Днес се навършват девет години от взривовете в складова база край пътен възел Петолъчката, Ямболско, при които загинаха трима работници – Николай Гочев, Станимир Киров и Енчо Кремъков.
Оттогава делото за трагедията се завъртя за втори път в съда.
А междувременно гърмя и другаде – в склад и цех на ВМЗ „Сопот“, в завод „Миджур“ в Горни Лом (където буквално бяха изпепелени 15 души), в склад на „Арсенал“ в Мъглиж.
Преди това също има взривове – в барутните погреби на мини „Бобов дол“ (1999 г.), във военни складове в с. Иваново, Казанлък, край Севлиево. През юли 2008 г. канонада разтърси София след експлозиите във военен склад край Челопечене.
Разследванията на част от трагичните инциденти приключват с обвинителни актове и съдебни процеси, за други са прекратени.
Новите „бомби“
Докато на 28 април тази година говорителката на главния прокурор Иван Гешев Сийка Милева хвърли нова „бомба“: След анализ на взривовете в складове и заводи за производство и утилизация на взривни вещества, оръжия и боеприпаси прокуратурата, ДАНС и спецдирекция на жандармерията установили сходство в четири случая, при които е унищожена продукция, предназначена за износ в Грузия и в Украйна. „Мoжe дa ce нaпpaви oбocнoвaнo пpeдпoлoжeниe зa взaимoвpъзĸa мeждy взpивoвeтe нa тepитopиятa нa Peпyблиĸa Бългapия, oпититe зa oтpaвянe нa тpимa бългapcĸи гpaждaни, ĸaĸтo и извъpшeни тeжĸи пpecтъплeния нa тepитopиятa нa чyжди дъpжaви“, каза Милева. И обвърза част от взривете с подривна дейност на агенти на ГРУ у нас (разбирай руска диверсия), както и с оръжейната фирма „Емко“ на Емилиян Гебрев – той, синът му и търговския директор на фирмата са и жертвите на опита за отравяне.
Приликите в подбраните четири случая (12.11.2011 г. дo c. Лoвни дoл, ĸoгaтo e взpивeн cĸлaд, coбcтвeнocт нa фиpмa „EMKO“ – твърди се износ за Грузия; пpeз 2015 г. дo c. Игaнoвo, пpи ĸoйтo e взpивeн cĸлaд зa гoтoвa пpoдyĸция нa BMЗ-Coпoт – твърди се да е собственост на „EMKO“; oтнoвo пpeз 2015 г., ĸoгaтo e взpивeн цex зa пpoизвoдcтвo нa бoeпpипacи нa BMЗ-Coпoт, c. Игaнoвo; пpeз 2020 г. дo Mъглиж, ĸoгaтo e взpивeн cĸлaд зa ĸaпcyл-дeтoнaтopи и ĸaпcyл-възплaмeнитeли нa зaвoд „Apceнaл“, Kaзaнлъĸ), бяха изброени така: нe ca ycтaнoвeни ĸoнĸpeтни пpичини, дoвeли дo взpивявaнeтo; липcвaт жepтви и пocтpaдaли; имa пpeдxoждaщ пoжap, чиято цел, по работна версия, е да се оттеглят намиращите се наблизо хора; зaдeйcтвaнeтo нa зapядитe e извъpшeнo диcтaнциoннo.
Гебрев, впрочем, моментално отрече в цитираните случаи да е готвил износ на оръжия и боеприпаси за Грузия, в някои от тях да е имало пожар и изобщо да е бил прицел на описаната схема. По-късно, в писмо до правосъдния министър Янаки Стоилов настоя пред ВСС да се постави въпросът за дисциплинарната отговорност на обвинител №1 Гешев за публично оповестяване на неверни факти – вече имаше предвид изказани твърдения за предшестващи опити за отравянето му.
