Последни новини
Home / Законът / Спецзаконодателството за КТБ е противоконституционно, реши Конституционният съд

Спецзаконодателството за КТБ е противоконституционно, реши Конституционният съд

Defakto.bg

Поправките в Закона за банковата несъстоятелност, създадени за обслужване на производството по несъстоятелност на една конкретна банка – КТБ, са противоконституционни.

Това реши днес Конституционният съд с 11 „за“ и 1 „особено мнение“ по дело 9 от 2020 г., образувано по искане на Висшия адвокатски съвет. Несъгласен с мнозинството е съдия Гроздан Илиев, но не по същество – според него искането на ВАдС е било недопустимо. Докладчик е съдия Красимир Влахов.

За противоконституционни са обявени норми от преходните и заключителни разпоредби, гласувани през 2018 г. и известни като „Закона Пеевски за КТБ“, както и два текста от закона.

През 2018 г. вече имаше дело в Конституционния съд, сезиран от Търговската колегия на ВКС. То обаче беше прекратено от КС през 2019 г. заради направено изменение през 2019 г. и, съответно, „несъществуващ предмет“.

Днес за протиковоконституционни са обявени разпоредбите на § 5, ал. 1- 4, § 6, ал. 1 и 2, § 7 и § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), чл. 60а, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2015 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), § 16 от Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 11.08.2015 г.) и чл. 60б, ал. 1, 2 и 3 от Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., в сила от 16.03.2018 г.).

Съвкупният анализ показва, че става дума за законодателство интуито персона, специално за КТБ, а това накърнява принципите на правовата държава, равенството пред закона, неприкосновеността на частната собственост, категорично е мнозинството в КС. И още – държавата в лицето на Банковия надзор е бездействала за ставащото в КТБ, но това бездействие не може да оправдае мерки „с обратна сила“ от същата тази държава.

Какво е обявено за противоконституционно

Оспорените законови разпоредби предвиждат:

  • обявяване за нищожни на извършените от квесторите, временните и постоянните синдици на „Корпоративна търговска банка” АД- в несъстоятелност (КТБ) в периода от поставянето й под специален надзор до датата на откриване на процедурата по осребряване имуществото на банката заличавания на учредени в полза на банката обезпечения, като същите се смятат за действителни и запазват своя ред, освен когато вземането на банката е погасено изцяло чрез парично плащане;
  • спиране на законовите срокове за действието на учредените в полза на посочената банка обезпечения за времето от поставянето й под специален надзор до изтичане на 6-месечен срок от влизане в сила на ЗИД на ЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г.), като е предвидена възможност банката да поднови в същия срок всяко едно обезпечение за нов срок;
  • противопоставимост на тези обезпечения на всяко трето лице независимо от начина, по който е придобило имуществото, предмет на обезпеченията;
  • относителна недействителност по отношение на банката и на кредиторите по несъстоятелността, на всяко прехвърляне или поредица от прехвърляния на акции и/или дялове от търговски дружества, извършено от длъжник на банката след датата на поставяне на КТБ под особен надзор, като е предвидена възможност в 5-годишен срок от откриване на производството по несъстоятелност тази недействителност да бъде предявена по съдебен ред от синдика, временния синдик или от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ);
  • прилагане със задна дата, считано от 20.06.2014 г., на предвидените в чл. 59, ал. 5, 6 и 7 основания за относителната недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността, на извършени от банката или от нейни кредитори прихващания, като кредиторите служебно се вписват в списъка на приетите от синдика вземания;
  • възможност синдикът, временният синдик или Фондът за гарантиране на влоговете в банките да водят искове за връщане в масата на несъстоятелността на получено имущество с произход от банката срещу всяко трето лице, когато последното не е изпълнило насрещна престация или същата е на значително по-ниска стойност от полученото, както и когато полученото от третото лице е под формата на парична и/или непарична вноска в капитала му;
  • дефиниране на понятието „произход от банката” по смисъла на Закона за банковата несъстоятелност;  приложимост на разпоредбите на ЗИД ЗБН (обн. ДВ, бр. 61 от 2015 г.) и на ЗИД ЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г.) и за производствата по несъстоятелност, открити до влизане в сила на съответните закони за изменение и допълнение;
  • относителна недействителност по отношение на банката и на кредиторите на несъстоятелността, на всяка сделка, при която вземане с произход от банката е прехвърлено на трето лице, независимо от броя на прехвърлянията, ако в патримониума на разпоредилия се не е постъпило в разумен срок съразмерно имущество, различно от вземане за цена по сделка; дефинирано е понятието „разумен срок” по смисъла на закона.
Съдия Красимир Влахов

Из мотивите на КС

В по-голямата си част оспорените разпоредби (с изключение на чл. 60а и чл. 60б) се отнасят до съдебното производство по несъстоятелност на една конкретна банка– КТБ, и неговите правни последици. Това е посочено изрично в самите разпоредби или се извежда по тълкувателен път, тъй като въпросното производство за несъстоятелност на банка е единственото открито при тяхното действие. Дори и разпоредбите на чл. 60а и чл. 60б, формулирани като общи правила за производството по банкова несъстоятелност изобщо, са приети включително, ако не и преимуществено с цел да обслужат конкретно производството по несъстоятелност на КТБ, се сочи в мотивите на решението.

