Последни новини
Home / Законът / Студент по право: Ескалацията на домашното насилие показва, че законовата закрила се нуждае от подобрения

Студент по право: Ескалацията на домашното насилие показва, че законовата закрила се нуждае от подобрения

Defakto.bg

Koнĸypcът  нa тeмa  „Πpaвни пpoблeми пpи зaщитa oт дoмaшнo нacилиe“, opгaнизиpaн oт  Цeнтъp зa мoнитopинг нa пpaвocъдиeтo, acoциaция „Ѕаvе Неr“ и издaтeлcтвo „CИEЛA“, излъчи пoбeдитeли cpeд  cтyдeнтитe yчacтници, които направиха свои разбработки по темата.  Досега  пyблиĸyвaxмe анализите на   Mиxaeлa Бoянoвa (CУ “Kл. Oxpидcĸи”) и Hacĸo Maлинoв (УHCC), ĸлacиpaни   нa пъpвo пъpвo в конкурса.  Cтeфaни Kиpилoвa и Ивeлин Aнгeлoв oт CУ “Kл. Oxpидcĸи зaexa  втopo и  тpeтo мяcтo. Днec пpeдcтaвямe богато илюстрирания с източници на правото коментар нa Стефани Кирилова. Той е на тема:

Правни проблеми при защита от домашно насилие

Стефани Кирилова, студент в Юридически факултет на СУ “Св. Климент Охридски”

Въпросът за домашното насилие стана особено наболял през последната година, в която обществото ни живее по „извънреден“ начин. Независимо че в България официална статистика от страна на държавните институции не се води, вследствие пандемията насилствените актове от такъв тип изключително зачестиха. Показателно е, че през първите два месеца от въвеждането на противоепидемичните мерки на 13 март 2020 г., постъпилите сигналите за домашно насилие на телефон 112 са достигнали до средно 80 на ден.  Настоящата статия е посветена на юридическите измерения на тази така чувствителна за обществото ни тема, правата на жертвите на домашно насилие, правните проблемите във връзка с тяхната защита и някои предложения за тяхното преодоляване.

  1. Нормативна уредба на домашното насилие

Домашното насилие представлява сериозен обществен проблем, който въпреки усилията от страната на компетентните институции, сякаш продължава да се задълбочава. Насилието има множество лица – то бива от различен вид, интензивност и води до различни последици. Именно това обуславя индивидуализацията при преценка относно налагането на мярка за защита, която да отговори на деянието съответстващо. Защитата от домашно насилие и редът за нейната реализация са уредени в Закон за защита от домашното насилие (ЗЗДН)[1], а самото изпълнение на мерките за защита и други процесуални въпроси са подробно регламентирани в Правилника за прилагане на Закон за защита от домашното насилие (ППЗЗДН)[2]. Наред с това, домашното насилие представлява отегчаващо вината обстоятелство за някои престъпления[3] по Наказателния кодекс (НК)[4], а самото нарушаване на наложените мерки по ЗЗДН води до задействане на наказателната отговорност на дееца (чл.296, ал.1 от НK). Приемането на специален закон, какъвто е ЗЗДН, беше важно и наложително с оглед осигуряването на навременна закрила, тъй като предвидените наказания в НК не винаги могат да осигурят ефективна защита на пострадалия[5]. В този смисъл е и Тълкувателно решение №2 25.11.2020г. на ОСГК на ВКС. Независимо че производството по ЗЗДН е особено, по което жертвите се ползват със съкратени срокове и са освободени от заплащане на държавна такса , практиката показва, че тази уредба все още си има своите недостатъци, върху част от които ще поставя фокус.

  1. Правна същност на домашното насилие

Понятието „домашно насилие“ е легално – то се съдържа в разпоредбата на чл.2, ал.1 ЗЗДН и съгласно него, то може да е в няколко форми – наред с физическото, като най-лесно забележимо, насилието може да има психически, сексуални, емоционални и икономически измерения. Актът на домашно насилие е възможно да притежава обективни и субективни признаци на конкретен престъпен състав, да съдържа и белезите на деликта, или и да осъществява състав по административнонаказателна отговорност. Независимо от характера на домашното насилие, отговорността по ЗЗДН е специална, тя не изключва наказателната, гражданската и административнонаказателната и може да се кумулира с тях[6].

  1. Жертва на домашно насилие-как да се защитя?

За да бъде допустима молбата на пострадалото лице, насилствения акт трябва да бъде извършен от някое от лицата, попадащи в хипотезата на чл.3 ЗЗДН, тъй като за да е изпълнен фактическият състав на акта на домашно насилие, е необходимо молителят и извършителят да се намират в релевантна връзка. Чл.10 ЗЗДН разкрива важното условие при депозиране на молбата за налагане на мярка за закрила – да не е минал повече от един месец от акта на насилие. Компетентен да разгледа молбата като първа инстанция е районния съд по постоянния или настоящия адрес на пострадалото лице.

