Последни новини
Home / Избрано / Предложение: Министерството на правосъдието да поеме защитата на държавата по международните арбитражни дела

Предложение: Министерството на правосъдието да поеме защитата на държавата по международните арбитражни дела

Defakto.bg

 

Министерството на правосъдието да поеме защитата на държавата в международните арбтражни производства, свързани с инвестиционни и търговски спорове, администрирани от Международния център за уреждане на инвестиционни спорове. Това предлагат юристи от Асоциацията по европейско право,  запознати с тънкостите за водене на аритражните  дела и с разнообразната практика на процесуално представителство в Европейския съюз.

Ето и техните съображения: 

В момента  България участва в няколко международни арбитражни дела (само четири от които са публично достояние) и отделно от това е получила други уведомления за възникнали инвестиционни спорове, във връзка с които са в ход процедури на преговори с цел доброволно уреждане на споровете, по реда на съответния международен договор или спогодба.

Тези дела по правило са обгърнати от мистика, обяснявана с конфиденциалния характер на производствата. Защитата на държавата по международните арбитражни дела по дефиниция дела се ръководи от Министерство на финансите (МФ) чрез специализираната Дирекция “Съдебна защита”.  В рамките на МФ тази дирекция осъществява функциите си съобразно определеното в Устройствения правилник на МФ. В това число, наред с друго, понастоящем Министерството на финансите (i) осъществява процесуалното представителство на държавата, на министъра и на МФ по съдебни и арбитражни дела пред правораздавателните органи в страната; (ii) организира, координира и ръководи защитата на българската държава по международни арбитражни дела; (iii) осъществява процесуалното представителство на българската държава пред чужди юрисдикции, включително в международните арбитражни производства; (iv) изготвя становища по правни въпроси във връзка с настоящи и бъдещи съдебни и арбитражни производства.

Организирането на защитата на държавата по международните арбитражни дела от МФ обикновено се извлича от разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ГПК установява принципа, че представителството на държавата по граждански дела се осъществява от министъра на финансите, освен когато в закон е предвидено друго. Това законодателно решение вероятно има своя разум в обстоятелството, че присъдените срещу държавата суми се заплащат от държавния бюджет, а МФ има отношение към публичните финансови интереси.

Това положение обаче не е абсолютно и безусловно. Така например, министърът на регионалното развитие  и благоустройството е законен представител на държавата по дела, които се отнасят до недвижими имоти – чл. 31, ал. 2 от ГПК. Също така по Закона за концесиите концедент може да бъде всеки съответен министър с различна отраслова компетентност и той представлява държавата по дела, които се отнасят до сключването, действителността, изпълнението или прекратяването на съответния концесионен договор и последиците от прекратяването. Агенцията за публични предприятия и контрол също има особен статут като орган, на който са делегирани по закон (Закон за приватизация и следприватизационен контрол) правомощия да осъществява процесуално представителство пред съдебните институции и други юрисдикции по дела и производства, свързани с функциите на агенцията по осъществяване на следприватизационния контрол. Иначе казано, в зависимост от конкретния предмет на спора, законен представител на държавата може да е различен орган.

Освен това, разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ГПК очевидно се отнася до представителство на държавата в контекста на вътрешни граждански дела пред българския държавен съд. Липсва изрично нормативно основание в подкрепа на становището, че министърът на финансите представлява Република България също и по международни арбитражни производства и свързаните с тях производства, по които държавата е конституирана като страна. Действащата правна уредба към настоящия момент не съдържа конкретна разпоредба, от която да произтича, че по тези дела министърът на финансите е процесуален представител на държавата.

Практиката в страните от Европейския съюз показва, че са налице различни подходи. Само в малка част от случаите държавата се представлява по международните арбитражни дела от своето Министерство на финансите, чрез специализирано самостоятелно звено в него за процесуално представителство (Такава е практиката например в Чехия, Словакия, Австрия и Белгия). В други държави, като например Испания, която в последните години е държавата с най-много на брой заведени срещу нея арбитражни дела, процесуалното представителство се осъществява и ръководи от нейното Министерство на правосъдието. Същият е случаят и на Литва. В трета категория държави като например Хърватия, Кипър и Италия, по международни арбитражни дела държавата се представлява от офиса на главния прокурор на републиката.