Макар оспорените законови разпоредби да са насочени към осребряване на имущество и попълване на масата на несъстоятелността на КТБ, при което обявената в несъстоятелност банка формално юридически да притежава качеството на кредитор, те всъщност са в интерес не на самата банка, която съгласно чл. 7 ЗБН не подлежи на оздравяване, а на нейните кредитори, вкл. вложители, чиито вземания се изплащат в поредността, указана в чл. 94 от закона. В по-голямата си част това са частни вземания, вкл. тези на Фонда за гарантиране на влоговете (ФГВБ).

На следващо място, анализът на оспорените законови разпоредби обуславя извода, че без изключение те имат обратно действие, което според установената практика на Съда се определя като „същинско“ (Решение № 12 от 11.11.2010 г. по к.д.№ 15 от 2010 г., Решение № 14 от 21.12.2010 г. по к.д.№ 17 от 2010 г., Решение № 10 от 15.11.2011 г. по к.д.№ 6 от 2011 г., Решение № 5 от 11.05.2017 г. по к.д.№ 12 от 2016 г.), тъй като се преуреждат настъпилите правни последици от осъществили се в миналото юридически факти.

В съвременните правни системи принципът, че законовите норми действат занапред, е важна гаранция за предвидимост на правния ред и елемент от правната сигурност. Затова и не е случайно, че в Конституцията разпоредбата на чл. 5, ал. 3, забраняваща обратното действие на наказателния закон, както и правилото за влизане в сила на нормативните актове три дни след тяхното обнародване (чл. 5, ал. 5) систематично са част от Глава първа (“Основни начала“). По този начин конституционният законодател е въздигнал в основополагащ принцип необходимостта адресатите на правните норми да съобразяват поведението си с предписанията на закона като гаранция, че държавата, към която принадлежат, е правова. Както е посочено в Решение № 12 от 13.10.2016 г. по к.д.№ 13 от 2015 г., ако правовата държава означава еднакво подчиняване на всички правни субекти на правото, то тогава законът трябва да е в състояние да ръководи поведението на всеки.

Конституционният съд многократно е имал повод да отбележи, че Конституцията не съдържа забрана за обратно действие на правните норми в различните области на правото, а тя произтича от върховенството на правото като конституционен принцип (чл. 4, ал. 1 от Конституцията) и е приложима към хипотезите на ретроактивност stricto sensu, когато се нарушава доверието в правната система, правната сигурност и придобити права. Обратното действие на закона (с изключение на забраната да се търси наказателна отговорност за деяние, което не е било обявено за престъпление към момента на извършването му) не е изцяло несъвместимо с принципа на правовата държава, но не и когато нарушава правната сигурност и предвидимостта на нормативната уредба като основни характеристики на правовата държава, когато накърнява или отнема вече правомерно придобити права, респ. създава задължения и изобщо когато води до неблагоприятни последици за заварените случаи.

Тъкмо защото оспорените разпоредби се отнасят до едно конкретно производство по банкова несъстоятелност, като резултат те  въздействат върху точно определени частноправни отношения (която цел е представена от законодателния орган като значим обществен интерес), при което е конституционно нетърпимо държавата да се намесва в тях и да ги урежда по начин, който тя счита за справедлив и целесъобразен,  облагодетелствайки едната страна във вреда на другата. Такова въздействие на държавата върху отношения между равнопоставени субекти, които отношения според българското законодателство се основават на принципите на автономия на волята и свобода на договарянето, е несъвместимо с правовата държава (Решение № 22 от 10.12.1996 г. по к.д.№ 24 от 1996 г., Решение № 17 от 16.12.1999 г. по к.д.№ 14 от 1999 г.).

Пълният текст на решението тук.

About De Fakto

Проверете също

Омбудсманът алармира: Недопустимо е хора с увреждания да си плащат за достъпна среда  

  Омбудсманът Диана Ковачева изпрати становище до социалния министър в оставка Георги Гьоков, в което …

Министър Асена Сербезова съди прокуратурата за 70 000 лв. заради незаконно обвинение

Здравната министърка в оставка проф. Асена Сербезова е завела дело за обезщетение срещу прокуратурата по …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.