DeFakto.bg DeFakto.bg
Наградата „Тодор Бурилков“ посмъртно получи защитникът Борислав Рачев
На Общото събрание днес адвокатите от цялата страна изслушват последните отчети на Висшия адвокатски съвет, Висшия контролен съвет и Висшия дисциплинарен съд в този им мандат. Събранието е и изборно, защитниците ще гласуват за нови висши органи.
Традиционно, най-любопитна е надпреварата за председател на ВАдС, в която кандидатите бяха петима. Но с решение от 20 май Избирателната комисия е заличила Иван Демерджиев от списъка на претендентите поради липса на качеството на адвокат. По негова молба адвокат Демерджиев временно е отписан от Пловдивската колегия и спира да упражнява професията, тъй като стана зам.-министър на правосъдието в служебния кабинет. Така претендентите окончателно са четирима: Ивайло Дерменджиев, Райна Аврамова, Ивайло Данов и Йордан Цветанов.
По правилата на закона избрани са кандидадите, получили повече от половината от действителните гласове, вотът е с бюлетини. При липса на избор двамата с най-високи резултати (за председател) отиват на балотаж. Може да се проведе и допълнителен избор за членове на висшите органи.
А днес, но като зам.-министър, Иван Демерджиев поздрави колегите си и ги прикани да приемат протегнатата от държавата ръка.
Общото събрание започна с два химна – на България и на Европа. Както и с едноминутно мълчание за починалите защитници.
В залата бяха правосъдният министър Янаки Стоилов, председателят на СЮБ Владислав Славов, директорът на НИП Миглена Тачева, ръководителят на Бюрото за правна помош Наталия Илиева, зам.-омбудсманът Елена Чернева. Поздравителни адреси бяха изпратили президентът Румен Радев, представляващият ВСС Боян Магдалинчев, омбудсманът Диана Ковачева.
„Никой днес не може да си представи правосъдието без мисията на адвоката, защитника и представител на правата на гражданина не само в правораздаването, но и в други области на обществения живот. Като представители на една от свободните професии адвокатите имат и активна обществена роля. Адвокатите не са търговци, те са хора, които осигуряват действието на правото от онези, за които се отнася, към тези, за които се прилага. Промените, дали възможност на ВАдС да сезира КС дадоха на българските граждани косвен достъп до конституционното правосъдие“, каза министър Стоилов. И анонсира скорошна среща на екипа на МП с Висшия адвокатски съвет.
Владислав Славов заяви, че в момента са наложителни поне две промени, които да повишат качеството на юридическото обучение, а оттам и на бъдещите правници. Едното – съществуващите 9 юридически факултети да се преобразуват в 4-5 и да се намали приемът на студенти. „Удобно е да го направи служебният кабинет, няма го парламентарния натиск и този на местното самоуправление„, подчерта Славов. Втората промяна е въвеждането на единен анонимен писмен държавен изпит, в който студентите да бъдат оценявани не от университетски преподаватели, а от съдии, прокурори, адвокати, конституционни съдии.
Емоционален момент бе връчването на годишната награда на името на доайена на българската адвокатура Тодор Бурилов. Традиционно тя се дава в Деня на адвокатурата 22 ноември, но пандемията е отложила връчването. Наградата бе посмъртна, за адвокат Борислав Ралчев. Прие я синът му, адвокат Милен Ралчев.
Отчетите на „старите“ висши органи бяха публикувани предварително.
Председателят на ВАдС Ралица Негенцова отчита последната година и половина от втория си и последен мандат начело на съвета – от 1 януари 2020 г. до 10 май 2021 г.
Ацентите са няколко, има и интересни данни.
Колко са адвокатите у нас
По данни на Единния адвокатски регистър адвокатите в страната към 31.12.2020 г. са 14 157, включително 405 младши адвокати и 85 чуждестранни адвокати.
По данни на адвокатските съвети към датата на публикуване в „Държавен вестник“ защитниците са 13 994, от които 47 % мъже и 53 % жени.
Адвокатите от страната са разпределени между 27 колегии. Най-голяма е Софийската адвокатска колегия – 6195 адвокати, на второ място е Пловдивската адвокатска колегия с 1260 адвокати, а на трето – Варненската адвокатска колегия с 1118 адвокати.
В Единния регистър на чуждестранните адвокати са вписани общо 87 адвокати от 13 държави – членки на Европейския съюз:
от Федерална република Германия – 19;
от Република Гърция – 20;
от Република Чехия – 10;
от Република Австрия – 4;
от Обединеното кралство Великобритания, Англия и Уелс – 10;
от Република Румъния – 3;
от Република Италия – 6;
от Кралство Испания – 5;
от Кралство Дания – 1;
от Унгария – 2;
от Република Полша – 1;
от Република Франция – 4;
от Кралство Белгия – 2;
Искания до Конституционния съд
В последната година и половина те са общо шест, основанието е чл. 150, ал. 4 от Конституцията – ВАдС може да сезира Конституционния съд при нарушени права и свободи на гражданите.
