С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) е образувано Тълкувателно дело № 2/2021 г. за приемане от Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на ВКС на тълкувателно решение по въпроса: „Необходимо ли е, за да се извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК, допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение (еднородни)?“
Чл. 353 ГПК гласи: „Съдът може да извърши делбата, като разпредели наследствените имоти между съделителите, без да тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно„.
Тълкувателното дело е образувано, след като заради противоречива практика на състави на ВКС с определение по гр. дело № 3957/2020 г. състав на Първо гражданско отделение спира производството по делото и предлага на ОСГК да постанови тълкувателно решение по поставения въпрос.
Съдебният състав намира, че по въпроса е налице формирана противоречива практика на тричленни състави на Гражданската колегия на ВКС.
В решението по гр. д. № 2494/2014 г. на II г. о. на ВКС е прието, че за приложимостта на чл. 292 ГПК (отм.) е необходимо от имотите, предмет на делбата, да могат да се съставят реални дялове за всеки съделител, при което съставянето на дялове или тегленето на жребий да е невъзможно или много неудобно, като същевременно всеки от съделителите следва да получи реален дял от наследствен имот, без да е необходимо имотите да са еднородни. В същия смисъл е и становището, изразено в решенията по гр. д. № 490/2012 г. на I г. о. на ВКС, гр. д. № 1378/2009 г. на I г. о. на ВКС, гр. д. № 534/2009 г. на I г.о. на ВКС, гр. д. № 2378/2016 г. на I г. о. на ВКС, гр. д. № 1343/2017 г. на I г. о. на ВКС.
В решението по гр. д. № 144/2011 г. на II г. о. на ВКС е прието, че съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от Закона за наследството и с оглед спазването на равенството между съделителите при разпределението по чл. 353 от ГПК във всеки дял трябва да се включат по възможност еднакви по количество и вид и приблизително равни по стойност имоти, респективно максимално съответстващи по стойност на дяловете на съделителите, като неравенството в дяловете се изравнява в пари. Прието е, че е допустимо разпределение на различни по вид самостоятелни имоти само ако между страните липсва спор относно обособяването им в самостоятелни дялове, докато при наличието на спор, за да е приложим способът на чл. 353 от ГПК е необходимо да се образуват еднородни дялове от делбеното имущество. Становище в същия смисъл е изразено и в решенията по гр. д. № 4711/2015 г. на I г. о. на ВКС, гр. д. № 144/2011 г. на II г. о. на ВКС, гр. д. № 900/2011 г. на II г. о. на ВКС.
От ВКС информират още, че от 22 до 24 май 2021 г. сайтът на ВКС няма да бъде достъпен заради планирано спиране на електрозахранването в Съдебната палата.