DeFakto.bg DeFakto.bg
ВСС е надскочил законовите си правомощия и ни поставя в цайтнот
Наказателните съдии от Върховния касационен съд изпратиха становище до кадровиците по повод създаването на 18-членната комисия, която да анализира работата на спецправосъдието от създаването му досега.
Както е известно, Съдийската колегия гласува в нея да влязат 12 магистрати от ВКС и даже ги определи поименно, чрез жребий. А посочените имаха срок до края на деня в сряда да дадат отвод от участие.
По този повод Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС вчера е гласувало и изпратило становището си до кадровиците – в Пленума и Съдийската колегия и до Лозан Панов.
Върховните съдии остро критикуват неяснотата на замисъла – в отговор на какво се създава въпросната комисия. Ако е заради внесените в предния парламент проекти за закриване на спецправосъдието, то кадровиците недопустимо навлизат в сферата на законодателя, категорични са от ВКС.
Те навлизат и в съдийската сфера – членовете на ВСС не могат да възлагат на върховните съдии подобна дейност, категорични са от Наказателната колегия.
Те недоумяват и защо сред „анализаторите“ не са включени членове на Съдийскатта колегия, която заръчва работата.
Решението за съдийската комисия е в дневния ред на Пленума на ВСС днес.
Публикуваме становището на върховните съдии без съкращения.
ДО ПЛЕНУМА НА ВСС
ДО СЪДИЙСКА КОЛЕГИЯ НА ВСС
ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВКС
СТАНОВИЩЕ НА ОСНК НА ВКС
Относно: Комисия за извършване на анализ на дейността на Специализирания наказателен съд (СНС) и Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС)
С решение на СК на ВСС са определени чрез жребий дванадесет съдии от НК на ВКС в състава на комисия, която да извърши анализ на дейността на Специализирания наказателен съд (СНС) и Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС).
До 15:30 ч. на 26.05.2021 г. избраните чрез жребий участници в комисията не бяха уведомени за предмета й на дейност, срока, в който следва да бъде извършено заданието, обхвата на аналитичното изследване и критериите, по които да се извършва анализа. В 15:30 ч. участниците бяха информирани за съдържанието на т. 1.4. от решението на Пленума на ВСС, взето на проведено на 13.05.2021 г. заседание, от което не се изяснява целта на анализа и правното основание, на което е конструирана комисията.
С оглед несвоевременното уведомяване намираме, че възможността за депозиране на отводи следва да бъде отчитана от момента на узнаване на информацията за предмета, обхвата и критериите за изследване на дейността на посочените съдебни органи.
Съдиите от ОСНК намират за необходимо да изложат принципно становище относно участието си в комисията за изготвяне на анализ.
1) Несъмнено е необходимо да бъдат ясни мотивите за създаване на такава комисия и правното основание, на което тя е учредена. Това е абсолютно задължително, за да бъде извършена преценка относно компетентността на комисията и дали формирането й е в съответствие с изискването за разделение на властите. Ако предназначението на анализа е във връзка с внесените в 45-тото Народно събрание законопроекти за изменение и допълнение на ЗСВ и за изменение и допълнение на НПК, то считаме, че недопустимо се навлиза в изключителна компетентност на законодателя.
2) Макар в решението на Пленума на ВСС, взето на проведеното на 13.05.2021 г. заседание, да не е формулирана изрично целта на изследването, анализът, който очевидно се възлага, без съмнение е свързан с извършване на проверка на специализираните съдилища. Органите, които разполагат с компетентност за извършване на проверка, са регламентирани в ЗСВ. Съгласно Чл. 54, ал. 1, т. 1 от същия закон, Инспекторатът към ВСС „проверява организацията на административната дейност на съдилищата, прокуратурите и следствените органи“. Сред правомощията на колегиите на ВСС е това по чл. 30, ал. 5, т. 10 от ЗВС – да възлагат на Инспектората към Висшия съдебен съвет извършването на проверки, които са извън годишната програма за дейността му. При този законов регламент е неясно защо на съдии от ВКС и от апелативни съдилища се възлага дейност, присъща на други органи, а органът, който принципно е оправомощен да проверява, е останал извън възложената от ВСС дейност.
Необяснимо е и защо в състава на Комисията не са включени членове на СК на ВСС, след като този орган е намерил необходимост от извършване на анализ на работата на определени органи на съдебната власт.
Ако задачата на комисията е да осъществени качествено изследване на постановени съдебни актове от специализираните съдилища, което не е допустимо да бъде извършено от съдии от ВКС извън инстанционния контрол, не съзираме пречка такъв анализ на непроверени по касационен ред съдебни актове да бъде възложен и на външни експерти – например пенсионирани съдии от НК на ВКС с несъмнена професионална компетентност и почтеност.
