DeFakto.bg DeFakto.bg
Дебатът в зала „Тържествена“ с акцент върху човешкия фактор и последиците за гражданите и бизнеса
Нито една от политическите сили не е „за“ одобрения от ВСС модел 4 за реформа на съдебната карта. Това стана ясно на дебата в зала „Тържествена“, организиран от Министерството на правосъдието.
Отрицателна е позицията на ГЕРБ, БСП, Демократична България, Изправи се.БГ, макар и с различни нюанси. Политиците обаче са единни в принципния подход – общественият дебат по темата тепърва започва, трябва да бъдат чути становищата на всички засегнати, те да бъдат отчетени и взети предвид. А после да се вземат каквито и да било решения.
Тези позиции са ключови за реформата на картата – както е известно, модел 4 набляга на радикална промяна на родовата подсъдност по дела. А това неминуемо минава през законови промени, така че решението ще е на парламента.
Друг, особен акцент бе – подобни ключови реформи не могат да се правят по проект, бил той и за добро управление (в случая ВСС изпълнява проект за съдебната карта и ЕИСС по Оперативна програма „Добро управление“). Държавническите въпроси трябва да се решават на държавно ниво.
В зала „Тържествена“ на Съдебната палата днес бяха съдии, адвокати, нотариуси, частни изпълнители, представители на общините, на омбудсмана, директорът на НИП.
Дебатът се водеше от зам.-министър Иван Демерджиев, откри го правосъдният министър Янаки Стоилов, тук бе и другият му заместник Мария Павлова (тримата на снимката горе).
Правилно е да чуем позициите на всички, имащи отношение към въпроса, за да ги обобщим и представим като позиция на министерството, смятат от МП.
„Темата е важна и чувствителна, предизвиква различни мнения, а и протести. Необходима е широка дискусия, която, според мен, трябваше да е преди определянето на модела. Правосъдието е твърде важно, за да се остави само на магистратите, а най-вече на управляващите съдебната влат. Промяната рефлектира върху нотариуси, ЧСИ, най-вече гражданите. Начинът, по който са изпълнявани и възлагани много от проектите по ОПДУ не са много добър пример за добро управление. Надали на търговско дружество трябва да разчита за държавна дейност. В случая оказва се, от три изработени модела се отива към четвърти, предложен от авторски колектив от ВСС. Не пренебрегвам свършеното, но то може да е само предпоставка. ЗСВ включва осъвременяване на съдебната карта, но така че да е полза за гражданите“, заяви Янаки Стоилов.
Той е категорично против премахването на районния съд като основен първоинстанционен съд. Може да се мисли за рутинни дела, например заповедните производства, да се разпределят между различни съдилища. Може да има и преструктуриране, но не и закриване на повече от 50 съдилища.
На финала Стоилов заяви: „Безспорно решаването на въпроса трябва да се извърши при действащо Народно събрание и избрано правителство, което да е вносител на предложенията. Подчертавам, правителство, а не група народни представители, което е начин за освобождаване от политическа отговорност и решаване на други въпроси“. Отправи „настойчив призив“ към Съдийската колегия „в предстоящите месеци да не вземат нито едно решение, което предрешава, нито едно решение за закриване на РС и преструктурирането му в териториално отделение, за да не изглежда като опит да се наложат решения, които, както се каза тук, са предложения“. .Обърна се и към бъдещите депутати – по-добре, когато се стигне до един модел, той експериментално да бъде приложен, да минат няколко години и тогава да се пристъпи към повсеместното му прилагане.
Координаторите: Системата е в криза, напрежението ще избухне и животът ще ни реформира
Координаторите на проекта в частта за съдебната карта – Красимир Шекерджиев и Боряна Димитрова от Съдийската колегия, представиха най-общо вижданията.
Предложеният модел залага на ефективност и на справедливост, подчерта Шекерджиев. От 113 районни съдилища у нас над 70 нямат никаква специализация, едва 28 имат и те са в областните центрове. А специализацията е въпрос на ефективност. Изравняването на натовареността на едно ниво е въпрос на справедливост. Даде пример, че има районен съд, който за цяла година е излязъл с една присъда и 15 решения по искове.
„Нямаме съдия в Ивайловград, Чепеларе, Берковица, Мадан поради липсата на желаещи. Достъпното правосъдие е да осигурим съдия, не съд на местната общност. В момента липсата на съдии не може да бъде компенсирана извън назначаването на нови. Никой не иска да е съдия в Пирдоп, Дряново и другаде. Нямаме друг изход освен това да ползваме съдиите, които имаме, да правораздават във всички 113 места, където има съд“, каза Шекерджиев .
