Последни новини
Home / Избрано / Биляна Петрова: Три проблема за СРС-тата в България, за които никой не говори, но ще ни струват милиони

Биляна Петрова: Три проблема за СРС-тата в България, за които никой не говори, но ще ни струват милиони

Defakto.bg

Биляна Петрова е бившият зам.-кмет на “Младост” от екипа на Десислава Иванчева, първата избрана от гражданите, не от управляващите, кметица в София. 

През април 2018 г. двете бяха задържани в емблематична акция на Специализирана прокуратура, КПКОНПИ, полиция насред центъра на София и държани с часове пред камери и фотоапарати. Делото срещу тях, тръгнало по сигнал на строителния предприемач Александър Ваклин, мина през две съдебни инстанции – Специализираният и Апелативният специализиран съд, които ги признаха за виновни за искан (а АСНС и за получен) подкуп. Като стъпиха основно на показанията на Ваклин и на данните от специални разузнавателни средства (СРС), действали месеци спрямо кметиците, но не записали “основните”, според мотивите на присъдите, разговори между тях. 

Влезли в сила присъди обаче няма – не се е произнесъл Върховният касационен съд. И презумпцията за невиновност е в сила.

А чрез кантората на Ирен Савова в Прага Биляна Петрова и Десислава Иванчева изпратиха на свой ред жалба в Европейския съд по правата на човека за “букета от нарушения” на човешките им права.  

Днес даваме думата на Биляна Петрова. Редакцията е готова да публикува и други мнения.

 

За специалните разузнавателни средства, нарушенията и цената

Биляна Петрова и Десислава Иванчева

Биляна Петрова

Покрай скандала с подслушването на опозицията разбрахме, че СРС-та могат да се ползват за шпионаж на неудобни политици. Докато общественото внимание е приковано в темата, трябва да се повдигнат и други важни въпроси – постоянните нарушения при допускане на СРС като доказателство в специализираните (а вероятно и в други) съдилища, за което България рано или късно ще получи много осъдителни присъди. Осветяването на нарушенията на специализираните съдилища ще помогне и на качествения анализ във връзка с тяхното закриване.

Не съм юрист, но съм проучила практиката на ЕСПЧ и консултирах статията с адвокати. Ще се радвам, ако повече юристи вземат отношение по темата.

Защо е важно да говорим за нарушенията със СРС?

Подслушвани са стотици хиляди обикновени хора!

Cпopeд дoĸлaдa зa дeйнocттa нa cъдилищaтa пpeз 2020 г. у нас са дадени 5020 разрешения за използване на СРС. Най-много са дадени от двете инстанции на специлизирания съд –  2859 бр., което е почти 60%. Ако 30 или 80 от тях са за политици, останалите почти 5000 са за обикновените хора, които са подслушвани с месеци. Ако всеки от тях е говорил със 100 човека (при мен са били 142-ма), то службите са слушали почти 500 000 българи!

Само за  1/3 от използваните СРС, обвинението изготвя ВДС (веществени доказателствени средства) и ги внася в съда.

Подслушването ни струва много скъпо

Бюджетът на три от службите, които могат да прилагат СРС (ДАНС, ДАТО и ДАР) е 256 млн. лв и се увеличава всяка година. Ако към тях се добавят 410 млн. лв. бюджет на службите, които могат да искат СРС (КПКОНПИ и прокуратурата), както и бюджетът на МВР (могат да искат и прилагат СРС), който е около 1,1 млрд., се получава една доста внушителна сума от близо 1,8 млрд. лв. от парите на данъкоплатците.

Специализираният съд допуска незаконно използване на СРС

Незаконосъобразни СРС не могат да се ползват като доказателства, те трябва да отпаднат. Затова съдът е длъжен да направи цялостна проверка за тяхната законосъобразност, както спрямо българските закони, така и спрямо Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (по-нататък Конвенцията), която е в сила у нас от 7 септември 1992 г.