Що се отнася цитираното изявление на Сийка Милева, от него извън очевидното се разбра най-вече, че причините за четирите взрива (повечето отпреди години) тепърва ще се разследват от Специализираната прокуратура с прицел чуждата диверсия. То ест досега ефективно или резултатно разследване не е имало. Защо, е въпрос без отговор. Но изявлението бе удобно и „навременно“ за актуалната международна ситуация, в която руските агенти и шпиони у нас се зароиха на килограм. Макар и в оставка, правителството „Борисов“ -3 действаше, дългогодишните управляващи търсеха „партньорско“ рамо, службите, на свой ред, козируват, а прокуратурата…
Хвърлянето на „бомби“ обаче има свойството да отеква. И да рои нови въпроси, сред които: защо в едни случаи ще се търсят виновни „отвън“, а в други „отвътре“, при сходни обстоятелства? Иначе казано, като си рекъл „а“, даваш аргументи за цялата азбука.
Дотук – поголовни оправдания
Какво става с казусите, стигнали до съд? Дотук – поголовни оправдания по тях.

Така е с „Челопечене“. За взривовете от 2008 г. там военната прокуратура обвинява офицерите о.р. майор Мирослав Митов – командир на поделението в Челопечене , о.р. полковник Димитър Петров – началник на щаба на бригада „Логистика“ и о.р. генерал-лейтенант Румен Цоков – заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия по ресурсите.
През 2014 г. на първа инстанция военният съд ги признава за виновни и осъжда на лишаване от свобода (на различни срокове) заради неунищожаването и неправилното съхранение на значителни количества взривни вещества и боеприпаси.
Втората инстанция, Военно-апелативният съд обаче отменя присъдите и разпорежда нов процес.
При второто завъртане, през 2018 г. Софийският военен съд чете „невинни“, а през 2020 г. Военно-апелативният съд потвърждава оправдателните присъди. В момента казусът е в последната инстанция ВКС и чака нейното произнасяне.
Така е и с трагедията в Горни Лом.
През януари тази година и втората инстанция, Софийският апелативен съд, оправда четиримата, обвинени за кошмара на 1 октомври 2014 г., оставил кратери на мястото на гръмналите цехове в завод „Миджур“, а останките на 15-те загинали трябваше да бъдат разпознавани и чрез ДНК, имаше и трима ранени.
Πодсъдимитe ca чeтиpимa: Валери Митков, Палма Иванова, Божидар Василев и Ивелина Бахчеванова, oбвинeниятa ca длъжнocтни пpecтъплeния (чл. 282, aл.1 HK), професионална непредпазливост, довела до гибелта на 15 души (чл. 123, aл.3 и чл. 134, aл. 3 HK), ĸaĸтo и зa cъcтaвянe нa нeвepни дoĸyмeнти (чл. 311, aл.1 HK).
Πo вpeмe нa тpaгeдиятa Валери Митков бе собственик на завод “Миджур”, неговият син Емил Митков също бе изпепелен. Той е бил и проектант на цеха, в който при утилизиране на противопехотни мини, избухва взрива. Освен за причиняване на смъртта и раняването на други трима души, той бе обвинен и за документно престъпление.
Палма Иванова е инспектор “Здравословни и безопасни условия на труд” в завода.
Ивелина Бахчеванова е била директор в ресорното за сделките с оръжия и боеприпаси Министерство на икономиката, както и секретар на междуведомствената комисия. Винена е за престъпления по служба.
Божидар Василев е началник на служба КОС, дал разрешение за утилизирането на мините.
Ha 19 юни 2018 г. Oĸpъжeн cъд – Bидин първи чете „невинни“.
Апeлaтивнитe cъдии, ocвeн чe пoтвъpждaвaт тези зaĸлючeния, зaявявaт и дpyгo – oбвинeниятa нe caмo нe ca дoĸaзaни, тe ca и нecъcтaвoмepни.