Сред исканията са за противоконституционност на чл. 208, ал. 1 в частта „за имоти, предвидени за озеленени площи по чл. 61, ал. 4 – петнадесет години“ от Закона за устройство на територията (ЗУТ), уважено от КС.
Друго уважено искане е срещу разпоредби от Закона за банковата несъстоятелност. По него на 27 май КС с голямо мнозинство обяви, че става дума за законодателство, уреждащо производството по несъстоятелност на конкретната банка КТБ и нарушаващо принципите на правовата държава, равенството пред закона, неприкосновеността на частната собственост.
За противоконституционна по искане на ВАдС е обявен и текст от преходните и заключитебни разпоредби на Закона за задълженията и договорите.
Едно от исканията е оттеглено след приети междувременно изменения, две са отклонени като недопустими от КС.
Същностна роля в тази дейност е отредена на Комисията по правни въпроси към ВАдС, която обсъжда предложенията за сезиране на КС, произнася се по становищата по конституционни дела, разглежда и изготвя становищата по тълкувателни дела и по внесени заонопроекти. Комиията се ръководи от председателя на Висшия адвокатски съвет. Разделена е на секции, всяка от които има свой ръководител: секция „Наказателно право и процес“ – адв. Милен Ралчев; секция „Гражданско право и граждански процес“ – адв. Валя Гигова; секция „Конституционно право“ – адв. д-р Сибила Игнатова; секция „Международно и европейско право“ – адв. доц. Боряна Мусева, секция „Административно, данъчно и финансово право и процеси“ с ръководител адв. Тодор Табаков.
Адвокатурата и съдебната реформа
Резерви към модел 4
Изхождайки от разбирането, че реформата на сдебната карта не трябва да е самоцелна, а да гарантира правото на достъп до качествено правосъдие и защита на правата и интересите на гражданите и юридическите лица, Висшият адвокатски съвет изрази сериозните си резерви по отношение на предлагания от Висшия съдебен съвет Модел № 4, включващ радикална промяна в родовата подсъдност на гражданските, търговски и наказателни дела. Подкрепи съдийската подписка срещу нея и призова адвокатите да се присъединят към съдиите.
Изготвянето на нов Закон за адвокатурата
В изпълнение на решението на Общото събрание от 2019 г. е открита процедура по изготвяне на проект за нов Закон за адвокатурата. Формирана е комисия, която да изготви принципите, на които да се базира проектът на нов ЗА и план за действие за изработка на този проект. Комисията е в състав: Валя Гигова – председател и членове: адв. Емил Ядков, доц. д-р Таня Градинарова, адв. Ценимир Братоев, адв. Кина Чутуркова, адв. Добринка Гърневска, адв. Станислав Костов, адв. Ели Христова, адв. Петър Петров, адв. Любомир Владикин, адв. Димитър Петров, адв. Стефан Марчев, адв. Жана Кисьова, адв. Катерина Граматикова, адв. Христо Хинов, адв. Росен Рашков, адв. Емил Георгиев, адв. Борислав Вълчев, адв. Маринела Ашикова. Създаден е и Консултативен съвет към Висшия адвокатски съвет във връзка с приемане на концепцията за изготвяне на проект на нов ЗА, който се състои от представители на всяка адвокатска колегия и представители на юридически лица с нестопанска цел на адвокати.
Изработената концепция е качена на сайта на ВАдС, дадена е възможност на адвокатските съвети и отделните защитници за мнения и предложения. Започнала е работа по въпросите, по които не е постигнато единомислие от вносителите.
Адвокатите са участвали в инициирания от президента дебат за промени в Конституцията, както и в законодателните обсъждания на промени в НК, НПК, ГПК, Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, съдебния закон, изготвили са 52 становища.
Действия в защита на адвокатите по време на пандемията
Адвокатите ативно са уучаствали в обсъжданията на новия закон за извънредното положение, както и на промените в него, отчита Ралица Негенцова. Отправяни са и искания до ВСС и председателите на софийските съдилища за адекватни мерки за пълноценното функциониране на съдебната система, като се осигури сигурността и здравето на всички участници в съдебните производства, както и за гарантиран достъп на адвокатите до съдебни дела в условията на извънредната епидемиологична обстановка.
ВАдС се възпротиви на лансираната идея за съдебна ваканция от ноември до декември м.г.
На 09.06.2020 г. Висшият адвокатски съвет даде становище пред министър-председателя на РБ, министъра на финансите, председателя на Комисията по правни въпроси към НС и до председателя на Комисията по бюджет и финанси към НС относно:
Искане за увеличаване на нормативно признатите разходи на адвокатите от 25% на 40%, се подчертава в отчета.