У нас, както показва практиката, въпреки че в разписаните функции на Дирекция “Съдебна защита” към МФ изрично е включено правомощието да осъществява процесуалното представителство на българската държава пред чужди юрисдикции, включително в международните арбитражни производства, в действителност участието на МФ по тези дела е само номинално. През 2013 г. след проведена открита процедура по тогава действащия Закон за обществените поръчки за сключване на рамково споразумение с предмет “Процесуално представителство и правни съвети по международни арбитражни дела” МФ сключва рамкови споразумения с две международни адвокатски кантори (Уайт § Кейс и Арнолд § Портър), на които започват да се възлагат конкретни дела. Впоследствие с изменение на закона от 2014 г. от обхвата на обществените поръчки отпаднаха услугите по процесуално представителство и свързаните с него правни съвети по дела пред съдебен, арбитражен или помирителен орган. Новият Закон за обществените поръчки от 2016 г. също не включва в приложното си поле арбитражни, помирителни и други правни услуги, свързани с представителство на клиент от адвокатско дружество или от адвокат в арбитражна или помирителна процедура в държава членка, трета страна или пред международна арбитражна или помирителна инстанция, или в производство пред съд, юрисдикция или публичен орган на държава членка, или трета страна, или пред международен съд, юрисдикция или институция. Независимо от това, със заповед на министъра на финансите от 21.02.2018 г. е открита повторна процедура за сключване на рамково споразумение с предмет “Процесуално представителство и правни съвети по международни арбитражни дела и дела пред чуждестранни юрисдикции, както и предоставяне на правни съвети и представителство в преговори и медиация, свързани с разрешаването на правни спорове”, като такива са сключени със същите две международни адвокатски кантори.

Странно е, че във всички случаи подизпълнител на двете споменати международни адвокатски кантори е една и съща местна кантора.

Едно от най-важните условия в процеса по възлагане на процесуалното представителство е спазването на конкурентното начало. Опитът сочи, че дори и най-малкият компромис с ефективната конкуренция между участниците има много силен негативен ефект за възложителя.  Държавата губи възможността да използва силната си преговорна позиция на възложител и към момента на възникване на конкретния спор се принуждава да приеме диктувани ценови условия. Това от своя страна довежда до неконтролирано разходване на обществени средства. Позаказателни примери в това отношение са делото Plama Consortium Limited срещу България, в което платените от държавата разноски бяха в размер от 14 милиона щатски долара, но въпреки успешния за държавата краен изход  арбитражният трибунал присъди само половината като негова обективна оценка за разумната стойност на защитата по това дело.

По делото Атомстройекспорт – НЕК ЕАД разноските на българската страна бяха също в пъти над обичайните (около 27 милиона долара за Уайт § Кейс) и надвишаваха значително тези на другата страна (около 17 милиона долара за Сидли Остин).

По съображения от организационен и финансов характер заслужава да се обсъди идеята представителството на държавата по международни дела от какъвто и да е характер да се включи във функциите на една специализирана администрация (като правителствени процесуални агенти) вместо това да се извършва от различни ведомства, както е в момента.

Така например, Министерство на правосъдието чрез специализирана своя дирекция осъществява процесуалното представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека. Също така, Министерство на правосъдието организира работата, свързана с екзекватурите на българските съдебни и арбитражни решения за чужбина и на чуждите съдебни и арбитражни решения, изпратени за признаване и изпълнение в Република България, и ръководи дейността по международни съдебни поръчки, както и осъществява функции, свързани с международната правна помощ по различни видове съдебни дела. Съответно действията по организиране на представителството по международни арбитражни дела могат да се поемат от същото звено.

 

 

 

About De Fakto

Проверете също

Позиция на КЗД: Здравният министър трябва да коригира ограничителните мерки в заповедта за Ковид – сертификата

Комисията за защита от дискриминация (КЗД) излезе със становище , в което препоръчва на министъра …

Председателят на Висшия адвокатски съвет Ивайло Дерменджиев подкрепя номинацията на Галина Захарова за шеф на ВКС

Адвокат д-р Ивайло Дерменджиев Председателят на Висшия адвокатски съвет д-р Ивайло Дерменджиев подкрепя номинацията на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.