Бе категоричен: „Не сме наивници, въпросът със съдебната карта не може да е дело само на съдебната власт, ние отправяме предложение. Днес очаквам началото на дълга и ползотворна дискусия. Дали това, което ние предлагаме, ще бъде прието от политиците, не знам. Но знам, че ако го приемат, ще започнем да го правим детайлно, след като говорим и с нотариуси, адвокати и т.н. От шест месеца тази идея е на общественото внимание. Чухме много упреци, но никой не даде различен от този, който ние даваме, отговор на поставените въпроси.
Нямаме много време, имаме между 12 и 18 месеца, когато общите съдилища ще преживеят криза. Защото това е система с мнозинство командировани, стотици районни съдии, кандидатстващи във всякакви институции, система, в която нямаме приключил нито един конкурс за повишаване – за ВКС, апелативните съдилища, окръжните съдилища. Има напрежение, което най-накрая трябва да намери своя отговор, иначе животът ще ни реформира. Моля, дайте отговор – две плюс две винаги е четири“.
Аргументите на авторите на модела пред ВСС – тук.
Адвокатите за „щадящ“ вариант, дадоха примери с Италия и Австрия
Адвокатите, най-активната правна професия в противостоянето на радикалния модел, дадоха други аргументи.
„Дебатът ми се струва твърде закъснял и не разбирам защо трябваше да има съпротива от адвокатурата и местните структури, за да започне. Чутото дотук сочи, че това е промяна, която да реши въпросите на съдебната система. Но тази система е създадена да служи на обществото и гражданите, а не на себе си. Дайте тогава да закрием всички болници, защото няма кой да се лекува в тях. За нас най-полезен и щадящ за всички е хибридът между модел 1 и 2 (какви бяха предлаганите модели – най-долу). Много рязката промяна в подсъдността превръща РС в мирови съдилища, този опит е правен през 1934 г., при разпуснат парламент, но заради съпротивата на адвокати и съдии няколко месеца по-късно има отказ от този модел. Второто, срещу което възразяваме – закриването на 55 районни съдилища. Ако териториално отделение е равно на съд, защо го правим? Ако не е равно, за мен е сериозна заплаха към съдиите. Специализацията съществува в адвокатурата, но няма как тя да се иска в малки населени места, където имат същата нужда от правосъдие като в големия град„, изтъкна Валя Гигова от ВАдС.
Тя даде пример с Италия – там наистина съдилищата от 5000 са станали 2000, при над 50 милиона население. НО! „В Италия след реформата има действащо електронно правосъдие, направиха и правосъдието професионално – комуникация само между съда и адвокати, ние не сме готови за тази стъпка“, каза Гигова.
Въпросът за съдебната карта е въпрос на национална сигурност, засяга доверието на гражданите в правосъдието и държавността, подчерта Ина Лулчева. Илюстрира – наказателният процес има възпитателна и възпираща роля, преместването на тези дела се отразява на доверието на местната общественост в правосъдието. Предлаганата реформа ще възпре гражданите да водят дела от частен характер, от дела с по-малки искове, а възпирането на гражданите води до разправа и произвол. Лулчева отхвърли аргументите, че страните могат да участват в заседания и чрез видеоконференция. „А къде остава публичността, а оттам възпиращата роля?“, попита тя. И още – принципът е делата да се разглеждат от съд, определен от закона и той не може да се замени от преценката на административния ръководител кой съдия да изпрати в териториалното отделение.
Емил Георгиев от Обединението на свободните адвокати говори за опасност от профанизация на първата степен на правораздаването, което ще стане нетърпимо в хоризонт от 8 до 10 години. „Изходът е окончателното и пълноценно внедряване на електронното правосъдие, което днес не е факт. Нежеланието да се ходи в малки населени места е политически проблем и трябва да бъде решен с политически средства – например от бонуси до вид „разпределение“ в началото на кариерата. Дотук бонуси и грижи за условията на труд има само за специализираните съдилища„, каза той.
Даде пример с Австрия, където територията е малко по-малка, а населението малко повече, отколкото у нас. Там с години е водена дискусия за радикална промяна – от 220 съдилища да бъдат сведени до 66 входящи съдилища. След години дебати и напълно внедрено още към онзи момент гарантирано електронно общуване между адвокати други правни професии с правосъдието, идеята е била изоставена. „Имаше много сериозен териториален отпор, осъзнато беше и че премахването на най-долната инстанция ще окаже силен наплив към най-горната, за което държавата не беше готова. Въприеха компромиса да има по двама съдии в районен съд“, приключи примера Георгиев.
Съдиите: Не статистиката е важна, водещ е човешкият фактор!
Впечатли изказването на зам.-председателя на ВКС Дария Проданова (председател на Търговската колегия), която рядко участва в публични форуми.
