Последни новини
Home / Законът / Защо един трудовоправен спор може да бъде решен от испански, а не от български съд

Защо един трудовоправен спор може да бъде решен от испански, а не от български съд

Defakto.bg

Регламент № 1215/20121 се прилага за целите на определянето на компетентността на съдилищата в ЕС да разгледат спор между български работник, който не изпълнява служебни задължения, свързани с упражняване на публична власт, и консулско представителство на България във Валенсия.  Запитването е отправено в рамките на спор между ZN и Генерално консулство на Република България във Валенсия (Испания) относно искане за плащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Това постанови Съдът на С по дело  С-280/20  на ZN и  Генерално консулство на Република България в град Валенсия (Испания)

Казусът 
ZN е българска гражданка с местожителство в София, притежаваща разрешение за пребиваване в Испания, където в качеството на изпълнител е предоставяла услуги, свързани с дейността на генералното консулство (приемане и администриране на документи по преписки, образувани в консулството от български граждани).
На 30 април 2019 г. ZN предявява в България иск срещу генералното консулство за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, а именно 120 дни неползван годишен отпуск (по 30 дена на година) за периода от 2 януари 2013 г. до 29 юни 2017 г.
Генералното консулство оспорва компетентността на българските съдилища да се произнесат по спора в главното производство и твърди, че са компетентни испанските съдилища в качеството им на съдилища по местоработата на ZN.
Софийският районен съд има съмнения относно това дали са налице трансгранични последици, доколкото спорът се води между български работник и български работодател и правоотношението им се намира в тясна връзка с България.
Освен това Софийският районен съд отбелязва, че националното законодателство изрично предвижда, че при договори, сключени между български работодател в чужбина и работещ в чужбина български гражданин, евентуалните спорове може да се разглеждат само от българските съдилища.

Затова според запитващата юрисдикция, доколкото генералното консулство представлява поделение на български държавен орган, разположено на територията на друга държава членка, и дейността му по принцип е свързана с обслужване на българските граждани, Регламент № 1215/2012 не се прилага за споровете между граждани на държава членка и консулските представителства на същата държава членка в друга държава членка.

1. Съдът на ЕС смята, че следва да се провери, на първо място, дали спорът в главното производство попада в приложното поле на Регламент № 1215/2012 като спор по „гражданско и търговско дело“ по смисъла този регламент.
Съдът приема, че макар някои спорове между органи на публичната власт и частноправни субекти да могат да попаднат в приложното поле на Регламент № 1215/2012, това не се отнася за случаите, когато действията на органа на публична власт са свързани с упражняването на публична власт.
При упражняване на своите функции посолството, както всяка друга обществена институция, може да стане носител на права и задължения с гражданскоправен характер вследствие по-конкретно на  сключването на частноправни договори. Такъв е случаят, когато то сключва трудови договори с лица, изпълняващи функции, които не се отнасят до упражняването на публична власт. Това е така на по силно основание и когато става въпрос за спор между генерално консулство и лице, което предоставя услуги с личен труд в това консулство във връзка с приемане на документи по преписки, образувани в него от български граждани, и администрирането им — услуги, които не се отнасят до упражняването на публична власт и няма опасност да засегнат интересите на България в областта на сигурността,
Следователно конкретният казусът може да попадне в приложното поле на Регламент № 1215/2012 като спор по гражданско и търговско дело. Софийският районен съд обаче следва да определи дали това е така с оглед на всички факти по главното производство.
2. На второ място, що се отнася до чуждестранния елемент, чието наличие обуславя приложимостта на посочения регламент, следва да се отбележи, че макар да се използва понятието „трансгранични съдебни спорове“, този регламент не съдържа определение на това понятие. Практиката на съда на ЕС определя еквивалентното понятие „трансграничен случай“ като случай, при който поне една от страните има местоживеене или обичайно пребивава в държава членка, различна от държавата членка на сезирания съд3

Съдът отбелязва, че генералното консулство е „представителство“ за целите на Регламент № 1215/2012, тъй като отговаря на критериите, установени в практиката на Съда. По-точно, в качеството му на териториално структурно звено на Министерството на външните работи, за външния свят генералното консулство се явява трайно продължение на това министерство. Генералното консулство представлява министерството в приемащата държава, ръководи се от генерален консул и може самостоятелно да поема права и задължения с гражданскоправен характер.
От това следва, че доколкото консулството е „представителство“ на една държава членка в друга държава членка, трябва да се счита, че една от страните по спора има местоживеене или пребивава обичайно в държава членка, различна от тази на сезирания съд.
В това отношение следва да се припомни, че разглежданите в главното производство договори за предоставяне на услуги са сключени в Испания и задълженията, възникнали по силата на тези договори, са изпълнени в същата държава членка.
С оглед на изложеното по-горе следва да се заключи, че спорът по главното производство има трансгранични последици.
Доколкото въпросът се отнася само до прилагането на Регламент № 1215/2012, но не и до определянето на компетентността на българските или испанските съдилища в конкретния случай, Софийски районен съд следва да направи съответните изводи, що се отнася до прилагането на българския Кодекс на труда.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ЕС :

При тези обстоятелства на поставения въпрос следва да се отговори, че член 5, параграф 1 във връзка със съображение 3 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага за целите на определянето на международната компетентност на съдилищата на държава членка да разгледат спор между работник от държава членка, който не изпълнява служебни задължения, свързани с упражняване на публична власт, и консулско представителство на тази държава членка на
територията на друга държава членка.

 

1 Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 2012 г., стр. 1).
2 По смисъла на член 1, параграф 1 от този регламент.
23 Решение от 7 май 2020 г., Parking и Interplastics, C-267/19 и C-323/19, EU:C:2020:351, т. 33, тълкуване на Член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ L 399, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 9, стр. 108).

About De Fakto

Проверете също

Обвиниха сръбския шофьор за катастрофата на магистрала „Тракия“

Районна прокуратура-Стара Загора е привлякла като обвиняем сръбският гражданин  Д.К., на 40 г.,  за това, …

ПРБ предлага да се създаде национално междуведомствено звено за предстоящите избори

Ръководството на прокуратурата изпрати писма до служебния вътрешен министър  Иван Демерджиев и до председателя на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.