Основната цел на ЗЗДН, именно навременната защита, е силно доловима в разпоредбата на чл.18 от ЗЗДН , относно мерките за незабавна защита. Когато има данни за пряка и непосредствена опасност за молителя, районният съд в закрито заседание издава заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на молбата Тази заповед е необжалваема и има действие до издаването на съдебния акт по осигуряване на защита, или съответно отказ, и е безсъмнено един от най-ефективните и навременни механизми за закрила.

  1. Мерки за защита

Мерките, които могат да бъдат приложени при уважаването на молба, подадена от някое от активно легитимираните лица, се съдържат в чл.5 от ЗЗДН. В зависимост от вида, степента и фактическата обстановка, съдът налага мерките в условията на дискреция, без да се ръководи от съдържанието на молбата[7]. В този смисъл е Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г.,  , ОСГТК на ВКС. Често прилагана мярка е тази по чл.5, ал.1 т.1 ЗЗДН – извършителят да се въздържа от извършване на домашно насилие. Друга с често приложение е отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище (чл.5, ал.1, т. 2) , тъй като тя се ползва и с голяма ефективност, с оглед закрилата на пострадалото лице.

  • Мярката „отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище“

Независимо от благоприятните за целите на закона последици от налагането на мярка по чл.5, ал.1,т.2 , нейното приложение е възможно да предизвика вещноправни проблеми в някои случаи, особено ако ответника е собственик на жилището. В подобна хипотеза би се получило противопоставяне на неговото абсолютно право на собственост и неимущественото право на защита на пострадалото лице. Напълно естествено, превес взимат правата на пострадалото лице, но въпреки защитата на неговия интерес, то може да се окаже в неблагоприятното положение да дължи наем на ответника, следствие мярка за отстраняването му от съвместно обитаваното жилище.

Дължи ли наем за ползването на имота лицето, получило закрила по ЗЗДН на ответника, така както е по чл.56 от СК при развод, е изключително интересен въпрос. В теорията се срещат мнения, че при ползване на процесното жилище вследствие решение на съда, обезщетение не се дължи[1]. Този възглед не е споделен от практиката. В свое Решение № 73 от 7.06.2017 г.  ВКС е възприел, че ответницата е осъществявала фактическа власт върху процесния имот, собственост на ищеца, по силата на издадена заповед за защита на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН, за който период дължи обезщетение на ищеца в размер на пазарния наем на основание чл. 59 ЗЗД[2] . Тук се явява въпросът дали подобна практика е в интерес на жертвите на домашно насилие, независимо че се развива след приключил процес по осигуряване на закрила,  и следва ли да се възприеме положително.

  • Правният проблем при налагането на „глоба“

Специфичното в тези решения е, че наред с мерките за закрила, съдът във всички случаи налага и глоба на извършителя, която е в размер 200-1000лв. Предложение de lege ferenda е налагането на глоба по производства от този тип да бъде премахнато, тъй като глобата  като вид наказание в широк смисъл следва да се налага за виновни деяния, а ако влезем в хипотезата на решение въз основа на декларация, вината няма как да бъде установена.  Друга вероятна хипотеза е извършителят вече да е бил санкциониран в развило се наказателно производство, предхождащо това по ЗЗДН. Налагането на глоба по такъв казус би представлявало нарушаване на принципа Non bis in idem. Друг аргумент, в подкрепа на това становище е, че често молителят и ответника се разполагат с общ бюджет, което предполага, че налагането на глоба би имало отрицателен ефект и върху молителя[3]. Целта на ЗЗДН е не толкова санкциониране на ответника, а закрила на пострадалото лице, затова не виждам как налагането на глоба би имало благоприятен ефект върху молителя.

  1. Наказателноправен аспект на разглеждания проблем

Мерките, налагани по ЗЗДН, сами по себе си не са наказания по смисъла на действащото законодателство. Основната цел на ЗЗДН не е упражняването на репресия и наказване на извършителя, а превенция и закрила на молителя, затова мерките целят защита на правата на пострадалите лица и превенция срещу последващи актове на насилие, а не санкциониране на извършителя. Не така стои въпросът при нарушаване на наложена мярка по чл.5 ЗЗДН – за това той носи наказателна отговорност по чл.296, ал.1 НК. Домашното насилие при определени състави ( чл. 116, ал.1 т.6а , чл.131, ал.1, т.5а, чл.142, ал.1 т. 5а) от НК се явява квалифициращо обстоятелство и води до засилване на наказателната репресия.[4] Проблемът тук се крие в  разпоредбата на чл.93, т.31 НК, съгласно която престъплението е извършено “в условията на домашно насилие”, ако е предшествано от системно упражняване на такова.