„Вземам думата като съдия от 1985 г., на края на кариерата си. Статистиката си е статистика, но не става дума за качеството на правораздаване като имагинерна величина, а за качеството на съдиите, които ще правораздават. Всички професии – и ние, и адвокатите, и други се стремим да привлечем качествени кадри. С този модел виждам опасност за качествените кадри. Рязко намалява броят на младшите съдии, които ще минават през ОС. Ще влизат „външни“, кого ще привлечем ние – аз съм била младши съдия две години с идеята, че ще се уча на колкото се може повече дела и ще отида в районен съд, където ще ми бъде интересно и ще гледам всякакъв вид дела. Второ, какво значи специализация на ниво РС? Навремето Пети РС в София беше от 10 души и работата ни не беше некачествена, като районни съдии знаехме, че трябва да наберем квалификация и да научим повече, когато отидем в ОС. А не там тепърва да почнем да учим занаят.
Изказвам се не по статистиката, а по човешкия фактор. Ако съм качествен млад човек какъв ми е стимулът да отида в РС да гледам заем срещу разписка? Районният съд е школа, преместим ли я напред в годините в ОС, човекът вече е с изградени навици, пет години е гледал заповедни производства и после тепърва ще се учи. Качествените кадри може да отидат в адвокатурата, прокуратурата, къде ли не, няма да отидат в системата, в която не е интересно, защото не се учи нищо!“
Мими Фурнаджиева от ВКС с уговорката, че не представлява върховния съд, наблегна върху съдебните служители и тяхната съдба при реализацията на модел 4. Открои и проблема с конкурсите. „Конкурсите за ВКС не са приключили от 2018 г., но темата се загуби. Без качествени кадри, какъв е смисълът? Не критикувам колегите, подкрепили модела, уважавам големия труд, но у мен не остана убеждението, че предходните модели са в по-малка степен отговарящи на изискването за достъп до съд и равномерност на делата“.
Председателят на РС-Тутракан обясни на аудиторията: „Поставени сме реално в невъзможност да организираме каквото и да е обсъждане, само докато се опитвахме да обясним измеренията на модел 4 в нашия случай, на следващия ден имахме подписка от над 3000 жители срещу модела. Като самоцел е изравняването на натоварването на районните съдилища, използваната аксиома за ефективно правораздаване според числеността“.
Алексей Трифонов, председател на СГС, предупреди: и при този модел ножицата между софийките и другите съдилища ще остане. Според него конкурсите са най-големият проблем, трябва да се помисли дали да остане тежката процедура и дали да не се облекчи движението на кадри, защото командироването не е решение на проблема. „Моето лично виждане е, че реформата в този й вид за София ще роди много проблеми, включително по критериите за подбора на колегите, които ще се качат в СГС, после в САС. Да се помисли добре, дебатът да продължи, може да е и няколко години, докато не се вземе правилното справедливо решение и да е от полза за правосъдието“.
Александър Ангелов, председател СРС, също призова за внимателно обмисляне на модела за София.
Нотариуси, общини, омбудсман, НИП – също „против“
Силвия Георгиева от Националното сдружение на общините категорично се противопостави на модел 4. Също с примери: „Разлог отива в Гоце Делчев, а знаете ли как се пътува дотам, особено в зимно време? А Родопите – всички отиват в Смолян! Неясно е какво става и с района на действие на нотариусите. А какво става със сградите – в Сливница току-що е построена нова съдебна палата, а моделът предвижда преместване в Костинброд. Нужна е комплексна оценка, преди да продължи дискусията“.
Представител на Община Своге, вещо лице, допълни: „Изпращането на делата в Костинброд ще превърне прекрасната ни съдебна зала и прекрасните ни съдии в нещо непонятно за нас – един път в седмицата някой ще идва да ни гледа делата?!“
Директорът на НИП Миглена Тачева прикани да се помисли за входа в съдебната система и да не се закрива институтът на младшите съдии, въведен още от 1974 г.
Биляна Гяурова от БИПИ бе категорична – не може разговорът да е отвътре навън, вместо обратното и целта да се регулира натовареността да е водеща при реформата на съдебната карта. Изтъкна и че в западния свят все повече се говори за общностните съдилища, които са за социално слабите и безпомощните граждани.
Председателят на Съвета на нотариусите Красимир Анадолиев изложи техните възражения и опасения (какви са те – тук).
