1; чл. 209, ал. 3, изречение второ; чл. 213а, ал. 4, по отношение на числото „20“; чл. 281, ал. 4 и чл. 335, ал. 3 на Изборния кодекс (обн., ДВ, бр. 19 от 5.03.2014 г., последно изм. и доп. ДВ, бр. 36 от 1.05.2021 г.), както и на разпоредбите на § 63 и § 64 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс (обн., ДВ, бр. 36 от 1.05.2021 г.).
Атакуваните текстове са свързани с машинното гласуване, с промените в структурата и състава на ЦИК, както и текст от преходните и заключителни разпоредби, в който е записано, че пропорционалната система за избори за парламент ще се прилага само до провеждането на първите редовни избори за народни представители.
Съдът е отклонил част от искането. Съдия докладчик е Филип Димитров.