Последни новини
Home / Актуално / Реакции: Несериозно е Цацаров да твърди, че недекларираните имоти и сметки в чужбина са държавна тайна

Реакции: Несериозно е Цацаров да твърди, че недекларираните имоти и сметки в чужбина са държавна тайна

Defakto.bg
В интервю за „24 часа“ вчера Сотир Цацаров потвърди,   че през 2019 г. от ДАНС са  изпратили справки на прокуратурата за лицата на висши публични длъжности, притежаващи недекларирани имоти и сметки в чужбина. Цацаров бе категоричен,  че и двете справки, които е поручил от  ДАНС са с гриф за класифицирана информация и по тази причана не е можел да оповестява съдържанието им.  Коментарът му бе  повод информацията, огласена от  вицепремиера Бойко Рашков,   че прокуратурата е имала данни  за близо 80 високопоставени лица-  магистрати и политици, с недекларирани имоти и сметки в чужбина.  Проверила е половината от  тях, не е огласила резултатите, а за останалите е бездействала. „Мисля, че прокуратурата е бавила изясняването, за да не си създава неприятности със силните на деня“, допълни Рашков, като обвърза това и с неизменната подкрепа на ВСС за главния прокурор Иван Гешев.
Казаното от бившия главен прокурор Цацаров предизвика множество коментари във Фейсбук, с част от които ви запознаваме.
Андрей Янкулов, адвокат, бивш прокурор: Обяснението на Цацаров е меко казано несериозно
Имуществото на тези лица подлежи на публично деклариране.  Абсурд е информацията за несъответствие между декларираното и действителното имотно състояние на което и да е лице на висша публична длъжност да бъде защитена от закона тайна, при положение че имуществото на тези лица по закон трябва да бъде обявено.
По тази логика ДАНС могат да засекретят всяка публична информация, вкарвайки я в някаква си справка с гриф.
Вече две години не става ясно защо имуществото на определени лица на висши длъжности се крие, докато другите декларират своето.
Разбира се, само по себе си недекларираното имущество в чужбина не означава непременно, че за придобиването му няма легитимно обяснение. Нарушението може да се изразява в обикновената липса на деклариране, а не в неясен произход на средствата, с които е придобито.
Но това отново не означава, че имуществото не трябва да бъде обявено – законът не само не забранява обявяването, а напротив – изисква го.
Милен Любенов, политолог: ДАНС трябва да декласифицира информацията
В интервю за „24 часа“ Цацаров мотивира причините, поради които не са обявени лицата с недекларирани сметки в чужбина – това представлявало класифицирана информация.
Органът, който е поставил гриф за секретност, в случая ДАНС, има правото да разсекрети данните преди поставеният срок за поверителност да изтече, каквато възможност съществува в закона. Обществото има право да знае кои са тези политици и магистрати.
Противното означава, че се държат в зависимост. Затова новото ръководство на ДАНС следва да декласифицира тази информация и да запознае с нея българските граждани.
Ваня Нушева, социолог: Комисия е длъжна  да огласи несъотвествието на доходи
Ама как изобщо ще е класифицирана тази информация?!?  Нарушението на изискванията за деклариране от лица, заемащи публична длъжност, подлежи на оповестяване – чл. 40 Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество гласи следното:
„Чл. 40. (1) В едномесечен срок от изтичане на сроковете по чл. 36, ал. 1 и чл. 39 органът по избора или назначаването публикува на интернет страницата си декларациите на лицата, заемащи висши публични длъжности, и списък на лицата, които не са подали декларации в срок. (2) В двумесечен срок от изтичане на сроковете по чл. 38 и 39 Комисията публикува на интернет страницата си декларациите на лицата, заемащи висши публични длъжности, и списък на лицата, които не са подали декларации в срок.“ Също така, чл. 43 определя 6-месечен срок за проверка, който завършва с доклад за съответствие или несъответствие.
Чл. 45 и чл. 46 също изрично определят, че трябва да има публичност на резултатите от тези проверки: „Чл. 45. Проверката приключва с доклад за съответствие, когато не е установена разлика между декларираните факти и получената информация. В останалите случаи проверката приключва с доклад за несъответствие.
Чл. 46. (1) При установено несъответствие Комисията уведомява съответното лице и му дава 14-дневен срок за отстраняване на непълнотите и грешките в декларираните обстоятелства. Отстраняването на непълнотите и грешките се извършва по реда за подаване на декларация.
(2) При установено несъответствие при проверка на декларациите Комисията публикува на интернет страницата си заключенията за лицата, при които е установено несъответствие в декларациите, което не е отстранено в срока по ал. 1.“
ДАНС няма право да класифицира резултатите от проверката.

