DeFakto.bg DeFakto.bg
На 27.05.2021 г. ВСС прие годишните доклади на ВАС и на главния прокурор, без те да са публикувани предварително и съответно – без възможност за поставяне на въпроси по съдържанието им, съгласно разпоредбите на Закона за съдебната власт (ЗСВ). До края на работния ден вчера, 27.05., доклади не бяха публикувани нито в предназначения за това раздел на интернет страницата на ВАС, нито в предназначения за това раздел в интернет страницата на прокуратурата.
Това заявява в отворено писмо до Боян Магдалинчев, Георги Чолаков, Иван Гешев директорката на програмата за правна защита на БХК Адела Качаунова (на снимката).
Правозащитниците сигнализират, че „забавите“ с публикуването на публичните доклади не е прецедент за прокуратурата. А „скриването“ осуетява възможността за поставяне на писмени въпроси от граждани, институции и НПО, което неутрализира законовия механизъм за граждански контрол.
Факт е, вчера преди разглеждането на цитираните доклади от Пленума на ВСС те не бяха публикувани на страниците на двете институции. А какво стана в съдебния съвет – тук и тук.
Ето и писмото на адвокат Адела Качаунова.
ОТКРИТО ПИСМО
относно приетите на 27.05.2021 г. годишни доклади на ВАС и на главния прокурор
от
адв. Адела Качаунова
Директорка на Програмата за правна защита на Българския хелзинкски комитет (БХК)
Уважаеми господа,
Повод за настоящото писмо е приемането от страна на ВСС на 27.05.2021 г. на годишните доклади на ВАС и на главния прокурор, без те да са публикувани предварително със следваща от това възможност за поставяне на въпроси, съгласно разпоредбите на Закона за съдебната власт (ЗСВ).
До края на работния ден вчера, 27.05., доклади не бяха публикувани нито в предназначения за това раздел на интернет страницата на ВАС, нито в предназначения за това раздел в интернет страницата на прокуратурата. Единствени предварителни източници на информация за докладите са дневният ред на заседанието на ВСС, публикуван в сайта на съвета на 21 май, както и публикуваният предварително доклад на Върховния касационен съд.
Съгласно ЗСВ, както председателят на ВАС (чл. 122, ал. 1, т. 15 и ал. 2), така и главният прокурор (чл. 138а, ал. 1) следва да публикуват годишния си доклад в момента на внасянето му. Публичността на доклада е естествена предпоставка за поставянето на писмени въпроси от граждани, институции и неправителствени организации, каквато възможност дава законът. Без публикуван доклад гражданите, институциите и неправителствените организации не биха могли да поставят въпроси, а поради това и не биха могли да упражнят това свое право.
Непубликуването на тези два доклада на практика намали възможността за граждански контрол върху тези две институции на съдебната власт.
Подчертаваме, че това не е прецедент – миналата година докладът за дейността на прокуратурата през 2019 г. е публикуван на интернет страницата й, вместо до 30 април – срока по закон, едва през юли. Въпреки че неговото съдържание повдига много въпроси, те остават без отговор поради неутрализиране на законовия механизъм за граждански контрол. Такива въпроси се повдигат и тази година.
Намираме това за лоша практика, накърняваща прозрачността и отчетността на ВАС и на прокуратурата на Република България, които като публични институции следва да работят в публичен интерес. То е в негов ущърб и на държавността като цяло и не повишава доверието в съдебната власт, а напротив. Докато няма разбиране, че заглушаването и несъобразяването с гражданските организации подкопава гражданското общество и демократичния процес, тази ерозия няма да спре, а ще се задълбочава.
Оставаме озадачени защо две от институциите на съдебната власт отказват да спазят разпоредбите на ЗСВ и отнемат от прозрачността на институциите. Призоваваме за възстановяване на законовата възможност за граждански контрол преди формалното внасяне на тези доклади в Народното събрание.
Настояваме при изпълнение конституционното си правомощие по приемане на годишните доклади на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и Прокуратурата, Висшият съдебен съвет да регламентира и спазва процедура, която да гарантира гражданско участие и контрол в съответствие със закона. Като минимално съдържание този регламент следва да предвижда публикуване на материалите, свързани с дневния ред, своевременно уведомяване на широката общественост, както и подходящ срок за формулиране и изпращане на въпроси във връзка с изслушванията.