Политиците: Не сега и в този вид
Започна Крум Зарков като представител на БСП. „За съжаление в България въпросът на нито една карта – нито здравна, нито икономическа не бе решен. Защо трябва да водим дебата за съдебната карта, когато са формирани вече мненията? Ами поради липса на политическо лидерство. Прехвърлянето на въпроса към ВСС означава, че той няма да бъде решен. Кадровият орган го разглежда през една призма – на съдиите и оттам нататък всичко се обръща. Но проблемът има отношение към всичко, включително и към националната сигурност, както подчерта адвокат Лулчева. Обща формула натовареност спрямо брой дела ни я представят за начало на дискусията. Това, пренесено в парламента, ще води до дърпане на всички страни. Другите две грешки – може ли родовата подсъдност да се определя само спрямо общата формула на натовареност? Това води до голямо изкривяване. Общата формула за натовареност не може да е водещ инструмент. Конкурсите – проблемът не се решава с автоматично повишаване. Налице е концептуално сгрешен модел поради зададеното задание. Въпроси от такъв характер не могат да се решат чрез проект, бил той и за добро управление, който натиска със срокове. Необходимо е ясно политическо задание, после дебат с включване на експертите. Всичко останало е основа за конфликт, не за реформа. Не бива да се зачертава и свършеното дотук – въпросът може да бъде решен, ако МП в каъвто и да е състав се нагърби с проблема, стикова с Министерския съвет, чуе общините, а после се вземат решения“.
Екатерина Захариева от ГЕРБ обяви: „Има ли нужда от съдебна карта? Безспорно. Уважение към двамата съдии от ВСС, но общественото обсъждане наистина е закъсняло, то трябва да се случи не само в София, а във всички области. По мнението на ГЕРБ целта на съдебната карта е ефективно, достъпно, справедливо и навременно правосъдие. С промяната на родовата подсъдност нито една от тях няма да бъде осъществена. Каква специализация на районните съдии ще има при много стеснения обхват дела? Липсват ми други критерии – транспортна свързаност, перспектива на районите. Ще ни се обаче темата да не се политизира, тук не съм съгласна с Крум Зарков, мястото й е във ВСС. Радикален въпрос като съдебната карта може да се реши чрез голям обхват дебати. Надявам се ВСС тепърва да започне организация на дискусии за предлаганите модели във всички области„.
Надежда Йорданова от „Демократична България“ бе категорична: Центърът на реформата трябва да е човекът, а той не е в центъра на предложенията за преструктурирането на съдебната карта в момента.
Димитър Делчев от коалиция „Изправи се.БГ“, заяви: Достъпът до правосъдие е по-висша цел от равномерната натовареност, не трябва да се бърза с окончателното решение, а дебатът да продължи.
Останалите модели
Moдeл eднo: oбeдинeниe чpeз тepитopиaлни oтдeлeния
Πъpвият мoдeл e зa oбeдинeниe мeждy няĸoлĸo paйoнни cъдилищa в paмĸитe нa eдин oĸpъжeн cъдeбeн paйoн, ĸaтo eдиният PC cтaвa пpиeмaщ, a ocтaнaлитe ce тpaнcфopмиpaт в нeгoви тepитopиaлни пoдeлeния. Kaтo изoбщo нe e зaдължитeлнo пpиeмaщият PC дa e в oблacтния цeнтъp. Toвa нe e зaĸpивaнe нa cъдилищa, пoдчepтaxa внocитeлитe. Bъпpeĸи чe ce дaвaxa и ĸoнĸpeтни пpимepи, изpичнo ce coчeшe и дpyгo – paзpaбoтĸитe ca чиcтo тeopeтични, зa cъщинcĸa ĸoнĸpeтиĸa щe cтaнe дyмa caмo aĸo мoдeлът бъдe избpaн.
Moдeл 1 нaй-мнoгo пpиличa нa тoзи, пo ĸoйтo ce пpecтpyĸтypиpaxa paйoннитe пpoĸypaтypи.
Πpи пpeдcтaвянeтo мy бe oтчeтeнo, чe ca oглeждaни PC c мнoгo ниcĸa нaтoвapeнocт или липca нa мaгиcтpaти и cъдeбни cлyжитeли.
Moдeл двe: oбeдинeниe бeз тepитopиaлни oтдeлeния, тo ecт зaĸpивaнe
Cпopeд нeгo двe или пoвeчe paйoнни cъдилищa ce oбeдинявaт в eдин в paмĸитe нa cъдeбния paйoн. Toвa e oĸoнчaтeлнo зaĸpивaнe нa cъдилищa.
Kaтo пoлoжитeлни cтpaни бяxa coчeни пocтигaнe нa paвнoмepнa нaтoвapeнocт, cпeциaлизaция нa cъдиитe, oптимaлнo cъoтнoшeниe мeждy cлyжитeли и мaгиcтpaти.
Moдeл тpи: мoбилнocт нa cъдeбнитe cлyжитeли, ĸaтo в дъpжaвнaтa aдминиcтpaция
Kacae caмo cлyжитeлитe, ĸoитo дa мoгaт дa бъдaт мecтeни cпopeд нyждитe нa paйoнa – oĸpъжeн или aпeлaтивeн, бeз пpoмeни зa cъдиитe и бeз тpaнcфopмaции нa cъдилищaтa.
Πpeдлaгa ce зapaди ceгaшнaтa нeвъзмoжнocт зa ĸoмaндиpoвaнe нa cъдeбни cлyжитeли, зa дългo вpeмe.
