DeFakto.bg DeFakto.bg
B oфициaлния caйт нa “Дeлтa гapд” OOД мoтoтo e “Зaщитa бeз гpaници!”. Heин yпpaвитeл e Aнтoн Beлиĸoв. Coбcтвeниĸ e Димитъp Cпacoв.
В съдебното решение (по приключилото дело срещу Илиян Василев) се цитират „процесните“ публикации в социалната мрежа. Сред тях:
„Историята с частните гардове на Ипон и Делта гард, които обгазяват, бият и арестуват протестърите от името на Борисов и които се наемат от СДВР, има интересно продължение. Те постепенно изместват НСО от охраната на редица важни обекти. Последният пример е Правителствена болница или както е по-известна като болницата на властта… Вие ще се лекувате ли в болницата, която се охранява от мутрите на Б….Освен това утре тези „гардове“ привлечени от СДВР ще охраняват изборния процес – секциите и т.н.“.
Твърденията на „Делта гард“
С цитираните изявления, които са неверни и клеветнически, Илиян Василев публично е уронил доброто име и авторитета в обществото и в професионалните и бизнес среди на охранителната фирма, като публикациите са били видени и споделени множество пъти, заявяват от „Делта гард“.
Смятат, че в коментарите открито се твърди и внушава, че е налице връзка и зависимост между фирмата, Специализираната прокуратура, министър-председателя (Б.Борисов – б.р.) и СДВР, които действат като престъпна група и че охранителите са използвани за неправомерни цели, което не отговаря на истината.
Излагат подробни доводи за възможността юридическо лице да претърпи неимуществени вреди. Молят при определяне размера на обезщетението да бъде отчетено обстоятелството, че илиян Василев е публично известна личност.
По делото е прието и обръщение на управителя на „Делта гард“ от 7 август миналата година, „по повод големия обществен интерес и зачестилите негативни и неверни публикации и твърдения в социалните мрежи, печатните и електронните медии, че лица, проявили агресия спрямо протестиращи и журналисти, са служители на фирмата.“ С обръщението дружеството се е разграничило категорично от такива лица и е заявило, че те не са негови служители и техните действия не са свързани с дейността на дружеството.
Съдът: Юридическите лица нямат чувства и усещания и не могат да изживеят обида и страх
В решението на СРС се обявява:
„Първият спорен въпрос по делото, който следва да бъде изследван преди всички останали, е могат ли юридическите лица да търпят неимуществени вреди от уронване на доброто им име, репутация и авторитет. Съдът намира, че отговорът на този въпрос е отрицателен. Неимуществените вреди се изразяват в претърпени болки и страдания вследствие противоправното поведение, които вреди засягат психичния свят и са свързани с чувства и усещания, каквито юридическите лица нямат. Те нямат психичен свят и чувства, поради което не могат да изпитват душевни болки и страдания, не могат психически да усетят и преживеят притеснение, страх, обида.
В случай че с изнесена невярна информация бъдат засегнати доброто им име и репутация, то това представлява засягане на имуществено оценими блага. Вследствие от това засягане те могат да претърпят определени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи или претърпени загуби, напр. от развалени или прекратени договорни отношения или от несключени бъдещи договори и нереализирана бъдеща сигурна печалба. Всякога обаче тези вреди могат да бъдат оценени в парична стойност. Засягането на доброто име на юридическите лица рефлектира върху тяхната имуществена сфера и именно поради това то е имущетвено оценимо, но никога не може да рефлектира върху душевните им преживявания, тъй като те нямат такива.“
Съдия Боряна Воденичарова се позовава и на съдебната практика. Сочи катто основополагащо решение № 47 от 10.09.2010 г. по т.д. № 625/2008 г., II Т.О. на ВКС, според което увреждането доброто име на търговец има винаги конкретни имуществени измерения, отразени в неговия патримониум, поради което претърпените вреди не могат да бъдат обезщетени по правилото на чл. 52 ЗЗД по справедливост, а се равняват на паричния еквивалент на засягане на неговото имущество. В същото решение е посочено още, че поради правната същност на юридическите лица при тях не може да има засягане на психическата сфера. Същите доводи се споделят от Върховния касационен съд и в определение № 887 от 08.07.2013 г. по гр.д. № 2712/2013 г., IV Г.О. на ВКС и определение № 271 от 19.03.2010 г. по гр.д. № 8/2010 г., III Г.О. на ВКС.
В разглеждания случай „Делта гард“ претендира именно неимуществени вреди. Той не твърди да е претърпял конкретни по размер имуществени вреди, равняващи се на пропусната полза/печалба, като не е изложил твърдения за конкретни прекратени договори с определена стойност, а претендира единствено обезщетение за неимуществени вреди вследствие уронване на доброто му име и репутация, каквито вреди според настоящия съдебен състав ищецът принципно не би могъл да претърпи в качеството си на юридическо лице, категоричен е СРС.
Съдията уточнява – известни са й три решения на ВКС от 207 г. и 2019 г. (решение № 274 от 18.03.2019 г. по гр.д. № 5120/2017 г., IV Г.О. на ВКС, решение № 206 от 26.03.2019 г. по гр.д. № 4762/2017 г., III Г.О. на ВКС и решение № 29 от 10.03.2020 г. по гр.д. № 1690/2019 г., IV Г.О. на ВКС), но смятат, че в случая те са неприложими. Защото дават отговор на конкретен казуистичен въпрос – а именно, че уронването на авторитета на религиозно вероизповедание чрез изнасяне на обидни, клеветнически твърдения в средства за масова информация съставлява нарушение на защитимо право, чието засягане няма парична оценка, поради което причинените неимуществени вреди подлежат на обезщетяване. Трите решения са постановени по искове на едно и също лице, което представлява религиозна институция („Свидетели на Йехова“ – б.р.), която има свое имущество като всяко юридическо лице, но целта на съществуването й не е да формира печалба. Поради невъзможността в този конкретен случай претърпените вреди да бъдат съизмерени с пропуснати ползи от нереализирана печалба, каквато религиозните институции не формират, в посочените решения е прието, че това е единственият начин за обезщетяване на претърпените вреди.
„С оглед принципното становище за невъзможност юридическите лица да претърпят неимуществени вреди, съдът намира, че не е необходимо да изследва наличието на останалите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, тъй като приема, че ищецът в качеството му на юридическо лице-търговец не може да претърпи неимуществени вреди. Това е достатъчно за неоснователност на предявения иск, който следва да бъде изцяло отхвърлен“, заявява съдия Боряна Воденичарова.
„Делта гард“ трябва да плати на Илиян Василев и част от разходите му за защита.