Според мен това създава известни затруднения в санкционирането на дееца, тъй като жертвите на домашно насилие често остават анонимни, поради страх от техния насилник и не се решават да предприемат по-сериозни мерки срещу него, а това води до неустановяване на системността в насилствените актове, което не е в интерес на жертвите.

  1. Международноправна уредба на материята

В международноправен аспект има редица актове, които са относими към разглеждания проблем. Сред тях са Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС, или ЕКПЧ), Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, Конвенцията против изтезанията и друго жестоко, нечовешко или унизително третиране и наказване и Конвенция за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие.

  • „Истанбулската конвенция“ и нейното значение

Безсъмнено, приетата на 11 май 2011г. Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, или по-известна като „Истанбулската конвенция“, е еталон за международните стандарти в тази материя[5]. Присъединяването на България по многостранното споразумение предизвика широка обществена дискусия и въпросът за съответствието на нейните разпоредби с тези на Конституцията бе отнесен до Конституционния съд, който с решение №13 от 27 юли 2018г. реши, че тя е в разрез с Основния закон на държавата. В светлината на разглеждания въпрос – темата за домашното насилие, считам, че самото неприсъединяване на България към нея представлява правен проблем, тъй като конвенцията осигурява ефективен механизъм за защита на жертвите на насилие.  Истанбулската конвенция, приета в рамките на Съвета на Европа, е първият всеобхватен международен акт, насочен срещу насилието. Тя е с изключително значение в сферата на домашното насилие, тъй като е плод на дългогодишни усилия за осигуряване на закрила на жертвите от насилие, и допринася за изграждането на ефективна правна рамка за защита от насилствените актове, особено тези в домашна среда.

  • Домашното насилие в практиката на Европейския съд по правата на човека

Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКПЧ) признава вродените и неотменими права на човека и създава задължение[1] за всяка присъединила се към нея държава да осигурява правата, прокламирани в нея, на всяко лице, което се намира под нейна юрисдикция. В този смисъл е и решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото A v. Croatia[2]  от 14.10.2010 , както и решението по делото Kontrová  v. Slovakia[3]. В практиката на съда не са рядкост делата от този вид, образувани по повод неизпълнение от страна на държавите на задължението по ЕКПЧ да осигуряват правата на лицата под тяхна юрисдикция. Конкретно в Kontrová  v. Slovakia, поради немарливо изпълнение на задълженията на органите на реда, се стига до убийството на децата на жалбоподателката от техния баща. В своята практика ЕСПЧ доразвива задължителния стандарт държавата да осигурява закрила и превенция по отношение на домашното насилие по посока на ефективна и бърза защита на пострадалите лица. В този смисъл е и решението на ЕСПЧ от 2009г. – Opuz v. Turkey, в който съдът приема, че при наличието на множество сигнали за извършено насилие, е трябвало да се предприемат мерки, с които да се предотврати убийството на майката на жалбоподателката.

  1. Някои по-важни актове на правото на Европейския съюз във връзка с домашното насилие

През последната година, прекарана в дълги периоди на т.нар. „локдаун“, в редица държави в Европа се наблюдава сериозно нарастване[4] сред подадените сигнали за домашно насилие спрямо предходната (2019г.) година. Европейският съюз си е поставил за цел да поддържа и развива пространство на свобода и сигурност, чрез приемането на редица актове и осъществяване на контрол върху държавите по отношение на тяхното спазване. Такъв акт е Резолюция 2010/C 285 E/07[5]  на Европейския парламент от 26 ноември 2009 г. относно премахването на насилието срещу жените. Друг наднационален акт, приет от Европейския парламент и Съвета, е Директива 2011/99/ЕС[6] относно европейската заповед за защита. Въпросната директива се прилага за мерки за защита, по отношение всички жертви, а не само жертвите на насилие, основаващо се на пола, като се отчитат особеностите на всеки съответен вид престъпление. Директива 2012/29/ЕС  на ЕП поставя фокус в тази материя, изяснявайки, че жертвите са особено уязвими и държавата има особено задължение за разследване и разкриване на актовете на домашно насилие, в това число и приравняването на свидетелите на домашното насилие на жертви.

Независимо че материята е разгърната в няколко директиви и регламенти, все още няма конкретен правен инструмент, който да разглежда насилието над жени и домашното насилие на ниво Европейски съюз. Изключително обнадеждаваща е Стратегията за равенство между половете 2020-2025 [7] Тя е плод на ангажимента на комисията на фон дер Лайен да постигне Съюз за равенство, а нейни основни цели са прекратяване на насилието, основано на пола и оспорване на половите стереотипии, които без съмнение се отразяват и в материята на домашното насилие.