Ще плащаме милиони обезщетения, ако съдиите нарушават Конвенцията.

Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, Конвенцията е част от вътрешното право на страната. Нормите ѝ се прилагат директно, дори ако българското законодателство им противоречи.

Казано по-просто, съдиите са длъжни да познават Конвенцията и да я прилагат, като не допускат за доказателство СРС, нарушаващи Конвенцията.

Три нарушения на Специализирания съд при допускане на СРС

Конвенцията и други европейски норми изискват защитата (подсъдими и адвокатите им) да получат пълен достъп  (включително копия) до всички доказателства по делото – в това число всички СРС и цялата документация, свързана с искането, разрешаването и прилагането им. Унищожаването на СРС трябва да се извършва под съдебен контрол и с участие на защитата.

Освен Конвенцията, член 6 и 7 параграф 3 от ДИРЕКТИВА 2012/13/ЕС поставя изискване  на обвиняемите и адвокатите да се предоставя достъп най-малко(?) до всички доказателствени материали, с които разполагат компетентните органи.

И за трите описани нарушения трайната практика на Европейския съд за правата на човека (по-нататък ЕСПЧ) е, че нарушават правото на справедлив процес (чл. 6.1 и 6.3 от  Конвенцията). Резултатите са: платени обезщетения, отменени осъдителни присъди, а в някои случаи държавите са били задължени да променят законите си. Ако Специализираният съд продължава да нарушава Конституцията и Конвенцията, рано или късно България ще бъде осъдена. Въпрос на време е някой да заведе дело в Страсбург. Двете с госпожа Иванчева например със сигурност имаме много причини да го направим, защото в нашето дело са допуснати по много и от трите типа нарушения.

Нарушение 1 – Специализираният съд не изключва от доказателствата непълни СРС, от които са унищожени оневиняващи части

Представете си, че вместо в съда да се представи цял документ, прокуратурата има право да изрязва неудобните за нея части. Абсурдно е, нали? Същото е и със СРС.

Унищожаването на СРС в България се извършва без съдебен контрол и без участие на защитата. Според чл. 31, ал. 3 от ЗСРС, службите сами решават кои записи да унищожат и кои да представят в съда. Така те могат да унищожат оневиняващи записи и да представят в съда само извадени от контекста частични СРС, които са удобни за обвинението. Това е възможност за манипулации, злоупотреби и в крайна сметка – опорочване на исината и справедливостта в процесите.

Действително в чл. 29, ал. 7 от Закона за СРС прокуратурата трябва да представи доклад за унищожени СРС на съдията, който е разрешил използването. Но това не е съдебен контрол, а просто уведомяване. Този доклад не се предоставя на защитата.

Изключително важен факт например е, че ЕСПЧ е осъдил за абсолютно същия казус Финландия (Natunen v. Finland, 21022/04, 31 March 2009 г.)[1], защото законът им е бил като нашия.

Както в България (чл. 107, ал. 3 от НПК) и при тях по закон, полицията и прокурорът са били задължени да вземат под внимание и да представят в съда, както фактите срещу заподозрения, така и тези в негова полза. Но са правели сами подбор какво да унищожат. Според ЕСПЧ това не е достатъчно за гарантиране на справедлив процес, защото не са участвали защитата и съдът.

Съдът е отменил присъдата на жалбоподателя, а Финландия е променила закона си, преди края на делото, за да избегне отмяна на още присъди и плащане на обезщетения.

Решението: Необходимо е новото Народно събрание да промени Закона за СРС.

Дотогава – съдът масово трябва да изключва СРС-та от доказателствата. Това не означава, че делото спира, напротив продължава, но се гледа само с останалите годни доказателства.

Нарушение 2 – Специализираният съд не дава достъп на зашитата до важни документи за искане, разрешаване и ползване на СРС. Така не може да се провери законността им.

