
Валя Ахчиева | EURACTIV BULGARIA
Българският съд разпореди на директора на “Граничен контрол” при Главна дирекция “Гранична полиция” в МВР незабавно и безусловно да бъдат върнати иззетите български лични документи на бежанката Катя Амие и нейното момиченце – малката Руейда, която е български гражданин.
Двете не бяха допуснати на територията на България в началото на годината. Те се връщаха в дома си в София с полет от Нидерландия след дълго пребиваване при роднини в Европа по време на пандемия.
За затворените майка и бебе на Летище София, в една стая с решетки, ви разказахме в нашето разследване “Бебе в килия”.
Сагата стигна и до съда. Пробивът се случи след като съдия Калинка Илиева от Административен съд София-град изиска от институциите доказателства за законността на действията им по казуса. А това са – “Гранична полиция”, Министерство на правосъдието и Район “Красно село” в Столична община.
Съдът установи, че действията на “Гранична полиция” по недопускане в страната на роденото в София бебе Руейда са незаконни.
Това даде основания на майката и бебето да поискат в незабавни производства иззетите им лични документи да бъдат върнати.
И много бързо след това в рамките само на една седмица, съдиите Наталия Ангелова и Силвия Житарска разпоредиха на шефа на дирекция “Граничен контрол” при “Гранична полиция” да върне документите, тъй като те са били отнети и задържани неоснователно.
Но докато съдия Илиева гледа делото публично, други процеси, свързани със случая, бяха гледани без публика. В хода на журналистическото ни разследване проведохме истинска битка да присъстваме в съдебната зала по делата, заведени от Катя Амие, срещу “Гранична полиция” и другите институции, свързани с казуса.
По едно от делата съдия Татяна Жилова от административния съд отказа да провери законността на вписването в Регистъра на населението. И тя дори не поиска да изиска документите, за да провери законността. Друг съдия – Красимира Проданова отказа да ме допусне в съдебна зала, оправдавайки се с пандемията, и в последствие реши, че действията на “Гранична полиция” били законни и че те си действали така по процедура.
И преди да се стигне до съдебните дела, случаят изглеждаше емблематичен.
Бях на място на летище София, но не бях допусната от граничните полицаи до изолираните майка и бебе. Препратиха ме към пресцентъра на МВР, които обясниха, че не могат да съдействат и ме прехвърлиха към говорителя на гранична полиция. След неуспешен опит да се свържа с него, се обърнах лично към директора на Главна дирекция “Гранична полиция” главен комисар Светлан Кичиков. В телефонния ни разговор той веднага се досети за кой казус се интересувам. За заключените в стаята с решетки, без храна и вода, майка и бебе. Това наистина ме изненада.
В целия ми разговор с него Кичиков демонстрира убеждението си за някаква вина на бежанката и бебето и едва ли не, как е възможно аз да защитавам техните права. А всъщност цялото семейство на Катя Амие са бежанци без гражданство, които са в България от 20 години.
Излъчихме и свидетелствата на един българин, идващ в България от друга европейска държава, който също беше изолиран с 6-годишната си дъщеричка на летището в София, без да знае защо. Той разказа за грубото отношение на граничните полицаи към майката и бебето. И дори е бил отблъснат в опита си да я защити. А на уплашената си малка дъщеря е обяснил, че така е в България.
На шестия ден от изолацията си на Летище “София”, майката Катя Амие и бебето Руейда бяха натоварени обратно и без документи, в самолет с полет до Нидерландия.
Един полет към нищото. Но граничните власти там се отнесоха хуманно към Катя и бебето и и ги допуснаха на територията на Нидерландия, макар и без документи. На летището Катя Амие един час е показвала заснетите от нея клипчета на Летище София и е разказвала, какъв ужас е преживяла. Граничният полицай се просълзил от историята. Катя и бебето вече 5 месеца живеят при роднини, без документи, в една европейска държава, по време на пандемия и без възможност за здравна и социална грижа.
Този случай е ярко доказателство за това, че в МВР има занижени стандарти за зачитане на основни човешки права. И въпросът е защо в две държави от ЕС граничните власти реагират по различен начин?
В Нидерландия, граничната им полиция е действала като правоохранителен орган спрямо една майка и бебето й.
А в България, граничните власти действат като репресивен орган спрямо едно бебе-български гражданин и майка му, която е бежанка, израснала в България.
Кога и в България, европейските ценности ще влязат в институциите?