Последни новини
Home / Актуално / За закриването на специализираните съд и прокуратура и разделението на властите в парламентарната република

За закриването на специализираните съд и прокуратура и разделението на властите в парламентарната република

Defakto.bg

Нямаше нито едно основание за тяхното създаване в страна, по статистика, със затихваща престъпност

Проф. д.ю.н. Боян Станков

Разбирането за разделение на властите и независимостта на съдебната власт (НСВ) често минава в крайност. Независимостта, възприемана в нейния идеален вид (по Платон), крие опасност за затваряне в себе си на съдебната власт, с риск да се превърне в консервативна и неефективна система. Забравя се, че самата НСВ е създадена от законодателния орган, същия, от който вече тя се брани.

По излаганата логика, прилагана в защита на специализирания съд и прокуратура, може да се твърди, че със създаването на новата система за наказателно правосъдие, бе нарушена неза­висимостта на изградената с конституцията от 1991 г. съдеб­на власт. Използването на предвидената в чл.119, ал. 2 К. възмож­ност за създаване на специализирани съдилища можеше да има основание при определени, опасни за страната процеси на крими­нализиране и виктимизиране на обществото.

Българската правна история познава Закона за изтребление на разбойниците от 1922 г., но до сериозни изменения в действащата правосъдна система не се стига.

Заглавието на Закона за съдилища за маловръстни от 1943 г. само подвежда – предвиждало се е само с указ на царя да бъдат назначени съдии за работа с маловръстни в областните и апела­тивните съдилища. Всъщност това е специализация и нищо пове­че. Но забележете! Имало е изискване за апробация, за да се види ефектът от измененията.

Години по-късно с едно нововъведение – специализиран съд и прокуратура, бяха вкарани в действие без сравнителни проуч­вания. Нямаше опит за работа с непозната материя, което не можеше да не доведе до изкривяване и  стремеж за непрекъснато разширяване полето на юрисдикция, дало основание на критици да говорят, че специализираните съд и прокуратура  стават по същество извънредни, каквито чл. 119, ал.3 от Конституцията не допуска.

Създаването на специализирания съд и съответно на специа­лизираната прокуратура, беше  политическо решение. Нямаше никакви основания за тяхното създаване.

Основанието можеше да бъде само едно – застрашително нара­ст­ване на престъпността в страната, нейното утежняване, висок ръст на организираната престъпност с тенденция за опасното й развитие и овладяване на политическата и държавната  власт.

Годината на създаването на специализираните съдилища и прокуратури не разкриваше апокалиптична картина. Напротив, по данни на официалната полицейска статистика за регистри­раните престъпления, престъпността беше навлязла трайно в спокойно русло. Може да се възрази по коректността на данните, аз също съм сред неверниците, но това е основният източник, от който се тръгва при всеки анализ.

2011 г. беше спокойна! Очертаваше се по статистически път благоприятно развитие на престъпността, ерго необяснимо беше създаването на специализираните структури в съдебната власт.

Ето статистиката на регистрираните в страната престъпления по години, в абсолютен брой и на 100 хиляди от населението.

  1. Престъпления от началото на прехода и отчитащи „взрива“ на престъпността
Година Брой престъпления Престъпления на 100 хил. от населението
1989 г. 59642 663
1991 г. 176189 2042
1994 г. 222828 2644
1997 г. 241731 2898
1998 г. 164518 1999

 

 

 

  1. Престъпления, предхождащи и по време на създава­нето на специа­ли­зирания съд и прокуратура
Година Брой престъпления Престъпления на 100 хил. от населението
 2009 г. 138105 1816
2010 г. 147025 1894
2011 г. 128602 1746
2012 г. 120558 1645

 

  1. Престъпления през периода след създаването на специализирания съд и прокуратура
   Година Брой престъпления Престъпления на 100 хил. от населението
2013 г. 122080 1676
2014 г. 114004 1573
––– ––– ––
2018 г. 96753 1235
2019 г. 89742 1282
2020 г. 81136 1167

 

Съгласно статистическите данни България е страна със затихваща престъпност. Ненужен е спорът чия е заслугата – на властта или на статистиците. Факт е, че в глобалната престъпност, страната ни не е сред водещите в криминално отношение. Създаването на специализирани структури в рамките на съдебната власт обаче променя представата за националната ни престъпност. Извън всяка логика е страна с ниска и затихваща престъпност да развива в изключително разширен обем органи­зирана престъпност.

Малко история: американизацията на организираната пре­стъп­­ност е процес, чието начало е в XIX в., преминал през войната на групировките (основно етнически) в средата на 20-те години на XX в. и рекетсбюрата през 60-те години до 1970 г., когато беше приет Закона за контрола над организираната престъпност и т нар. закон RICO (раздел IX от ЗКОП) за борба с рекетиращите и корумпиращите организации. Оттам и теорията за предприя­тието. Италия е с многовековна история на организираната престъпност и е нещо като модел на много съвременни национални организации, но тя въведе за първи път понятието „мафия“ в чл.416 bis на НК през 1982 г. Германия е страна с най-високи нива на обща престъпност в Европа, но през 1992 г. прие Закон за борба с нелегалната търговия с наркотици и другите форми на организирана престъпност. Елциновият указ беше обявен за противоконституционен. Действаше се внима­телно.

Ние бързахме и в подобна ситуация можеше да се очаква из­кривяване на вложените идеи, особено ако се нарушават основни институти на правото – подмяна например на съучастието, със задъл­жително конструиране на причудливи организирани пре­стъп­ни групи, за да се насочи делото към специализираните структури, несъразмерност, показност и зрелищност на акции в подавяне на организираната престъпност, необяснимо повдигане на обви­нения за изказани мнения (А.Ст.), заиграване с мерките за неот­клонение, налагащо се впечатление, че принципите на екстра­ди­ционното право са terra incognita.

А що се отнася до „вмешателството“ на законодателната в съдеб­ната власт, с което се накърнява нейната независимост, трябва да се има предвид, че по Конституция България е република с парламентарно управление. Независимостта на съдебната власт е в прокламираното в чл. 117, ал.2 правило, че при осъ­ществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона! Никоя от трите власти не е „свещена крава“! При определени обществено-исторически условия те могат и трябва да бъдат променяни. Стига това да е в обществен интерес. И не прибързано! Бях писал в книга за организираната престъпност, че нетрадиционната престъпност, каквато е организираната, изисква нетрадиционни мерки за борба с нея. Но всичко в рамките на закона!

 

* Проф. Боян Станков е завършил право и философия в Софийския университет. Доктор по философия и доктор на юридическите науки. До 2000 г. е ръководител на Съвета за криминологически изследвания при Главна прокуратура. Повече от 40 г. специализира криминология, има стотици научни публикации и ред монографии. Той е национален координатор на изследването на жертвите на престъпността през 1997 г., на жертвите на престъпността сред населението и бизнесмените през 2000 г., както и национален координатор по статистическото наблюдение на престъпността към Съвета на Европа. След 2000 г. преподава криминология, престъпност на непълнолетните и международно наказателно право във Варненския свободен университет, Софийския университет и Нов български университет.

 

About De Fakto

Проверете също

Публикуван е законопроект за въвеждане на задължителна медиация по някои граждански и търговски дела

Публикуван за обществено обсъждане проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за медиацията, …

Гешев критикува Зарков за искането до КС срещу тоталния адм. контрол на прокуратурата над изпълнителната власт

Нормално ли е прокуратурата да се занимава  с качеството на сладоледа, вместо да си върши …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.