DeFakto.bg DeFakto.bg
Венецуела има процесуална легитимация да обжалва регламент, който въвежда ограничителни мерки срещу нея. Съдът на ЕС отмени решението на Общия съд, постановил обратното и му връща делото за постановяване на решение по същество по жалбата за отмяна, съобщи Прсецентърът на съда решение по дело C-872/19 Венецуела/Съвет.
Предисторията
С оглед на влошаването на положението в областта на правата на човека, правовата държава и демокрацията във Венецуела Съветът на Европейския съюз приема през 2017 г.,
ограничителни мерки срещу Боливарска република Венецуела. Членове 2, 3, 6 и 7 от Регламент 2017/20631 предвиждат по-конкретно забрана за продажба или доставка на
физически или юридически лица, образувания или структури във Венецуела на военно оборудване и свързаните с него технологии, които могат да се използват за вътрешни
репресии, както и забрана за доставка на същите физически или юридически лица, образувания или структури във Венецуела на някои технически услуги, брокерски или
финансови услуги, свързани с доставката на това оборудване.
На 6 февруари 2018 г. Венецуела подава жалба за отмяна на Регламент 2017/2063, доколкото разпоредбите му се отнасят до нея. Впоследствие тя изменя жалбата си така че
тя се отнася и до Решение 2018/1656 и Регламент за изпълнение 2018/16532 , актове, с които Съветът е продължил приетите ограничителни мерки. С решение от 20 септември 2019 г. Общият съд на Европейския съюз е отхвърлил тази жалба като недопустима с мотива, че правното положение на Венецуела не е пряко засегнато от спорните разпоредби3
По жалба на Венецуела Съдът се произнася по приложението на критериите за допустимост, предвидени в член 263, четвърта алинея ДФЕС, в рамките на жалба за отмяна,
подадена от трета държава срещу ограничителни мерки, приети от Съвета с оглед на положението в тази държава. Съдът отменя решението на Общия съд в частта му, с
която е обявена за недопустима жалбата на Венецуела за отмяна на членове 2, 3, 6 и 7 от Регламент 2017/2063 и връща делото на Общия съд за постановяване на решение
по съществото на жалбата.
Мотивите на Съда
В самото начало Съдът отбелязва, че тъй като жалбата на Венецуела не се отнася до частта от обжалваното съдебно решение, с която е отхвърлена като недопустима жалбата
на тази трета държава за отмяна на Регламент за изпълнение 2018/1653 и на Решение 2018/1656, Общият съд се е произнесъл окончателно по този въпрос. Съдът
припомня, че според трайната съдебна практика той може да се произнесе, при нужда служебно, по абсолютна процесуална предпоставка, изведена от неспазването на условията
за допустимост, поставени в член 263 ДФЕС.
В случая той повдига служебно въпроса дали Венецуела може да се счита за „юридическо лице“ по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС. В това отношение той отбелязва, че от тази разпоредба не следва, че някои категории юридически лица не могат да се позовават на възможността да подадат жалба за отмяна, предвидена в този
член. Впрочем от предходната практика на Съда също не следва, че понятието „юридическо лице“, използвано в член 263, четвърта алинея ДФЕС, е предмет на ограничително тълкуване. Съдът подчертава по-нататък, че принципът, че Съюзът се основава по- конкретно на ценността на правовата държава, произтича както от член 2 ДЕС, така и от
член 21 ДЕС, към който препраща свързаният с ОВППС член 23 ДЕС. При тези условия той постановява, че в съответствие с член 263, четвърта алинея ДФЕС в светлината на
принципите на ефективен съдебен контрол и на правовата държава трета държава би трябвало да има процесуална легитимация като „юридическо лице“ по смисъла на
член 263, четвърта алинея ДФЕС, когато са изпълнени останалите условия, предвидени в тази разпоредба. По този въпрос Съдът уточнява, че задълженията на Съюза да следи за зачитането на правовата държава не са обусловени от взаимност.
От това следва, че Венецуела като държава с международна правосубектност трябва да се счита за „юридическо лице“ по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.
По-нататък, Съдът постановява, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че разглежданите ограничителни мерки не пораждат пряко
последици за правното положение на Венецуела. В това отношение той констатира, че разглежданите ограничителни мерки са приети срещу Венецуела. Действително, да се
забрани на операторите от Съюза да извършват определени сделки означава да се забрани на Венецуела да извършва посочените сделки с тези оператори. Впрочем тъй като
влизането в сила на Регламент 2017/2063 има за последствие незабавното и автоматично прилагане на забраните, предвидени в членове 2, 3, 6 и 7 от него, Съдът заключава, че тези забрани възпрепятстват Венецуела да се снабди с множество стоки и услуги. От това Съдът прави извода, че тези разпоредби пораждат пряко последици за правното положение на тази държава. Той отбелязва в това отношение, че не е необходимо да се прави разграничение според това дали търговските операции на тази държава се числят към действия по управление (iure gestionis) или към действия при упражняване на публична власт (iure imperii). Той констатира също, че обстоятелството, че разглежданите
ограничителни мерки не представляват абсолютна пречка за Венецуела да се снабди с въпросните стоки и услуги е ирелевантно в това отношение.
Впоследствие Съдът се произнася по съществото на останалите основания за недопустимост, първоначално повдигнати от Съвета пред Общия съд. Що се отнася до
основанието, изведено от липса на правен интерес на Венецуела да обжалва, Съдът приема, че щом като забраните, предвидени в членове 2, 3, 6 и 7 от Регламент 2017/2063, са
от естество да засегнат по-специално икономическите интереси на Венецуела, отмяната им сама по себе си може да ѝ донесе полза. Колкото до основанието, изведено от факта, че Венецуела не е пряко засегната от спорните разпоредби, Съдът приема, че забраните, предвидени в разглежданите членове от Регламент 2017/2063, се прилагат, без да се оставя право на преценка на адресатите, на които е възложено тяхното изпълнение, и без да се изисква приемането на мерки за изпълнение. Доколкото той вече е констатирал, че тези разпоредби произвеждат последици за правното положение на Венецуела, Съдът отхвърля това основание.
Накрая, Съдът отбелязва, че Регламент 2017/1653 представлява „подзаконов акт“ по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС. Тъй като разпоредбите на този регламент,
оспорени от Венецуела, освен това не включват мерки за изпълнение, Съдът прави извода, че тази трета държава е процесуално легитимирана да ги оспори на
основание на тази разпоредба, без да е необходимо да установява, че посочените разпоредби я засягат лично.
1 Регламент (ЕС) 2017/2063 на Съвета от 13 ноември 2017 година относно ограничителни мерки с оглед на
положението във Венесуела (ОВ L 295, 2017 г., стр. 21).
2 Решение (ОВППС) 2018/1656 на Съвета от 6 ноември 2018 година за изменение на Решение (ОВППС)
2017/2074 относно ограничителни мерки с оглед на положението във Венесуела (ОВ L 276, 2018 г., стр. 10) и
Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1653 на Съвета от 6 ноември 2018 година за прилагане на Регламент (ЕС)
2017/2063 относно ограничителни мерки с оглед на положението във Венесуела (ОВ L 276, 2018 г., стр. 1).
3 Решение от 20 септември 2019 г., Венецуела/Съвет, T-65/18.ЗАБЕЛЕЖКА: Решенията или определенията на Общия съд подлежат на обжалване пред Съда,
което се ограничава само до правни въпроси. По принцип обжалването няма суспензивно действие.
