Последни новини
Home / Законът / Омбудсманът поиска КС да “зачертае” дистанционното участие на обвиняемите пред съда за задържането им под стража

Омбудсманът поиска КС да “зачертае” дистанционното участие на обвиняемите пред съда за задържането им под стража

Defakto.bg

Омбудсманът Диана Ковачева поиска Конститтуционният съд да обяви за противоконституционно дистанционнно участие на обвиняемите при вземане на мярката им за неотклонение „задържане под стража“.

Според  чл. 64, ал. 2, изр. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс, в сила от от 30.06.2021 г., явяването на обвиняемия пред съда се осигурява нсзабавно от прокурора, който при необходимост може да постанови задържане на обвиняемия до 72 часа.  При обявено извънредно положение, военно положение, бедствие, епидемия, други форсмажорни обстоятелства или при изразено писмено съгласие на обвиняемия и неговия защитник обвиняемият може да участва в делото и чрез видеоконференция. В тези случаи самоличностга му се удостоверява от началника на затвора,  началника на  ареста или от определен от тях служител.

Тази част от нормата противоречи на конституционно гарантираното право на защита на всеки гражданин, прогласено в чл. 56 от Основния закон във връзка с правото на защита във всички стадии на процеса съгласно чл. 122, както и на още две основни права на гражданите правото лицата да не бъдат подлагани на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, гарантирано в чл. 29, ал. I от Конституцията, и правото на лична свобода и неприкосновеност, прогласено в чл. 30, ал. I от Конституцията“, посочва Ковачева в искането си до КС.

Съдът образува дело, а съдия докладчик е Павлина Панова.

Аргументите на Омбудсмана:

За първи път е  въведена възможност обвиняемият, който е задържан от прокуратура за срок до 72 часа за целите на явяването пред съд, когато има направено предложение за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража, да участва в производството чрез видеоконференция, а не присъствено в съдебната зала. Хипотезите, при които е предвидена тази възможност за участие в делото чрез видеоконференция, са изброени неизчерпателно, посочва Ковачева.

Автоматичното и незабавно изправяне пред съд на задържаните по наказателно обвинение лица е важна процесуална гаранция за защита срещу незаконно и произволно задържане, но такава гаранция е и непосредственото възприемане от съда на обясненията на лицето в контекста на конституционното право на защита, което пък е процесуална гаранция за упражняване на всички основни права, сочи тя.  И напомня, че конституционно регламентираната съдебна защита на гражданите и юридическите лица се отнася за всички стадии на процеса, включително стадия на вземането на мярка за неотклонение.

Не е достатьчно самоличностга на обвиняемия да се удостовери от началника на затвора или началника на ареста или от определен от тях служител, за да бъде пълноценно реализирано правото му на защита при вземане на мярка за неотклонение, а е нужно присъственото му явяване. Съдът следва непосредствено да изслуша обвиняемия, а не опосредено чрез технически средства. Това ще е гаранция и за самите органи на досъдебното производство при осъществяване на конституционно предвидените им функции. В тази хипотеза е изключително важен личният контакт между съда и обвиняемия и създадените между тях отношения на доверие, пише в мотивите на искането.

При използването на технически средства за осъществяване на видеоконференцията няма достатъчно гаранции за това кой още присъства на даването на обяснения и дали не се упражнява натиск или заплаха, които да дадат отражение на обясненията на обвиняемия, обръща още внимание Ковачева.

В Решение № 15/1993 г. по к. д. №17/1993 г. Конституционният съд приема, че разпоредбата на чл. 56 установява правото на защита като основно право, което е универсално. Негова проявна форма са правото на адвокатска защита на задържания или обвиняемия по чл. 30, ал. 3 или правото на защита във всички стадии на процеса по чл. 122, ал. 1, но то не се изчерпва с тях, казва омбудсманът.

Действително обвиняемият, макар и субект на основните конституционни права, поради целите и съдържанието на наказателната репресия е принуден да тьрпи някои ограничения. Тези ограничения обаче не могат да надхвърлят необходимото за осъществяване на правосъдието, а и следва да бъдат пропорционални.

