Съдия пише на ВАС: „Външните“ назначения в административното правосъдие ме засягат и са атакуеми!

Професионалните съдии от системата категорично имат правен интерес да оспорват административните пречки пред тяхното кариерно израстване, заявява в жалбата си до петчленен състав на ВАС районният съдия и д-р по административно право Васил Петров.

Той оспорва определението на тричленка, прекратила делото срещу „външния“ конкурс за административни съдии поради липсата на правен интерес и годен за обжалване акт на ВСС.

Случаят нашумя най-вече с фалшивата жалба, депозирана от името на съдия Петров, по която се произнесе включително Съдийската колегия на ВСС във вторник, като я остави без разглеждане.

Казусът е следният: Hа 13 април Съдийската колегия обяви 54 вакантни длъжности в административните съдилища в страната, които да се заемат чрез два конкурса – за повишаване (вътрешен) и за първоначално назначаване (външен). Като повечето длъжности – 31 са отделени за външния конкурс, срещу 23 за вътрешния. На 16 април решенията бяxa обнародвани в “Държавен вестник” и от 19 април стартира приемът на документи по двата конкурса.

В Съдийската колегия имаше спорове за бройките за “външни” назначения и “вътрешни” повишения, спорът бе най-вече за Административен съд – София-град, където съотношението е 10:3 в полза на “външните”. Kадровици предлагаха обръщане на бройките или поне разпределение 7:6 в полза на повишенията, като cе позоваваха на спецификата на материята и на делата, гледани от АССГ. Но аргументите бяха отхвърлени.

Ha 22 aпpил мaгиcтpaтът oт Coфийcĸия paйoнeн cъд Bacил Πeтpoв пoдaдe жaлбa cpeщy “външния” ĸoнĸypc във BAC. И eднoвpeмeннo c тoвa aлapмиpa, чe, внacяйĸи я, бил yвeдoмeн oт дeлoвoдcтвoтo нa въpxoвния cъд ĸaĸ вeчe ca peгиcтpиpaли тaĸaвa жaлбa oт нeгoвo имe и тo пpeди дни.

Днес съдия Петров обжалва определението на тричленката на ВАС. В жалбата изтъква и недопустимост, и неправилност.

А именно:

1. I. Недопустимост

Определението е недопустимо в частта, с която съдът е оставил без разглеждане жалба против решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, по т. 24.3 по Протокол № 12 от заседание, проведено на 13.04.2021 г. С решението по т. 24.3 СК на ВСС е приела конкурсите за повишаване в длъжност и за първоначално назначаване в административните съдилища да бъдат обявени едновременно. Това решение аз не съм обжалвал. Моля в тази част да обезсилите недопустимото определение на тричленния състав на VI о.

1. II. Неправилност
2. Неправилно тричленният състав на VI о. е приел, че атакуваните решения не съставляват административни актове, годни за пряк съдебен контрол, и че аз нямам пряк и личен правен интерес да ги обжалвам.

Вярно е, че ВСС е конституционно създаден, специфичен колективен административен орган на съдебната власт, чиято основна цел е да осигурява независимостта й и да осъществява кадровата политика в самостоятелната съдебна власт.От това не следва нито че актовете на ВСС не подлежат на съдебен контрол, нито че е въведена специална клауза за тяхното обжалване, по силата на която само изрично посочените като обжалваеми в ЗСВ актове на ВСС подлежат на съдебен контрол. Съгласно чл. 120, ал. 2 КРБ гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон.

Атакуваните решения съставляват административни актове, тъй като са едностранни властнически волеизявления на държавен орган, които са насочени навън и едностранно предизвикват правни последици (създава права или задължения, засяга права, интереси или свободи) в сферата на изпълнителната власт. И наистина, атакуваните решения са актове на административен орган, предизвикват едностранно последици за трети лица, различни от административния орган и длъжностните лица, йерархично подчинени на административния орган. Всяко трето лице, които отговаря на минималните законови изисквания за длъжностите, обявени за заемане чрез този конкурс, добива правото да участва в този конкурс и законния интерес той да се проведе и в полза на кандидата да бъде издаден облагоприятстващ индивидуален административен акт за класиране. Наопаки, всяко трето лице, което не може да участва в обявения конкурс – а това са именно действащите магистрати, но може да участва в „конкурентен“ конкурс за повишаване, има законния интерес така обявеният конкурс за така определени щатни бройки за външно назначение да не се проведе. По същия начин, всяко лице, което законно е допуснато в участие в атакувания конкурс за първоначално назначаване, има законния интерес да обжалва обявения конкурс за повишаване в длъжност в частта за определените щатни бройки за това.

