DeFakto.bg DeFakto.bg
Магистрат, който не зачита закона, когато не съди, погазва дадената клетва
Софийският районен съд (СРС) отхвърли като неоснователен иск на магистрата от СРС София Икономова за обезщетения за вреди и я осъди да плати разноските на ответника. Но най-вече в решението си записа, че тя поне 12 пъти откровено и грубо е шиканирала процеса и е показала драстично разминаване между дължимото и демонстрираното процесуално поведение от нейна страна.
Решението е на съдията Стефан Шекерджийски. То не е окончателно, но е говорящо.
София Икономова се запомни с публичните си изяви „контра“ големия протест на СРС от зимата на 2016 г. срещу водената политика на тогавашния ВСС. В момента е сред кандидатите за административни съдии във „вътрешния“ конкурс за повишение.
Поводът за воденото от нея дело е пътно-транспортно произшествие от септември 2015 г. в центъра на София. Тогава съдийката е паркирала лекия си автомобил близо до Централни хали, а при отварянето на вратата тя е била отнесена от преминаващия трамвай. Икономова твърди, че за станалото е виновен ватманът, който трябвало да забележи отварянето на автомобила, защото в този момент мотрисата не е била до колата. Според протокола за ПТП и издадения акт за административно нарушение е станало обратното – вратата е отворена в момента, в който трамваят е преминавал оттам.
Първоначално Икономова завежда дело срещу застрахователя, като претендира 798,56 лева имуществени вреди и 2000 лева обезщетение за неимуществени. Този иск е внесен в Районния съд в Костинброд, макар тя да живее в София, и е уважен. Съдията от Костинброд Ивайло Родопски приема, че ватманът е виновен за произшествието. Софийският окръжен съд обаче отменя решението му. (Историята бе описана преди две години в „Капитал“).
През 2017 г. София Икономова внася нов иск – вече срещу ватмана и в Софийския районен съд, където работи. Претенциите са същите 798,56 лева имуществени вреди и 5000 лева за неимуществени.
Делото е образувано, разпределено е на състава на Стефан Шекерджийски, проведено е и едно открито заседание, в което се изясняват основни факти по случая и после се започва одисея.
Икономова депозира молба за обезпечаване на иска с налагане на запор върху сметките на ватмана, но не изразява желание да депозира гаранция. СРС отказва, но СГС отменя отказа, желанието за гаранция било изразено. Следва частна жалба по отношение на гаранцията, указано й е да плати 15 лева държавна такса в срок, това не е сторено, жалбата е върната. Нататък е поредица от частни жалби – първо за неизтекли срокове и формални аргументи за таксата, после вече съдия Икономова иска правна помощ (която се полага на граждани, в невъзможност да платят на адвокат). СГС иска декларация за имотно състояние, Икономова я праща, но неподписана, после иска удължаване на срока, накрая молбата за правна помощ е отхвърлена. Внася се нова частна жалба, иска се възстановяване на срок, следва ново разпореждане за такса и връщане. Тогава Икономова настоява и за освобождаване от държавна такса, тъй като нямала достатъчно средства за това. И още жалби и връщания. И така поне 12 пъти.
Решението на СРС
Решението на Стефан Шекерджийски е от 17 юни. В него искът на София Икономова е обявен за допустим, но изцяло неоснователен.
По действащото ни право няма процесуална пречка да се предявят искове и за непозволено увреждане по ЗЗД, и срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“, обяснява съдията. А доколкото искът срещу застрахователя не е бил уважен, този пред СРС е допустим на още по-голямо основание.
Само че: „По разбирането на този състав на СРС, в настоящия процес ищецът следваше да изложи твърдения и да ангажира доказателства относно факти, за което е било пропуснато това да се стори в предходния, и то по уважителни причини. Нищо подобно не бе осъществено – направен бе опит да се преповтори производството, но вече срещу икономически по-слабия пасивно процесуално отговорен възможен ответник„, категоричен е СРС.
Изрежда установените правила за движение и признати вече факти:
- Съгласно нормата на чл. 95, ал. 1 от ЗДвП, водачът и пътниците могат да отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното средство, спряно за престой или паркирано, след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в движението.
- Същевременно, престоят и паркирането са забранени: 4. върху трамвайни и железопътни линии или в такава близост до тях, която може да затрудни движението на релсовите превозни средства (чл. 98, ал. 1, т. 4 от ЗДвП). В тази връзка са и правилата на нормите на чл. 72, чл. 101, ал. 1, т. 4 от ППЗДП (Движението на нерелсово пътно превозно средство по трамвайно платно, ако няма други забрани, се разрешава само при изпреварване или заобикаляне в посоката на движение на трамвая, но без да му се пречи.
