За закриването на специализираните съд и прокуратура и разделението на властите в парламентарната република

Нямаше нито едно основание за тяхното създаване в страна, по статистика, със затихваща престъпност

Проф. д.ю.н. Боян Станков

Разбирането за разделение на властите и независимостта на съдебната власт (НСВ) често минава в крайност. Независимостта, възприемана в нейния идеален вид (по Платон), крие опасност за затваряне в себе си на съдебната власт, с риск да се превърне в консервативна и неефективна система. Забравя се, че самата НСВ е създадена от законодателния орган, същия, от който вече тя се брани.

По излаганата логика, прилагана в защита на специализирания съд и прокуратура, може да се твърди, че със създаването на новата система за наказателно правосъдие, бе нарушена неза­висимостта на изградената с конституцията от 1991 г. съдеб­на власт. Използването на предвидената в чл.119, ал. 2 К. възмож­ност за създаване на специализирани съдилища можеше да има основание при определени, опасни за страната процеси на крими­нализиране и виктимизиране на обществото.

Българската правна история познава Закона за изтребление на разбойниците от 1922 г., но до сериозни изменения в действащата правосъдна система не се стига.

Заглавието на Закона за съдилища за маловръстни от 1943 г. само подвежда – предвиждало се е само с указ на царя да бъдат назначени съдии за работа с маловръстни в областните и апела­тивните съдилища. Всъщност това е специализация и нищо пове­че. Но забележете! Имало е изискване за апробация, за да се види ефектът от измененията.

Години по-късно с едно нововъведение – специализиран съд и прокуратура, бяха вкарани в действие без сравнителни проуч­вания. Нямаше опит за работа с непозната материя, което не можеше да не доведе до изкривяване и  стремеж за непрекъснато разширяване полето на юрисдикция, дало основание на критици да говорят, че специализираните съд и прокуратура  стават по същество извънредни, каквито чл. 119, ал.3 от Конституцията не допуска.

Създаването на специализирания съд и съответно на специа­лизираната прокуратура, беше  политическо решение. Нямаше никакви основания за тяхното създаване.

Основанието можеше да бъде само едно – застрашително нара­ст­ване на престъпността в страната, нейното утежняване, висок ръст на организираната престъпност с тенденция за опасното й развитие и овладяване на политическата и държавната  власт.

Годината на създаването на специализираните съдилища и прокуратури не разкриваше апокалиптична картина. Напротив, по данни на официалната полицейска статистика за регистри­раните престъпления, престъпността беше навлязла трайно в спокойно русло. Може да се възрази по коректността на данните, аз също съм сред неверниците, но това е основният източник, от който се тръгва при всеки анализ.

2011 г. беше спокойна! Очертаваше се по статистически път благоприятно развитие на престъпността, ерго необяснимо беше създаването на специализираните структури в съдебната власт.

Ето статистиката на регистрираните в страната престъпления по години, в абсолютен брой и на 100 хиляди от населението.

1. Престъпления от началото на прехода и отчитащи „взрива“ на престъпността

2. Престъпления, предхождащи и по време на създава­нето на специа­ли­зирания съд и прокуратура

3. Престъпления през периода след създаването на специализирания съд и прокуратура

Съгласно статистическите данни България е страна със затихваща престъпност. Ненужен е спорът чия е заслугата – на властта или на статистиците. Факт е, че в глобалната престъпност, страната ни не е сред водещите в криминално отношение. Създаването на специализирани структури в рамките на съдебната власт обаче променя представата за националната ни престъпност. Извън всяка логика е страна с ниска и затихваща престъпност да развива в изключително разширен обем органи­зирана престъпност.

Малко история: американизацията на организираната пре­стъп­­ност е процес, чието начало е в XIX в., преминал през войната на групировките (основно етнически) в средата на 20-те години на XX в. и рекетсбюрата през 60-те години до 1970 г., когато беше приет Закона за контрола над организираната престъпност и т нар. закон RICO (раздел IX от ЗКОП) за борба с рекетиращите и корумпиращите организации. Оттам и теорията за предприя­тието. Италия е с многовековна история на организираната престъпност и е нещо като модел на много съвременни национални организации, но тя въведе за първи път понятието „мафия“ в чл.416 bis на НК през 1982 г. Германия е страна с най-високи нива на обща престъпност в Европа, но през 1992 г. прие Закон за борба с нелегалната търговия с наркотици и другите форми на организирана престъпност. Елциновият указ беше обявен за противоконституционен. Действаше се внима­телно.

Ние бързахме и в подобна ситуация можеше да се очаква из­кривяване на вложените идеи, особено ако се нарушават основни институти на правото – подмяна например на съучастието, със задъл­жително конструиране на причудливи организирани пре­стъп­ни групи, за да се насочи делото към специализираните структури, несъразмерност, показност и зрелищност на акции в подавяне на организираната престъпност, необяснимо повдигане на обви­нения за изказани мнения (А.Ст.), заиграване с мерките за неот­клонение, налагащо се впечатление, че принципите на екстра­ди­ционното право са terra incognita.

А що се отнася до „вмешателството“ на законодателната в съдеб­ната власт, с което се накърнява нейната независимост, трябва да се има предвид, че по Конституция България е република с парламентарно управление. Независимостта на съдебната власт е в прокламираното в чл. 117, ал.2 правило, че при осъ­ществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона! Никоя от трите власти не е „свещена крава“! При определени обществено-исторически условия те могат и трябва да бъдат променяни. Стига това да е в обществен интерес. И не прибързано! Бях писал в книга за организираната престъпност, че нетрадиционната престъпност, каквато е организираната, изисква нетрадиционни мерки за борба с нея. Но всичко в рамките на закона!

* Проф. Боян Станков е завършил право и философия в Софийския университет. Доктор по философия и доктор на юридическите науки. До 2000 г. е ръководител на Съвета за криминологически изследвания при Главна прокуратура. Повече от 40 г. специализира криминология, има стотици научни публикации и ред монографии. Той е национален координатор на изследването на жертвите на престъпността през 1997 г., на жертвите на престъпността сред населението и бизнесмените през 2000 г., както и национален координатор по статистическото наблюдение на престъпността към Съвета на Европа. След 2000 г. преподава криминология, престъпност на непълнолетните и международно наказателно право във Варненския свободен университет, Софийския университет и Нов български университет.