DeFakto.bg DeFakto.bg
Бюрото за контрол на СРС до голяма степен е неутрализирано като независим орган
Изчистването на избирателните списъци не е въвеждане на ценз
Конституцията не предвижда въвеждането на каквито и да е цензове. Ограничаването на избирателното право на гражданите, които не са си платили данъците, е вид ценз. То ни връща в 19 век, не е част от нашата демократична традиция и за мен е немислимо.“ Това каза в интервю за БНР Атанас Славов, преподавател по конституционно право и депутат от „Демократична България“ в 45-ото Народно събрание. Основната дилема сега е по отношение на лицата, живеещи по настоящ адрес – как по-гъвкаво и по-достъпно да се уреди тяхното гласуване, посочи Атанас Славов.
Като се позова на стенограмата от заседанието на МС , Атанас Славов заяви, че в този случай не става дума за ограничаването на избирателните права на гражданите. Той поясни, че интегрирането на базите данни, което е било обсъждано от служебното правителство, има за цел да не се злоупотреби с правото на глас на хората, които не живеят в страната, защото има такива данни: „Някой вместо тях гласува на изборите и това се отчита като резултат.“
На правителствено заседание финансовият министър Асен Василев, постави въпроса дали български граждани, които официално са декларирали, че имат постоянен адрес в чужбина, да не бъдат извадят от избирателните списъци по адрес на местоживеене в България, като запазят правото си да гласуват в чужбина или в България по досегашния ред за гласуване по настоящ адрес.
По казуса с подслушването и декларацията на спецсъда, че не е давал разрешения за подслушване на политици, Славов изтъкна, че има много начини да бъдат заобиколени законовите процедури и да се стигне до определено лице. „Дава се разрешение за подслушване на едно лице, което редовно си контактува с лицето, чието подслушване се цели и така се навързват всички в една верига„, каза той. Ако е ясно, че аз всеки ден си контактувам с Христо Иванов, е достатъчно да „закачат мен и по този начин ще слушат него„, даде пример Славов. Или, обяснението, което дава СпНС формално може да е така, но това трябва да се установи от независима проверка на Бюрото за контрол над спецсредвата, а не от самия съд, категоричен беше юристът. Освен това от декларацията на съда не е става ясно за какъв срок се отнася тя – дали е за последните месеци, за миналата години или въобще такова нещо не се е случавало. От отчета на Спецсъда обаче се вижда, че значителна част от тъй наречените дела, които се водят там, са разрешения за подслушване от председателя или негов заместник, мерки за процесуална принуда, различни дела от частен характер и под 5% са делата по същество, каза Славов.
Относно независимостта на Бюрото за контрол на СРС преподавателят изтъкна, че то до голяма степен е било неутрализирано като независим орган. „Спомняме си как бе избран новия състав на бюрото и как бе отстранен председателят му към онзи момент Бойко Рашков, който беше последователен защитник на независимостта на бюрото„. Тоест в голяма степен Бюрото бе неутрализирано като независим орган, каза Славов и допълни – „затова и нищо не сме чули от тази институция„. Темата за подслушванията и за контрола е една голяма тема, която предполага реформа на целия сектор свързан с националната сигурност, заяви конституционалистът.
„Виждаме за пореден път как специалните служби са били използвани политически в частен интерес. Ясно е, че тези служби са били използвани за политически поръчки“, заяви той. Трудно могат да бъдат унищожени всички следи, допълни още Славов, запитан може ли да бъде заличена информацията за проведени подслушвания.
„Аз считам, че този път ще има разкрития“ , заключи юристът, убеден, че омагьосания кръг на злоупотребите със СРС и фиктивния им контрол, ще бъде прекъснат.
