DeFakto.bg DeFakto.bg
Атакува като противоконституционни и разпоредби от Закона за устройството на територията
Омбудсманът Диана Ковачева сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на четири разпоредби от Наказателния кодекс, въз основа на които при престъпление се отнемат от трети лица, различни от извършителя, превозни средства в полза на държавата. По този начин несправедливо са засегнати основни права на граждани – правото на собственост, правото на достъп до съд и правото на защита.
Това съобщават от институцията.
Конституционният съд образува дело 10 за 2021 г. с докладчик Таня Райковска.
Омбудсманът аргументира жалбата си с факта, че на практика третите лица – собственици, при отнемане на автомобила им, са лишени от достъп до съд, както и че е възможно те да разберат, че в наказателно производство е бил решен въпросът за отнемане на тяхна собственост, едва след като излезе решението на съда за това отнемане.
„Дори да са в течение, че се води процес, вследствие на който тяхното право на собственост може да бъде засегнато, тези лица нямат право на участие в наказателното производство – те нямат процесуални права в досъдебната му фаза и не се конституират като страни в съдебната фаза по наказателни дела. По тази причина те нямат и право на жалба против съдебния акт, с който се отнема собствеността им (чл. 318 от Наказателно-процесуалния кодекс)“, допълва общественият защитник.
Омбудсманът атакува чл. 234 г, ал. 3 в частта „независимо чия собственост е” (при нерегламентиран превоз), чл. 242, ал. 8 в частта „и когато не е собственост на дееца ” (при контрабанда), чл. 280, ал. 4 в частта „или му е предоставено доброволно” (незаконно превеждане през границата) и чл. 281, ал. 3 в частта „или му е предоставено доброволно”от НК.
Според Диана Ковачева тези норми са в противоречие с принципа на правовата държава, с чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на РБ, гарантиращи защитата и неприкосновеността на частната собственост, с чл. 56 и чл. 57 – правото на защита и неотменимостта на основните права, чл. 122, ал. 1 – правото на защита във всички етапи на процеса.
„Разпоредбата на чл. 234г, ал. 3 от НК гласи: „В случаите по ал. 1 и 2 моторното превозно средство, послужило за извършване на деянието, се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, а когато липсва или е отчуждено, се присъжда неговата равностойност“.
Според чл. 242, ал. 8 от НК „Превозното или преносното средство, послужило за превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата, се отнема в полза на държавата и когато не е собственост на дееца, освен ако стойността му явно не съответства на тежестта на престъплението.“
Според чл. 280, ал. 4 от НК „В случаите на ал. 2, точка 4 превозното средство се отнема в полза на държавата, ако то е принадлежало на дееца или му е предоставено доброволно.“
Съгласно чл. 281, ал. 3 от НК „В случаите по ал. 2, т. 1 превозното средство се отнема в полза на държавата, ако то е принадлежало на дееца или му е предоставено доброволно“, пише Ковачева.
Тя посочва, че чл. 17, ал. 1 от Конституцията, който задължава държавата да гарантира и защитава правото на собственост, иманентно включва в себе си и задължението да се приложи принципът на пропорционалност и съразмерност в случаите, когато законът допуска ограничаване на правото на собственост.
Във връзка с искането за противоконституционност общественият защитник цитира решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по дело Unsped Paket Servisi v. Bulgaria № 3503/2008. В него ЕСПЧ приема, че всяка намеса в мирното ползване на притежания трябва да постигне „справедлив баланс“ между обществения интерес и защитата на правата на индивида.
Омбудсманът обръща внимание и на съображенията на Съда на Европейския съюз (СЕС) в решение от 14 януари 2021 г. по дело C-393/19, където СЕС подчертава, че при конфискацията на принадлежащо на трети лица имущество е наложително да бъдат защитени правата на тези лица, когато са добросъвестни. Според Съда на Европейския съюз правото на собственост може да търпи ограничения, които трябва действително да отговарят на преследваните от Съюза цели от общ интерес и да не представляват по отношение на преследваната цел непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на така гарантираното право.
Искането тук: https://www.ombudsman.bg/news/5483
Искането по ЗУТ
В него пред Конституционния съд се атакуват две разпоредби от Закона за устройство на територията (ЗУТ), заради прекомерната намеса в правото на собственост. Спорните норми препятстват правомощията на собствениците за застрояване на урегулиран поземлен имот и за ползване на завършения строеж, пишат от институцията на омбудсмана.
Повод за отправеното искане за противоконституционност са десетки жалби на граждани, в които търсят съдействието на омбудсмана за отпадане на вменените изисквания за изграждане на улици и техническа инфраструктура. Става въпрос за чл. 148, ал. 16 и чл. 178, ал. 3, т. 5 в частта „в териториите със средно и високо застрояване, както и“, които противоречат на конституционните гаранции за защита и неприкосновеност на правото на собственост, съгласно чл. 17, ал. 1 и 3 от Конституцията на Република България.
Според разпоредбата на чл. 148, ал. 16 разрешение за строеж в урегулиран поземлен имот се издава само при приложен подробен устройствен план по отношение на регулацията, в т.ч. уличната регулация, свързваща обекта с уличната или пътна мрежа и осигуряваща достъп до съответния поземлен имот. При урегулиран поземлен имот с лице на повече от една улица е достатъчно уличната регулация да е приложена по улицата, по която се осъществява достъпът до строежа.
„В контекста на ал. 16 чл. 148 ЗУТ прилагането на плана за улична регулация, т.е. придобиване на правото на собственост на общината върху земята в обхвата на плана, се проявява като въпрос на неограничена свобода на преценка за упражняване на властнически правомощия (абсолютна дискреция) на общинските органи по целесъобразност за придобиване на земята в регулация, както и от волята на трети лица, собственици на имот в обхвата на регулацията, които са извън контрола на собственика на урегулирания имот, заявил искането за издаване разрешението за строеж. Като създава основание за безсрочно отлагане на реализацията на правомощието за застрояване съобразно с плановото предназначение на урегулирания поземлен имот, поставяйки негово упражняване в зависимост от бъдещо несигурно събитие по преценка на администрацията, нормата нарушава изискването за съразмерност на намеса в правото на собственост“, пише омбудсманът.
Ковачева оспорва и чл. 178, ал. 3, т. 5 ЗУТ в частта „в териториите със средно и високо застрояване, както и“. Според нея с добавения текст забраната за въвеждане в действие до изграждане на улици, пътища или алеи, свързващи обекта с уличната или пътната мрежа и осигуряващи нормален достъп до съответния поземлен имот, се разпростира и за завършени строежи в зони, отредени за средно и високо застрояване. Досега ограничението действа само за териториите, които са отредени с рекреационно предназначение – курортите, ваканционните селища, голф селищата, аквапарковете и др.
„Разпоредбата, съгласно мотивите на вносителя, е свързана с ограничението на ал. 16 на чл. 148 ЗУТ като негово продължение, т.е. след като при издаване на разрешението за строеж бъде осигурено прилагането на уличната регулация, при завършването на строежа предвидените с нея мероприятия да бъдат фактически проведени“, категорична е Диана Ковачева.
Искането тук: https://www.ombudsman.bg/news/5484