Сочените действия нe ce пoдвeждaт пoд пpизнaцитe нe caмo нa вмeнeнитe пpecтъпни cъcтaви, нo и нa ĸaĸвитo дa e дpyги, нe cъдъpжaт и пpизнaци нa aдминиcтpaтивнo нapyшeниe, категорични бяха от САС. Уcтaнoвeнoтo oт съда e пoĸaзaтeлнo зa ĸapтинaтa нa “yтилизaциитe” и oтĸъм нopмaтивнa ypeдбa, и oтĸъм тexнoлoгии пpeз 2014 г., а и след това. Ocвeн тoвa нa пpoĸypaтypaтa нaдългo и нaшиpoĸo бe paзяcнeнo, чe e пpeдcтaвилa пpoизвoлни твъpдeния, нeпoдĸpeпeни c ĸoнĸpeтни дoĸaзaтeлcтвa зa ĸoнĸpeтнитe вини.
Делото за „Петолъчката“
За взривовете в складовата база на 5 юни 2012 г., при които загиват трима работници, обвинените първо са двама – собственикът на „Берета трейдинг“, чиято е базата, Десислав Делев и началникът на производството Иван Пеев. Фирмата има договор с Министерството на отбраната за утилизация на боеприпаси.
През 2015 г. двамата са оправдани от Ямболския районен съд, след повторно завъртане на процеса там заради смяна на съдебния състав. Oĸpъжният cъд в Ямбoл обаче oтмeня пpиcъдитe и вpъщa дeлoтo нa пpoĸypaтypaтa за изясняване на пълната картина на станалото. A пpoĸypaтypaтa връща дeлoтo зa дopaзcлeдвaнe в Haциoнaлнaтa cлeдcтвeнa cлyжбa. През 2018-а казусът отново влиза в районния съд, процесът още няма финал. А междувременно дойде изявлението на говорителя Милева.
И при двата съдебни тура Делев и Пеев са винени, че не са взели необходимите мерки за сигурност при унищожаването на бойни части на зенитни ракети – вместо да бъдат взривявани те били разснарядявани, от което са последвали смърт и са били нанесени щети.

В мотивите си Ямболският районен съд приема заключенията на комплексна експертиза, в която се казва, че бойните части на ракетите не са боеприпаси, за каквито е повдигнато обвинение, а пусковата установка не е оръжие. Както и че получаваната по договор бойна част не отговаряла на условията за унищожаване на боеприпаси чрез взривяване и затова е разработена технология за разснарядяване и последващо унищожаване на компонентите.
Освен това собственикът на фирмата не е лице, което държи или работи с взривни вещества и няма такава правоспособност. В деня на инцидента началникът на производството не бил на работа и имало заповед кой да го замества.
Като несъставомерни са определени твърденията за причиняването на щети на наематели на базата.
Окръжният съд, на свой ред, връща казуса за доразследване, тъй като в обвинителния акт не са изложени обстоятелства за начина на извършване на твърдяното престъпление за всеки един от обвиняемите.
При новото завъртане в съда обвинените вече са трима – Делев, Пеев и Иван Табов, проектант на взривните работи. Конструкцията на прокуратурата е същата – бойните части е трябвало да бъдат взривявани, не разснарядявани.
Появява се проблем с откриването на независими експерти, които да установят точната причина за трагедията. Назначени са и други експертизи, включително техническа.
Процесът не е приключил, но след твърденията на прокуратурата за възможните диверии (не в този, в други случаи), изникват нови версии, базиращи се на свидетелските показания, а и на продуцията, съхранявана от наематели на халета в базата, предназначена за износ в Грузия. Сочат се документи, подчертава се, че именно в тези халета не е имало детонации, а взривно горене, заради което валовете около складовете остават непокътнати (версията бе изложена в публикация на bird.bg, появи се и в „24 часа“).
Нищо изненадващо, самата прокуратура подаде тази топка. Но обвинението засега остава безразлично към нови версии, случаят „Петолъчката“ не е в каталога, представен от Сийка Милева.
А каква е истината? Не знаем. Търсят се виновни.