На 15-и юни обсъждат пакета от законодателни промени

Няма да има „закриване“ на съдилищата по места, тези „точки“ остават да функционират и да гарантират достъпа до правосъдие. А ако дела „се качат“ на горна инстанция, т.е. към областния център, заседанията могат да бъдат провеждани и онлайн. Това категорично заявиха днес авторите на радикалния модел за реформа на съдебната карта (модел 4) Боряна Димитрова и Красимир Шекерджиев.
Те са координатори по проекта, финансиран от ЕС – проектът е сборен, включва Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС) и реформата на съдебната карта. Двамата от Съдийската колегия участват във втората му част.
Де факто писа за модел 4 многократно, включително и за неговите последни редакции – тук, за становищата – тук, както и за протеста на адвокати пред Съдебната палата – тук.
Днес бе първото обсъждане на конкретните стъпки по модела в Съдийската колегия. А на 15 юни в него ще участват и представители на Съвета по партньорство, на Висшия адвокатски съвет и други.
Пак тогава, на 15-и юни, ще бъдат дискутирани и конкретните законови предложения, без които реализацията на модел 4 не е възможна. За дебата на 15-и ще бъде уведомен и министърът на правосъдието.
Всъщност, без законови промени реализацията на предлаганата реформа няма да е възможна, заявиха днес Димитрова и Шекерджиев. Защото основната част в концепцията им е промяната на родовата подсъдност, т.е. прехвърлянето на дела от районните в окръжните съдилища, така че ОС да станат същинската първа инстанция.
Именно нужните промени в процесуалните и материалните закони ще бъдат обсъждани на 15 юни. „Не сме наивници, а и съдебна реформа не може да се прави само от една отт властите“, каза днес пред журналисти Шекерджиев. Ако проектът не влезе в новия парламент, радикалната реформа няма да се състои – може да се мисли само за структурни реформи в районните съдилища чрез формиране на териториални поделения.
Преди това пред Съдийската колегия Димитрова и Шекерджиев напомниха и за заключенията на Световнатта банка отт 2015 г., че сме на 4-о място по брой съдии от глава на населението -районните съдии у нас са над 900 при общо малко над 2000 в страната. (По тази класация сме на първо място по брой прокурори на глава от населението. Но там „преструктурираха“ районните прокуратури).
Предлагаме ви да обърнем пирамидата – огромният брой съдии да не е в РС, а в окръжните съдилища и в апелативния съд, бе казано днес пред кадровиците. Това е разликата с модел 1 – казваме да имаме по-малко на брой районни съдии и бързо израстване, за да имат достъп до всички дела в ОС.
Последваха ред въпроси – за изчисляването на натовареността, сградите, делата, най-вече за промяната в родовата подсъдност и достъпа до правосъдие на гражданите.
„Струва ми се, че при всяка презентация на модела тази категория търпи промяна. Да не остане впечатление у колегите, че произволно определяме делата, които преминаватт към ОС само за да са повече там“, подчерта Цветинка Пашкунова.
По-късно, пред репортерите, Боряна Димитрова поясни предлаганите промени, включително и след смяната на подсъдността, така: „Документите за завеждане на делото, последващи уведомления и т.н. ще се депоззират електронно чрез съответното териториално поделение или раойнен съд. А ако страната не желае да отиде в окръжния съд за съдебнотто заседание, предвиждаме видеоконферентна връзка, която не е нито нова, нито невъзможна. Затова първата част от проекта е ЕИСС, ако тя не заработи, никаква реформа не може да заработи. Надяваме се да завърши и проектът за електронното разпределяне на заповедните производства“.
На въпрос за многобройните протести срещу модел 4, Красимир Шекерджиев отговори: До голяма степен вероятно вината беше наша, опитахме се да обясним нашите идеи, надяваме се да стигнат до максимален брой хора.