Емблематичен пример е, когато бившият главен прокурор Сотир Цацаров е бил подведен от неверни твърдения на заместник градския прокурор на София Роман Василев  да подпише разрешение за прилагане на СРС през 2010 г. срещу Тенчо Попов. По тази причина ВКС ги е изключил от доказателствената маса по делото.

Трайната практика на ЕСПЧ (виж Leas v. Estonia, no. 59577/08[2]), че така не може да се провери законността на СРС, това нарушава правото на защита и съдът отменя присъдите.

Решението: Съдиите от специализираните съдилища да вършат работата си съвестно и да прилагат българското и европейското законодателство. За съжаление по нашето дело, лично председателят на съда Георги Ушев отказа тези документи да бъдат поискани и проверени.

Нарушение 3 – в специализираните съдилища достъпът на защитата до секретни материали е ограничен – само в секретното деловодството и в съдебна зала

Ако искам да водя записки, ми дават тефтерче джобен формат, което понякога се запечатва, понякога не. Не мога нито да изнеса записките си, нито да получа копия от секретните материали, за да ги ползвам за защитата си.

Трайната практика на ЕСПЧ е, че това нарушава правото на защита и съдът отменя подобни присъди (например делото Matyjek v. Poland, 24 April 2007, Application no. 38184/03)[3], „защото никой няма толкова силна памет“.

Съдът в Страсбург счита, че за подсъдимият е важно да има неограничен достъп до тези документи и неограничено използване на всякакви бележки, които е направил, включително, ако е необходимо, да има право да получава копия от документите и да се съветва с експерти в съответната област. В Полша по време на процеса прокуратурата е имала еднакъв достъп до секретните материали.

Нарушенията у нас са по-драстични. По заповед на Ушев (председател на АСНС) прокуратурата е облагодетелствана – секретните материали се изнасят от съда и се носят в офиса на прокуратурата. Това е още едно нарушение на чл. 12 от НПК.

Нарушения по делото Иванчева-Петрова 

Налични са и трите описани нарушения, които ще изложа допълнително заедно с други нарушения по разрешаване и ползване на СРС. По-лошото е, че Апелативният специализиран наказателен съд и лично председателят му съдия Ушев упорито защитаваха лошите си практики, като многократно отказаха да се изискат липсващите по делото материали и да се осигури равенство с правата на прокуратурата.

Казано накратко – СРС по нашето дело изобщо НЕ могат да се ползват в съда като доказателства – нито за присъдата, нито да се включват в мотивите. Но и двете инстанции на специализирания съд ги ползват в нарушение на българското и европейско законодателство.

Вярвам, че Върховният съд ще изключи СРС от доказателствата, защото юридическата подготовка и професионализъм на съдиите от ВКС е на високо ниво, те ще съобразят практиката на ЕСПЧ и няма да допуснат България да бъде осъдена за милиони.

[1]Превод на български език има на стр. 239-240 в книгата „Практиката на Европейския съд по правата на човека – Правата на човека и наказателният процес“ от  Джереми Макбрайд тук: https://rm.coe.int/16806f1114

Линк към делото на английски език: file:///C:/Users/Yasen/Downloads/001-91932.pdf

[2]Стр. 12, БЮЛЕТИН СЪДЕБНА ПРАКТИКА ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА, Брой 18, април 2012 г. http://judgesbg.org/oldsite/images/Bulletin_18_otv.pdf

[3]Стр. 36 от https://rm.coe.int/16806f15fe

About De Fakto

Проверете също

Министър Янаки Стоилов към дипломирани юристи от СУ: Освободете се от сателитния синдром на политиците, развивайте се, за да имате силен дух

  Министърът на правосъдието проф. Янаки Стоилов присъства на две важни събития от живота на …

И нотариусите срещу модел 4, свива достъпа на гражданите до нотариалните услуги

Модел 4 за реформа на съдебната карта няма да отговори на обществените очаквания за по-бързо …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.