DeFakto.bg DeFakto.bg
Но европроектът трябва да бъде довършен и отчетен, иначе – плащаме всички
Какофонията – меко казано – покрай одобрения от ВСС, но отхвърлен от всички останали радикален модел за реформа на съдебната карта днес се открои с пълна сила. И то застрашително.
А именно – очевидно идеите за промяна на родовата подсъдност (минаващ през законови промени) и, покрай това, трансформация на 55 районни съдилища в териториални отделения, няма да види бял свят. И това бе ясно казано от основни политически сили на дебат в зала „Тържествена“ вчера. Но те бяха питани едва тогава.
А преди това имаше мощна съдийска подписка срещу модела, остри становища на адвокатурата, мълчалив протест на защитниците, отхвърляне от общини, нотариуси, съдебни изпълнители, Съюза на съдиите, неправителствени организации. И резултатът бе очакван.
В същото време промяната на съдебната карта е част от европроекта по Оперативна програма „Добро управление“, който трябва да бъде изпълнен и отчетен. Иначе ще се връщат пари – от ВСС, всъщност от данъкоплатците.
С две думи – за радикалните идеи, несъгласувани с министерство, депутати, засегнати, ще плащаме всички. Другият вариант е те „формално“ да бъдат гласувани от кадровиците, пак с гарантирано неизпълнение. Чудесно!
И още – става дума за мегапроекта за над 6 милиона лева, в който влиза и конфликтната Единна информационна система за съдилищата (ЕИСС). Дотук и по двете линии оценката е еднозначна. И за това не са виновни данъкоплатците.
Така, днес се открива общественото обсъждане на изработени – и неработещи – законови промени. А на 22 юни колегията ще ги обсъди пак. За да изпълни проекта по ОПДУ.
Проектът е изпълнен, но реформа няма. И всички са в бяло.
Като не харесвате, предлагайте! И отпорът
С репликата „Опасността от съдебна реформа отмина!“ започна днешното – поредно – обсъждане в Съдийската колегия на модел 4.
Каза я координаторът по проекта Красимир Шекерджиев, имайки предвид вчерашните становища на политическите сили.
Днес, виртуално, в Съдийската колегия бяха и членове на Съвета за партньорство на ВСС, преставители на Висшия адвокатски съвет, включи се и зам.-министър Иван Демерджиев.
Репликата: „Опасността от съдебна реформа отмина. Оттук нататък ще ви помоля да давате и предложения“, роди поредица от отговори. Нелицеприятни.
Анелия Янева, Съвет за партньорство: „Не е вярно, че сме против да има реформа, обратното. Но не реформа в този вид. Не е и наша работа да даваме предложения, а да мотивираме критиките си. Въпреки това ние сме правили не едно предложение, имаме и 15 отправени въпроса. Това, което мен най-много ме приттесни, бе предлаганата промяна в родовата подсъдност“.
Въпросите, за които говореше, са от Анелия Янева, Василена Дранчовска, Стою Згуров, Филип Савов, Татяна Костадинова, Радослава Качерилска, Геника Михайлова, Десислава Попколева – съдии от СРС, СГС, ВКС.
Сред тях защо, след като се твърди, че не е редно 60 % от съдиите да са в РС, при обявения конкурс за административни съдии, след приемането на модел 4, голямата част от местата бяха обявени на външен конкурс? Не смятате ли, че проблемът не е в работата в РС, а в огромната разлика във възнагражденията ? Как модел 4 ще реши проблема с натовареността на СРС и СГС? Определянето на непостоянните състави в РС от съответния председател на ОС как се вписва в Конституциятта?
Извън това Анелия Янева разви идеите за промяна не на родовата, а на местната подсъдност – става дума за регресните искове по чл. 411 от Кодекса за застраховане, задължителна местна подсъдност по адрес на ответника, по местоизпълнение на договор и т.н. Така, както вече бе направено за делата на потребителите и за застрахователни обезщетения.
От отговоритте именно на техните въпроси днес се разбра окончателно и че модел 4 не касае административните и спецсъдилищата.
Емил Дечев, Съюз на съдиите: „На два пъти сме изразявали становището си по модел 4. Идеята „ако не сте съгласни, дайте вашето решение“ на пръв поглед звучи справедливно. Но само на пръв поглед, не сме в равнопоставени позиции – вие като членове на ВСС имате зад гърба си цялата статистика, ние нямаме такъв ресурс, не можем да ви заместим и нямаме задължение да свършим вашата работа. Според мен опитът е да се решат проблемите с конкурсите и с неравномерната натовареност. За мен командированият съдия не е независим, няма сигурност в статута си и има проблем. Включването на промяната на подсъдността в модел 4 опира до законодателната власт и това е изначално ясно. Без консултации със законодателната власт накъде сме тръгнали, това е сметка без кръчмар! Помня, че се каза, че това са само предложения, ама затъваме в плаващи пясъци“.