Актът на административния орган, който обявява началото на една състезателна процедура за издаване на индивидуални административни актове в полза на спечелилите състезателната процедура субекти, е процедурен акт. Когато обаче този акт едновременно с това определя и условията на състезанието или критериите за класирането, той има непосредствено материалноправно действие, засягащо или пораждащо законния интерес на участниците в състезанието и на тези трети лица, които имат законен интерес да искат материалноправните условия да бъдат различни. В случая конкретните щатни бройки за първоначално назначаване в атакувания от мен конкурс не са определени в закона или в подзаконов нормативен акт, а се определят за първи път в атакуваните решения на СК на ВСС. Решенията несъмнено имат властнически характер, насочени са навън, засягат чужд законен интерес и имат материалноправен характер – съставляват административни актове.

2. Противно на приетото в обжалваното от мен определение на тричленен състав на VI о., става въпрос именно за общи административни актове, тъй като атакуваните решения на СК на ВСС имат еднократно действие и засягат законния интерес на неопределено число лица – чл. 65 АПК.
3. 3. Неправилно е становището в обжалваното определение, че актове, издадени в условията на оперативна самостоятелност, не подлежат на съдебен контрол. Всички административни актове, освен изрично изключените от съдебен контрол, подлежат на оспорване пред съд. Въпрос на преценка по същество е дали оспореният акт е издаден при условията на оперативна самостоятелност или при условията на обвързана компетентност. Дори когато административният акт е издаден при условията на дискреционна преценка, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност(т.е. надхвърлил ли е предписаните в закона рамки на дискрецията) и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове – чл. 169 АПК. Елементарно е положението, че и административните актове, издавани при дискреционна преценка, следва да бъдат мотивирани и да се приемат след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и след като се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени (чл. 71 АПК). Това обаче е преценка по същество, която съдът дължи с решението по делото.
4. Неправилно е становището, че не съм правосубектен и, че нямам пряк и личен правен интерес да оспорвам процесните административни актове и че не съм правосубектен.

Неправосубектността, която чл. 159, т. 2 АПК визира, касае организациите на граждани и други социални образувания, на които положителното право не е признало качеството правен субект. Той не визира физическите лица.Правосубектността на физическите лица следва от чл. 1 ЗЛС.

Несъмнен е прекият и личен правен интерес именно на действащ магистрат от районен съд да атакува обявения конкурс за заемане на щатни бройки в административен съд чрез първоначално назначаване. Интересът е пряк, защото ако бъдат отменени като незаконни атакуваните решения, заделените с тях щатни бройки ще станат свободни за заемане чрез конкурс за повишаване (при ново обсъждане СК на ВСС може да издаде нов административен акт със старите параметри – същите щатни бройки за заемане чрез конкурс за първоначално назначаване, но след нова процедура, която не съдържа пороците на старата). Интересът е личен, тъй като защитавам свои, а не чужди права и законни интереси. Интересът е правен, тъй като без това оспорване не бих могъл да защитя своите права и законни интереси. Доколкото съм действащ съдия и не мога да участвам по дефиниция в оспорения конкурс, процесуален способ за правната ми защита с оглед избягване на неблагоприятни правни последици е да оспоря атакуваните от мен решения и така да предотвратя неблагоприятна промяна в правното ми положение – заемане на ограничен брой щатни бройки от лица, които не бих могъл да конкурирам в едно състезание.

С оглед изложеното моля съда да обезсилите обжалваното определение в недопустимата му част, а в допустимата – да го отмените и да върнете делото за продължаване на съдопроизводствените действия на състава на VI о. на ВАС.