За „съдебното минало“ на Борис Михайлов, новия шеф на „Земеделие“: Той е чист и даже е осъдил прокуратурата

Назначеният от служебното правителство шеф на държавен фонд „Земеделие“ Борис Михайлов не само е с чисто съдебно минало, но и сам е осъдил прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Това стана ясно днес, след като на пресконференция от ГЕРБ „заподозряха“, че Борис Михайлов е „разследван, арестуван, съден за данъчни измами“.  За това говориха конкретно Томислав Дончев и Тома Биков.

Справки в регистрите на Софийския градски съд обаче изясниха картината  и нагледно доказаха, че поредните „бомби“ на доскорошните управляващи не гърмят и чувството им за самосъхранение изглежда е загубено.

„С някои господа от ГЕРБ ще се видим в съда“, отговори на брифинг самият Михайлов.  „През 2004 г. се опитах да намаля корупцията в данъчната система и бях арестуван. След като сега се опитвам за пореден път да намаля орупционните схеми във фонд „Земеделие“ оттогава  ГЕРБ ме атакуват и ми нанасят репутационна щета. При всички положения всички дела, които спечелих дотук, са ясно доказателство за моята невинност“, подчерта Борис Михайлов.

През 2004 г. Михайлов е бил привлечен като обвиняем за документна измама по чл. 212, ал.5 и е преседял 58 дни в ареста, през 2007 г. е освободен срещу 1000 лева гаранция. Впоследствие той сам настоява прокуратурата да внесе обвинителен акт срещу него в съда (тогава действаха текстовете в НПК срещу „вечните обвиняеми“), обвинения не са внесени и през април 2008 г. СГС окончателно е прекратил наказателното производство на основание чл. 369, ал.4 НПК.

Впоследствие Борис Михайлов внася иск срещу прокуратурата за незаконно обвинение по ЗОДОВ. И на 2 април 2014 г. съдия Нина Стойчева от СГС приема иска за основателен и осъжда държавното обвинение да му плати 30 000 лева обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди плюс лихвата от 2008 г. до издължаването. Това решение е оставено в сила от апелативния съд и не е допуснато до касация от ВКС.

Пред СГС Михайлов заявява, че от образуването до прекратяването на наказателното дело са изминали три години и седем месеца, като през този период той бил подложен на постоянен стрес от повдигнатите му тежки обвинения и от възможността, ако бъде осъден да прекара дълги години в затвора и то с ясното съзнание, че е невинен. Висящността на производството за толкова дълъг период от време довела до стрес и притеснения за него и неговото семейство, на психиката им, изпаднали в депресия от създалата се ситуация. Засегната била честта и достойнството им.

Излага, че в периода в който бил задържан в следствения арест в рамките на 58 дни, бил лишен от възможността да се придвижва свободно, да бъде със семейството и приятелите си, да упражнява професионалната си дейност. Освен това бил принуден да търпи изключително лошите условия на живот в ареста, дори се разболял от пневмония, но не получил необходимото лечение.

Твърди, че фактът, че срещу него е повдигнато подобно обвинение е бил разпространен широко в средствата за масова информация, като дори прокурори и лица от МВР давали интервюта и свързвали името му с извършеното престъпление. Намира, че медийната кампания е била доста засилена.

Излага, че преди да бъде повдигнато незаконното обвинение срещу него замествал началника на данъчна служба „ Овча Купел” и бил Началник на Сектор Ревизии в Данъчната служба, ползвал се с добро име между колегите. Още  през 1988 г. бил обявен за ревизор на годината в Държавен и Финансов контрол към Министерството на Финансите. Освен това навежда, че е имал награда от САЩ  „за служба към обществото”, което е най-високата награда давана на ротарианците за изключителни заслуги, след което има и още няколко други награди.

Из решението на СГС:

„Съдът намира, че процесният случай попада в приложното поле на разпоредбата в частта, касаеща прекратяване на наказателното производство поради това, че деянието не е извършено от лицето.

В т. 7 от ТР № 3/2004 г. на ВКС по тълк.гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК е прието, че когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, съответният правозащитен орган отговаря, като основанието за прекратяване по чл. 237, ал. 1, т. 2 от НПК съответства на основанието за търсене на отговорност за вреди по чл. 2, т. 2, пр. З от ЗОДОВ че деянието не е извършено от лицето.

По аналогия с цитираното тълкувателно решение може да се приеме, че Държавата, респ. съответният правозащитен орган, отговаря по реда на този закон и в случаите, когато наказателното производство е прекратено по реда на чл. 369, ал. 4 от НПК. Прокурорът е държавният орган, който проверява дали деянието съставлява престъпление, правилна ли е квалификацията, има ли събрани достатъчно доказателства за правилното изясняване на фактическата обстановка по делото, респ. подкрепя ли се обвинението от доказателствата по делото. Ако той намери, че обвинението е доказано, той съставя обвинителен акт, като след внасянето му в съда се образува съдебно производство по него. Ако обаче прокурорът констатира, че деянието е недоказано, той има две възможности – да прекрати наказателното производство, а в случай, че делото му е върнато от съда за отстраняване на допуснатите в досъдебното производство съществени процесуални нарушения, той може в законовия преклузивен срок да не внесе делото в съда, като една от възможните причини за това е осъществяване от него на преценката, че обвинението е недоказано.

Дори невнасянето на обвинителния акт или неотстраняване на допуснатите процесуални нарушения да не е станало по посочената причина, е възможно обвиняемият да не е извършил приписаното му престъпление, но поради бездействието или лошото изпълнение на служебните задължения от длъжностни лица от Прокуратурата, съдът не може да се произнесе по предявеното му обвинение по същество и евентуално да го признае за невиновен, което ще му даде възможност да търси обезщетение от държавата на основание чл. 2, ал.1, т. 3 от закона. В двете посочени хипотези обвиняемият се поставя в различно положение с оглед дадените му правни възможности за обезщетение за претърпените вреди, като то зависи само от действията на държавния орган и преценката дали да отстрани допуснатите процесуални нарушения, което противоречи на смисъла на закона.

Имайки предвид изложените мотиви съдът намира, че не може да бъде отречена отговорността на Държавата по реда на ЗОДОВ в случаите на прекратяване на наказателното производство по реда на чл. 369, ал. 4 от НПК поради невнасяне на делото за разглеждане от съда, неотстраняване на констатираните съществени процесуални нарушения или поради допускане на нови“.