3) Считаме, че с решението си по протокол № 8 от заседанието на 13.05.2021 г. СК на ВСС недопустимо разширява правомощията си, предвидени в ЗСВ. Прочитът на разпоредбите на ЗСВ сочи, че липсва правомощие на Пленума на ВСС или на СК да възлага на съдии от ВКС извършване на дейност, за която липсва законов регламент. Изричната норма на чл. 114, ал. 1 т. 9 от ЗСВ поставя сред правомощията на председателя на ВКС това, да извършва лично или възлага на съдия от Върховния касационен съд проверки на организацията на дейността на съдиите от апелативните съдилища. В тази връзка се налага извод, че дейност по проверка и последващ анализ може да бъде възложена на съдия от ВКС от председателя на този съд.
4) Върховният касационен съд е висшата съдебна инстанция по наказателни и граждански дела. Присъщата му функция по отношение на наказателна колегия е да осъществява касационен контрол върху актовете по чл. 346 от НПК, включително и по тези, постановени от АСНС наказателен съд. При реализирането на такъв контрол ВКС обективира преценката си за материалноправна и процесуална законосъобразност на контролирания съдебен акт и неговата справедливост. В решенията си ВКС на практика извършва своеобразна преценка на работата на съответния съдебен състав от съответния съд. В този смисъл, анализ на дейността на АСНС на практика се осъществява непрекъснато чрез инстанционния контрол.
Следва да се има предвид, че в обхвата на актовете, по които следва да се произнесе назначената поименно комисия, са включени и такива, постановени от състави на АСНС по дела, които са отчетени като приключили в съответните съдебни органи, но са на производство във ВКС, което обстоятелство поражда недопустим конфликт на интереси.
5) От публикациите в медиите ни е известно, че ВСС е приел за необходимо да бъде извършен анализ на работата на специализираните съдилища за период от десет години. Определянето на такъв период е напълно немотивирано с оглед факта, че съдии от ВКС по законоустановения ред са извършили проверка по отношение на СНС и АСНС за периода от 2012 г. до 2015 г., обективирана в доклад, приет от ОСНК и от СК на ВСС. В тази връзка се поставя въпросът какво налага „ревизия“ на този доклад.
6) При конституирането на комисията очевидно не е направена оценка на въздействието на това решение върху същностната работа на НК на ВКС. С включването в комисията на дванадесет съдии – на практика почти половината от съдиите в НК – ще се възпрепятства осъществяването на присъщата дейност на колегията по разглеждане на дела.
Ако тези съдии не бъдат освободени от задълженията им, за тях натоварването и с допълнителна дейност по огромна по обем проверка ще бъде непосилно. Всички избрани съдии са с насрочени дела за съдебните заседания през м. юни и трябва да изготвят актове по тези дела, които обичайно са с висока фактическа и правна сложност.
Ако пък тези съдии бъдат освободени от разпределение и от участие в съдебни заседания, то работата на НК на ВКС на практика ще бъде изцяло компрометирана, като при това съществено би се нарушил принципа на случайното разпределение. В тази хипотеза е необходимо да се подчертае, че от 27 щатни съдии в НК на ВКС (изключая трима командировани съдии) 12 са определени за членове на комисията, а 4-ма са избрани на случаен принцип за членове на конкурсна комисия за повишаване в длъжност и също подлежат на освобождаване от постъпление. Това означава, че цялото натоварване ще трябва да бъде възложено на останалите колеги, което не следва да се допуска.
В тази връзка неясно остава кои са приоритетите, от които се ръководи ВСС – дали решаването на делата в разумен срок, или извършване от съдиите от ВКС на неприсъща дейност, за която липсва законов регламент.
В заключение ОСНК предлага СК на ВСС да подложи на обсъждане изложените съображения.
Пленумът на ВСС прие „за сведение“, проблемът ще се решава от Съдийската колегия
По-късно Пленумът на ВСС гласува „за сведение“ решението за съдийската група за анализа.
А конкретните възражения ще бъдат разгледани от Съдийската колегия.
Правосъдният министър Янаки Стоилов заяви: „Същественото е спорът за компетентност, това е въпросът, който трябва да решим днес“.
Атанаска Дишева каза: „Според мен въпросът за състава трябва да бъде решен от СК. В практиката на всички ВСС досега са създавани работни групи, тази възможност е заложена в Закона за съдебната власт. В някакъв момент ще се изправим пред ситуацията да изразим становище по законопроект, за да го направим, според мен, трябва да разполагаме с анализ. А конкретният повод беше взет не от внесените законопроекти, а от декларацията за т.нар. независимост и в нея имаше извод, че специализираните структури са доказали своята необходимост“.
Красимир Шекерджиев бе на друго мнение: „Аз съм сигурен, че съдиите от ВКС не могат и не трябва да правят такъв анализ. Запознах се с протокола за разгорещен дебат по една декларация по проект, негледан от предното НС. Преди да отнесем въпроса до СК отново да решим дали изобщо е нужен такъв анализ и защо“.
Стоилов пресече подобен дебат с напомнянето – той вече бе проведен и този въпрос е решен.