При оспорената разпоредба се допуска именно ограничение на обхвата на правото на защита на задържаното лице, като се регламентира дистанционното му, а не присъствено явяване пред съда, който не може да придобие непосредствено впечатление от състоянието и показанията на лицето, категоричен е общественият защитник.

Нещо повече, при дистанционно изслушване не е гарантирано и основного право на обвиняемия –  да се запознае с доказателствата, събрани срещу него, и въз основа на които се иска задържането му под стража. В тази връзка видеоконференцията в оспорената хипотеза би могла да се отрази и на връзката между съда и защитника на обвиняемия при оценка на представените доказателства.  Затова “присъственото явяване пред съда в хипотезата на чл. 64, ал. 2 от НПК е средство за обезпечаване на обществения интерес от ефективно разглеждане на наказателното дело при достатьчни гаранции на правата и законните интереси на обвиняемия”.

Ковачева посочва и други аргументи.  В Коментар 35 относно чл. 9 от МПГПП Комитетът по правата на човека на ООН подчертава, че „физическото присъствие на задържаните в производството дава възможност за проверка на третирането, на което са били подложени в ареста ”.  По този начин то служи като гаранция за правото на лична сигурност и забраната срещу изтезания и жестоко, нечовешко или унизително отношение. По подобен начин по делото Медведев и др. срещу Франция Голямата камара на Европейския съд по правата на човска обръща внимание, че цел на чл. 5, ал. 3 от ЕКЗПЧ, изискващ довеждането на задържания във връзка с наказателно обвинение пред съд, е „арестуваните лица да бъдат физически изправени пред съдебен служител незабавно” и че „подобен автоматичен ускорен съдебен контрол предоставя важна мярка за защита срещу произволно поведение, задържане incommunicado и малтретиране”.

Европейският комитет против изтезанията също подчертава важностга на личното, физическо изправяне на задържаните лица пред съд като мярка за противодействие на полицейското малтретиране.

Всички лица, задържани от полицията, за които се предлага задържане в затвора, трябва да бъдат физически изправени пред съдията, който трябва да реши този въпрос”.

Довеждането на лицето пред съдия ще предостави навременна възможност на заподозрян в престьпление, който е бил малтретиран, да подаде жалба. Освен това, дори при липса на изрична жалба, съдията ще бъде в състояние да предприеме действия своевременно, ако има други признаци за малтретиране (например видими наранявания, общ външен вид или поведение на човек).

Омбудсманът казва, също, че разпоредбата на чл. 64, ал. 2 допуска възможност за дистанционно участие на задържаното лице извън хипотезите на военно и друго извънредно положение при изразено писмено съгласие на обвиняемия и неговия защитник. Това е хипотезата, която без съмнение ще се използва най-често, но тя е и най-порочна. Задължението за изправяне пред съд по чл. 5, ал. 3 от ЕКПЧ не зависи от волята на задържания, то е автоматично. И това не е напразно.

На този ранен етап от досъдебното производство волята на задържаното лице е лесно да се  манипулира, когато то е изцяло в ръцете на органите на досъдебното производство. Обстоятелството, че то ще се  ползва от услугите на защитник дава известни гаранции срещу произвол, но те не са абсолютни. Физическото изправяне пред независим съдебен орган, който може да провери на място оплакванията на задържания и да предприеме съответните действия, е ключова гаранция срещу физическо малтретиране и произвол.

В заключение омбудсманът посочва, че   направеното в чл. 64, ал. 2, изр. 2 от НПК допълнсние е в разрез с основни конституционни права на гражданите и е редно да бъде зачертано от законодателството.

About De Fakto

Проверете също

Софийският апелативен съд реши, че “Врана” е на Симеон

След “Царска Бистрица”, съд призна Симеон Сакскобургготски за собственик и на “Врана”. Решението е на …

Пленумът на ВКС: Да спре използването на единната информационна система от 2 август (допълнена)

Това е недопустима подмяна на решенията на съдебния съвет и незачитане на законите, реагираха кадровици …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.