Но: „В обобщение следва да посочим, че Българската държава (или българската държава, или България), за разлика от редица европейски страни, не предостави никаква подкрепа на адвокатите от Република България. Нито едно от направените от Висшия адвокатски съвет предложения за данъчни облекчения, за удължаване на сроковете за подаване на данъчни декларации за плащане на данъци и осигуровки, за предвиждане на възможност за участие в някоя от целевите програми, одобрени от Правителството, не бяха приети от българската държава. По този начин бе застрашена в сериозна степен независимостта на адвокатите, както и възможността им да участват на равни начала наред с другите участници в производствата пред органите на правосъдието“.
Адвокатите и правото на защита
Тук се сочат:
„Декларация на ВАдвС за защита на адвокатите и правото на защита на гражданите във връзка с изявление пред медиите на главния прокурор Иван Гешев, с което той определя като „наглост“ становището на Фондация „Български адвокати за правата на човека“, дадено по повод инициирани от Президента на Република България Румен Радев, консултации в хода на дебат за промени в Конституцията. Главният прокурор Иван Гешев си позволи да квалифицира адвокати- правозащитници като „адвокати на подсъдими и обвиняеми олигарси“, а аргументираните им предложения за промяна в Конституцията сведе до невярната констатация: „все едно прокуратурата да иска промени в Закона за адвокатурата“.
По този повод, Висшият адвокатски съвет изразява своята категорична позиция, че адвокатите осъществяват конституционно гарантирано право на защита и не защитават свои, а чужди права, поради което адвокатите няма как да се идентифицират с клиентите, чиито права защитават. Всякакви негативни внушения в посока, че адвокатите нямат морално право да изразяват становища по важни за обществото теми, защото клиентите им били „обвиняеми“, поради което адвокатите имали интерес от това да няма силна прокуратура, освен неверни, са и недопустими, когато изхождат от главния прокурор.
На 10.07.2020 г. ВАдвС прие позиция на Висшия адвокатски съвет във връзка с безпрецедентните действия на Прокуратурата – в нея бе изразена тревога от начина, по който Прокуратурата на Република България изключва механизмите за гарантиране на правата както на гражданите, така и на обвиняемите лица, като по този начин поставя под огромна заплаха два от стълбовете на демокрацията – правото на защита и справедлив съдебен процес, и презумпцията за невиновност.
Посочено бе, че се превръща в практика задържането на адвокати в качеството им на защитници на физически лица. Адвокатът бива отъждествяван публично с неговия подзащитен, което е в драстично противоречие с процесуалното му качество.
Противопоставихме се по отношение на начина, по който се извършват процесуално-следствените действия „претърсване“ и „изземване“, с които се цел търсене на публичен ефект, а не да се докаже вината на обвиняемия. Това особено личи при извършените процесуални действия в сградата на президентската институция, която е символ на държавността.
Посочено бе, че разпространяването на подбрани от прокурора доказателства по висящи досъдебни производства, нарушава грубо презумпцията за невиновност и съзнателно привлича медийното внимание към определени дела. Това създава впечатление, че решаването на правния спор зависи не от съда, а от общественото мнение.
Изтъкнато бе, че са неясни и критериите, по които от Прокуратурата се разпространяват доказателства по висящи досъдебни производства, като начинът на техния подбор показва субективизъм и опит за публично вменяване на вина в нарушение на презумпцията за невиновност далеч преди съдът да се е произнесъл“.
Извън това отчетът акцентира на твърдата позиция на ВАдС, че идеята разводите по взаимно съгласие да се извършват пред нотариус е абсолютно неприемлива.
Както и на приетото от 44-о НС предложение на съвета за изменение на Закона за адвокатурата, по силата на което адвокатите вече да могат да са управители и изпълнителни директори на фирми. С измененията бе въведената възможността за учредяване на еднолично адвокатско дружество, ще позволи индивидуално практикуващите адвокати да имат избор дали да продължат да се облагат по реда на Закона за доходите на физическите лица (ЗДФЛ) или да си направят дружество и да плащат данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Явяването в съда с тога вече ще е по избор на адвокатите, стига да са облечени по начин, съответстващ на авторитета на професията.
Имаше и изменения в Наредба № 1 за определяне на минималните адвокатски възнаграждения, след като ВАС отмени сериозното им поскъпване от 2014 г.
През последната година и половина ВАдС е внесъл във Висшия дисциплинарен съд само едно обвинение срещу защитник (от управителен орган на колегия) и е отказал да образува дисциплинарно производство в 33 случая.
Отчетите на Висшия адвокатски съвет, Висшия контролен съвет, Висшия дисциплинарен съд – тук.