  1. Заключение

Домашното насилие е проблем с изключително висока обществена значимост, който за съжаление в преобладаващия брой случаи, става забележим едва с настъпването на определени неблагоприятни последици. Именно поради неговата важност трябва да се работи по усъвършенстване на нормативната уредба по отношение на процедури, мерки и техния обхват.  Необходимостта от надграждане на нормативната уредба на противодействието на домашното насилие и повишаване на нейната ефективност, както и изпълнение на международните стандарти в тази област, трябва да бъде приоритет на всяка правова държава. За съжаление, именно eскалацията на насилствените актове по време на пандемията е един от основните мотиви на Министерството на правосъдието да предложи законопроект за изменение на ЗЗДН, който предстои да видим дали ще се осъществи.

Списък с използваната литература:

  1. Георгиев, Иван.Защита от домашно насилие – същност, съдържание и изпълнение на мярката „отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище“. // Адвокатски преглед, 2015, № 10
  2. Кръстева, Здравка. Проблеми при образуването на наказателните производства за домашно насилие от гледище практиката на Европейския съд за правата на човека. // Списание DE JURE , Брой 2/2015 (11)
  3. Петкова, Цветалина. Развод, родителски права и защита от домашно насилие в период на пандемия//Собственост и право, 2020 кн. 4-5, стр. 42-49
  4. Георгиев, Иван. Практически проблеми при налагането на глоба за извършено домашно насилие. // Адвокатски преглед, 2014, № 7-8.
  5. Георгиев, Иван. Някои специфични особености на съдебното производство за защита от домашно насилие. //Съвременно право, 2016,Том 27
  6. Петров, Васил. Правно естество на домашното насилие (https://www.challengingthelaw.com/

[1] Георгиев, Иван. Някои специфични особености на съдебното производство за защита от домашно насилие. //Съвременно право, 2016,Том 27

[2] CASE OF A. v. CROATIA (Application no. 55164/08)

[3] Kontrová v. Slovakia (application no. 7510/04).

[4] Вж. Violence against women in the EU

[5] Resolution of 26 November 2009 on the elimination of violence against women 2010/C 285 E/07

[6] DIRECTIVE 2011/99/EU OF THE EUROPEAN PARLIAMENT AND OF THE COUNCIL of 13 December 2011

[7] Gender equality strategy, https://eur-lex.europa.eu/

[1]  Георгиев, Иван. Защита от домашно насилие – същност, съдържание и изпълнение на мярката „отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище“. // Адвокатски преглед, 2015, № 10

[2] Петкова, Цветалина. Развод, родителски права и защита от домашно насилие в период на пандемия//Собственост и право, 2020 кн. 4-5, стр. 42-49

[3] Георгиев, Иван. Практически проблеми при налагането на глоба за извършено домашно насилие. // Адвокатски преглед, 2014, № 7-8.

[4] Петров, Васил. Правно естество на домашното насилие //(https://www.challengingthelaw.com/)

[5] Кръстева, Здравка. Проблеми при образуването на наказателните производства за домашно насилие от гледище практиката на Европейския съд за правата на човека. // Списание DE JURE , Брой 2/2015 (11)

[1] Обн., ДВ, бр. 27 от 29.03.2005 г.

[2] Приет с ПМС № 113 от 8.06.2010 г., обн., ДВ, бр. 45 от 15.06.2010 г., в сила от 15.06.2010 г.

[3] Вж. чл. 116, ал.1 т.6а НК, чл.131, ал.1, т.5а НК, чл.142, ал.1 т. 5а НК и др.

[4] Обн., ДВ, бр. 26 от 2.04.1968 г., в сила от 1.05.1968 г.

[5] ТР №2 25.11.2020г. ВКС по ТД №2 / 2019г. ОСГК на ВКС

[6] Георгиев, Иван. Практически проблеми при налагането на глоба за извършено домашно насилие. // Адвокатски преглед, 2014, № 7-8.

[7] т.22 от мотиви на ТР №6 от 6.11.2013г. по ТД №6 от 2012г. , ОСГТК на ВКС

About De Fakto

Проверете също

Пленумът на ВКС реши: Да спре използването на единната информационна система от 2 август (допълнена)

Това е недопустима подмяна на решенията на съдебния съвет и незачитане на законите, реагираха кадровици …

Изслушват кандидатите за европейски делегирани прокурори на 8 и 9 септември, избират ги на 10 септември

Изслушването на кандидатите за шест позиции на европейски делегирани прокурори в България ще е през …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.