- Доводът за прекъсната маркировка, а и за някакво съпричиняване е неоснователен. Ищцата е могла да пресече маркировката, но бързо и при предварително уверяване, че наблизо няма релсово превозно средство. С оглед всички цитирани правила за движение, тя е нямала право да спира на разстояние от линията, което фактически е могло да даде възможност на двете машини да се докоснат (аналогично е съждението за спиране на правилно отстояние, но с отворена врата). Трамваят представлява градски влак – той спира трудно и не може да завива, тъй като трасето му е предопределено от линията. По тази причина винаги е с предимство.
Мотрисата е стара, движела се е в едни най-натоварените булеварди към 16,22 ч. По тези съображения, тя не е могла да се движи много бързо, което само по себе си е и без значение, освен при установяване, че ватманът от спряно състояние е задвижил трамвая, виждайки спряната кола и то със съзнанието, че няма да може да се размине. Доказателства за такова поведение не са ангажирани. Отхвърлени са показанията на свидетеля на Икономова, нейната майка, неприети и от окръжния съд, тъй като освен близката роднинска връзка тя е била и в колата.
Така още при предявяването на исковата молба в този й вид е видна недобросъвестността на ищеца, заключава съдия Шекерджийски. Но по делото са налице и „каскадни жалби“ или „процесуален тенис“ за шиканиране на процеса.
Той подробно се спира на жалбите на съдия Икономова и цитира решения и определения на ВКС за допускането на обезпечение на иск, както и законовите правила за освобождаване от държавни такси и допускането на правна помощ. Сочи и установеното от Софийския окръжен съд от имотната партида на Икономова в Агенцията по вписванията и наличието на средства.
„И накрая, ищцата е съдия в гражданска колегия на СРС. Тя не може да твърди, че няма доходи, тъй като съдийските заплати са относително високи в сравнение със средните такива в държавата. Тя не може и да твърди, че не е притежава правни познания в областта, тъй като е квалифициран юрист и част от делата, които ѝ се разпределят, са именно в областта на застраховките и деликтите, следствие от ПТП„, подчертава Стефан Шекерджийски.
Вместо това:
- са депозирани поне 12 акта, с които откровено и грубо се шиканира процесът;
- поискана и правна помощ;
- поискано е освобождаване от заплащане на държавна такса от 15 лева поради липса на средства;
- два пъти волеизявлението на страната не е било подписано (може да се приеме, че ако пропускът е един, това е недоглеждане, но не и два пъти, още повече в целия фактически контекст на производството); и
- многократно са депозирани бланкетни становищи, с юридически абсурдна мотивировка.
Забележителен е финалът на решението:
„Доктрината приема (Българската магистратура – Н. Н. И.), че съдията е длъжен да спазва задълженията на своята професия не само в службата си. Във „всичко“ той трябва да постъпва като честен, добър и справедлив съдия. Във „всичко“ – значи навсякъде и навред – било в службата си, било вън от нея. Съдията не може да се отдели от човека – това е едно и също нещо. Всякога и навред той е съдия и трябва да постъпва като съдия. Недопустимо е в частния си живот, в живота си вън от службата, той да върши работи, които като съдия би требвало да осъди. Съдия, който не зачита законите, когато не съди, когато е вън от службата си, който в частните си сделки не постъпва като честен човек, който в частните си отношения с хората е несправедлив човек, лош човек, без чест и съвест, нарушава съдийската си клетва, макар всичко това той да прави вън от службата си. Несправедливият човек, пристрастният човек, безчестният човек няма добродетелите на съдията и затова не може да бъде съдия. Не е ли той справедлив изобщо, той не може да бъде такъв и в службата си, не е ли той честен човек изобщо, няма да бъде и честен съдия.
И в тази връзка: Благоприличието е въздържане от всякакви действия, които биха могли да компроментират честта на магистрата в професията и обществото (П. на Кодекса за етично поведение на българските магистрати). Магистратът трябва да бъде честен, коректен и учтив, както в работата си, така и в личния си живот и да се отнася с уважение към хората като съблюдава техните права и свободи – чл. 4.2; С личното си поведение, и чувство за отговорност в служебната и извънслужебната си дейност, магистратът трябва да дава пример за висок морал и почтеност; Магистратът следва да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и обществото – чл. 5.5-6 (КЕПБМ).
Или, разминаването между дължимото и демонстрираното процесуално поведение от страна на ищеца е драстично“.
Пълният текст на решението тук