Валя Гигова, Висш адвокатски съвет: „Идеята на правосъдието е да е близко до човека, като се има предвид ответника, не можем да ги разхождаме из цялата страна, за да решим вътрешните проблеми на съдебната система“. И настоя за повече съдилища и съдебни сгради. Подчерта – адвокатите не сме ваши врагове, обратното – обмислена реформа на съдебната карта е от полза за всичи.
Адвокат Ина Лулчева: „Не съм съгласна, когато предлагаш нещо неприемливо да твърдиш, че не се иска реформа. При наказателните дела е важно обществото да види наказването. Няма никакво обяснение в проекта и доклада защо се променя родовата подсъдност. Намалял бил броят на наказателните дела – въпросът е много сериозен, но не намалява престъпността, а активността на прокуратурата, на разследвания, обвинителни актове и това води до все по-намаляваща вяра на хората в прокуратурата, полицията и наказателното правосъдие и увеличаване на саморазправите. Имаме латентна скрита престъпност и сега предлагаме да се промени и родовата подсъдност. Присъствието на районните съдилища по места е изключитено важно и за борбата с престъпносттта, и за вярата на хората в правосъдието. Идеята за строга специализация на накакателните съдии – това не е ценност, 50 % от наказателните дела са с гражданска проблематика. Един наказателен съдия, който не се ориентира добре в гражданското и търговското право, в данъчната проблематика, не може да гледа и наказателни дела. Да се твърди, че още на старта си районните съдии трябва да се специализират ще доведе до крах. Видеоконференцията – не мога да си представя дело, в което съдията ще е на 200 км, страните, прокурорът, свидетелите другаде и ще имаме пълноценен наказателен процес“.
Олга Керелска, Съдийска колегия: „И сега сме в проект, свързан със срокове и санкции при неизпълнение. Когато ни избираха съдиите във ВСС имаше много големи надежди, че нещата ще се случат, ще се хванем ръка за ръка системата да стъпи на крака, но хората са разочаровани. А днес трябва да се вземе решение какво правим – модел 4 ли ще развиваме или някой друг от предложените“.
Зам-министър Иван Демерджиев: „Моделът не е съгласуван с МП. За нас основна цел трябва да е повишаване качеството на правораздаването и интересът на българските граждани. Към това може да се добавя справедливото кариерно израстване и т.н., но не като самоцел. Цялостното становище ще получите, но в аванс позицията ни е ролята на районния съд като първоинстанционен да се запази, реформата да засегне не повече от 50 районни съдилища и то където е необходимо. Да се инвестира в развитието на магистратите в РС, които ще утвърждават амторитета му там, да се мисли за повишаванетто в ранг и на ранговете„.
Ралица Негенцова, действащ председател на ВАдС: „Такава реформа по този начин не може да се извърши, особено по проект, бил той и за добро управление“.
Кадровиците: А сега накъде?
Севдалин Мавров (гласувал против модел 4) беше откровен: „Видеоконференцията в съда трябва да се използва много внимателно. Съгласен съм, че е опасно при мерките за неотклонение – професионалният поглед на съдията към изправения обвиняем му говори много. Да, водещи са доказателствата. Но обвинените за убийството на Андрей Луканов украинци (Кичатов и Русов – б.р., окончателно оправoани наред с останалите) изглеждаха по начин, че може да са виновни, но знаете какво стана по-нататък. Специализацията е да имаме поглед и върху другите материи.. Аз съм гласувал против модел 4, не критикувам колегите, въпросът е дали се приема от политиците, най-вече от обществото. Няма да гласувам за закриването на нито един съд“.
Боряна Димитрова, координатор по проекта: „Видеоконференцията не нарушава по никакъв начин нито публичността, нито непосредствеността. Гледала съм го в Ню Йорк и тогава на такъв въпрос ми отговориха – не сме толкова богата държава, че да разхождаме едни хора от единия до другия край на държавата. Най-важното, което от вчера до днес разбрахме, е, че не сме ние хората, които ще решат нещо в тази държава. Затова ви предлагаме моделите да се изпратят в МП, той да направи собствен вариант и тогава ще се включим в това обсъждане. Очевидно е, че идеите за законодателни изменения са излишни, да се качат на страницата на ВСС, дружеството изпълнител да си ги изпрати на МП и да приключим“.
Боян Магдалинчев : „А какво правим с проекта, госпожо Димитрова, ще връщаме ли пари, ако управляващият орган приеме, че проектът не е изпълнен?“
Даниела Марчева: „Ние сме си свършили, каквото трябва, но законодателните предложения трябва да бъдат подложени на обществени обсъждания. То ест вкупом да ги пратим на МП“.
Магдалинчев: „Кога ще се счита проектът изпълнен?“
Димитрова: „С изпращането на законодателните изменения в МП. Днс те трябва да се поставят на обществено обсъждане“.