Михаил Екимджиев, адвокат: Неогласяването държи на каишка зависимите вече лица

Публична тайна е, че немалко магистрати по доста необясним на пръв поглед начин се сдобиха с вили и къщи в Гърция, по Средиземноморието. Може да имат пари от бизнеси на техни близки, може да имат пари от реституция, но все пак това подлежи на проверка.

Преди около три години г-н Цацаров много тържествено обеща, че прокуратурата започва проверка по изтеклите информации за банкови сметки на магистрати и публични личности в чужди банки.

След това капка по капка излизаше информация, че са установени, без да се посочват имена обаче, и изведнъж просто беше спусната една завеса и темата беше забравена. Очевидно там нещо е открито.  А имайки предвид стила на ГЕРБ , в който аз включвам имплицитно и  г-н Цацацров,  защото той беше част от тази мръсна властова триада между него Бойко Борисов и Пеевски, най-вероятно причината тази информация да не става публично достояние, е за да се използва за други цели – да бъдат държани на каишка зависимите вече лица.

След изборите, новото Народно събрание с различно парламентарно мнозинство, ако има политическа воля може да вземе ad hoc решение да се даде възможност да бъдат публикувани записите, направени със СРС-та на хора от протестиращите, от опозицията,  така и на информация за  списъците на лица с недекларирани доходои.

Емилия Милчева, журналист: Докато прокуратурата остава сляпа, парите, изнесени от България ще са недосегаеми 

Като главен прокурор през 2013 Цацаров беше получил и справка от ДАНС „за евентуално извършени престъпления против финансовата и данъчната система“ – за Христо Бисеров и доведения му син Ивайло Главинков заради сметки в банки в Швейцария. Резултатът от действията на прокуратурата беше… фиаско. Независимо от създаденото от Цацаров звено за разследване на престъпления по високите етажи на властта, в което участваха прокуратурата, ДАНС и МВР.

По времето на един друг главен прокурор – Борис Велчев, прокуратурата дори не прояви интерес към информация от един диск със сметки на българи в Лихтенщайн през 2009, нито към друга, „подарена“ от властите от германската провинция Северен Рейн-Вестфалия през март 2010. Става въпрос също за диск с информация за 1500 сметки във втората по големина банка в Швейцария Credit Suisse, сред които и на българи. Нищо не се случи освен изявлението, че български граждани притежават над 200 милиона евро. Преди две години разследващият сайт „Биволъ“ поиска докладите от командировката на тогавашния шеф на НАП Красимир Стефанов, но такива не се откриха.

Потопи се и информацията за българи от т.нар. „Панамски досиета“, които през 2016 г. разкриха данни за стотици известни личности от цял свят, укрили необложени с данъци средства в офшорни зони. Какво от това, че министърът на финансите Владислав Горанов беше обещал да бъде проверен произходът на парите и дали са платени данъци върху тях, след като НАП поиска информация за българските имена от Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ). Публикации тогава разкриха за връзка на Делян Пеевски, тогава депутат от ДПС, с офшорка, регистрирана от панамската кантора Mossack Fonseca.

Какво излиза? Очевидно престъпления, свързани с корупция и пране на пари, не са по вкуса на прокуратура, специализирала се в разчистване на политически сметки и бизнес отношения. Ако иска да издирва кой е изнесъл и укрил в чужбина парите си от подкупи, рекет, кражби от държавата, пречки няма. България има споразумения за обмен на данъчна информация, в това число с Швейцария, Люксембург, Лихтенщайн, Кипър, Холандия, Великобритания. Освен това от пет години може да получава при запитване информация за доходи и банкови сметки на български лица в много държави, както и в десетки офшорни зони. Това стана възможно след ратифицираната през 2016 г. Многостранна конвенция за административно сътрудничество по данъчни въпроси, към която България се присъедини последна в ЕС.

Докато прокуратурата е безотчетна и се прави на сляпа, няма и глуха, парите от корупция и рекет, изнесени от България, ще са недосегаеми в офшорките, както и луксозните къщи и яхти на политици или хотелите на бивши и настоящи кметове. Задача за служебното, но и за следващото правителство е да разбере пази ли държавното обвинение информацията за тях или тези данни са приватизирани, както стана с част от досиетата на ДС. И след това да поработят по тях, ако „горещите следи“ не са твърде изстинали.

About De Fakto

Проверете също

Президентът започва консултации с политическите сили във вторник, 10 декември

Още във вторник ще започна консултациите с политическите сили – това заяви а президентът Румен …

БИПИ: Правният хаос с назначенията на органи от парламента застрашава цели обществени сектори

Със започване работата на 51-вото Народно събрание пред Вас, като народни представители, отново се поставя …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.