Последни новини
Home / Законът / Дипломати за реформа в СС на ООН: Разширяване на състава на Съвета и повече прозрачност в работата му

Дипломати за реформа в СС на ООН: Разширяване на състава на Съвета и повече прозрачност в работата му

Defakto.bg

Посланик Валери Йотов: ООН е моралният лидер на съвременния свят

Дипломатът Златко Димитров : Срамно е международната общност да допусне само 2% от ваксините да достигнат до Африка.

Посланик Владимир Сотиров: Съветът за сигурност е силно политизиран орган и изострената геополитическа ситуация засилва ролята на непостоянните му членове  за консенсусни решения

„ООН е моралният лидер на съвременния свят. Организацията е печелила 5 пъти Нобелова награда за мир. Наградата е получавана от Върховния комисариат за бежанците на ООН два пъти през 1954 и 1981 година, от УНИЦЕФ през 1965 година, от Международните сили на ООН за поддържане на мира през 1988 година и от Международната агенция за атомна агенция през 2005 година“. Това каза директорът на дирекция „ООН и сътрудничество за развитие“ в МВнР посланик Валери Йотов по време на панелна дискусия на тема „Ролята на непостоянните членове на Съвета за сигурност на ООН“  в Огледалната зала на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Събитието се проведе по повод Деня на Устава на Организацията на обединените нации и беше организирано от Дружеството за ООН в България в сътрудничество с Министерството на външните работи на Република България. В дискусията взеха участие официални гости от посолствата на Република Албания и Федеративна република Бразилия, представители на гражданския сектор и академичните среди.

Панелната дискусия започна с изказвания на посланика на Република Албания Н.Пр. госпожа Доника Ходжа и посланика на Бразилия у нас Н.Пр. госпожа Мария Едилеуза Фонтенеле Реис. Албания и Бразилия бяха сред петте новоизбрани непостоянни членове на Съвета за сигурност на 11 юни тази година. Посланиците на двете страни подчертаха важността на мултилатерализма. И за двете държави сред приоритетите е засилване на прозрачността в работата на Съвета, както и усъвършенстване на функционирането на операциите по поддържане на мира.  Необходимостта от по-активно обсъждане на ролята на жените и момичетата при предотвратяване и решаване на конфликти също е сред основните теми, които ще бъдат поставени от Албания и Бразилия, както и необходимостта от стриктно спазване на международното хуманитарно право и правата на човека, и търсене на отговорност на изършителите на престъпления. Те изразиха и позицията си за нуждата от по-тясна връзка на СС с регионалните и субрегионални организации, както и на СС с Общото събрание на ООН, като в това отношение отдадоха особено значение на изграждането на по-тясна връзка и взаимодействие между Съвета за сигурност и Комисията за изграждане на мира.

Посланик Валери Йотов изложи основните предизвикателства пред реформата на Съвета за сигурност на ООН. Той изтъкна, че има няколко сценария за реформа на този най-консервативен орган на ООН. „Групата Г4, състояща се от Бразилия, Германия, Индия, Япония успява да защитава своята позиция, че е нужно разширяване на Съвета, като четирите държави имат икономическата и военна сила да поемат отговорността да придобият статут на постоянни членове и така да спомогнат за мира и сигурността“, изтъкна Йотов. Той допълни, че различните регионални групи също заемат позиции за разширяване, като настояват за допълнителни непостоянни места за всяка от тях, това включва и Източноевропейската група, която след увеличаването на броя на държавите в нея намира за непропорционално единствената квота за непостоянен член, която има. Според дипломата увеличаването на броя на членовете не трябва да бъде с повече от 25, за да може Съветът за сигурност да бъде едновременно представителен и ефективен. Същевременно друг от дискусионните въпроси относно реформата на Съвета е свързан с правото на вето на петте постоянни членове. Правото на вето допринася за геополитическата стабилност и е предотвратило избухването на трета световна война, изтъкна Йотов. В същото време според него чрез вето СС е бил блокиран през годините да установи контрол и да защити цивилното население в горещи точки на конфликт и така правата на човека са били погазвани. В края на своето изказване посланик Йотов направи препратка към мандата на България в Съвета за сигурност като изтъкна, че страната ни е била член на Съвета непосредствено след 11 септември, като в рамките на нашето членство са приети над 140 резолюции.

Дипломатът от кариерата и доктор по международно право Златко Димитров очерта съвременните предизвикателства пред непостоянните членове на СС, свързани с мира и сигурността. Златко Димитров представи основните направления, свързани с новите и възникващите заплахи за сигурността, които трябва да заемат по-осезаемо място в дневния ред на Съвета: борбата с международния тероризъм, киберсигурността, превенцията и борбата с пандемии и климатичните промени.

Според експерта СС би трябвало да даде подкрепа за работата на Комитета по тероризма, а в Глобалната стратегия на ООН за борба с тероризма са нужни мерки за съблюдаване на правата на човека и върховенството на правото. „По отношение на киберсигурността Съветът е нужно да подкрепи изготвянето на правила и норми за отговорно поведение на държавите в сферата на информационните технологии“, каза Димитров, като допълни че киберсигурността за първи път е била обсъждана на официално заседание на СС едва тази година. По отношение на промените в климата той изтъкна, че те би трябвало да бъдат квалифицирани като заплаха за сигурността, тъй като съществуват рискове за поява на конфликти, заради отношението им към продоволствената сигурност и достъпа до питейна вода. Що се отнася до рисковете от разпространението на болести и пандемии Димитров обърна внимание, че Ковид-19 е очертал някои от тях. „Срамно е международната общност да допусне само 2% от ваксините да достигнат до Африка. В този случай може би е нужна декларация на Съвета за сигурност за международната солидарност, която да бъде насочена към държавите от Африка“, каза още той.

Модератор на събитието беше председателят на Дружеството за ООН в България посланик Владимир Сотиров. В хода на дискусията той подчерта, че Съветът за сигурност е силно политизиран орган и в съвременната изострена геополитическа ситуация ролята на непостоянните му членове като фактор за диалог и търсене на взаимноприемливи и консенсусни решения са от изключителна важност. В сесията за въпроси и отговори бяха обсъдени ролята на младежите по отношение на сигурността и нуждата от по-прозрачни процедури при избори в рамките на органите и структурата на Организацията на обединените нации.

Дружеството за ООН в България по традиция отбелязва Деня на Устава на Организацията на обединените нации, като част от инициативите си за популяризиране ролята на световната организация в съвременния свят.  Сред присъстващите бяха още почетният председател на Дружеството за ООН в България посланик Иван Гарвалов, редица дипломати от Министерството на външните работи, представители на академичния кръг, както и студенти и младежи. Събитието се осъществи с подкрепата на Министерството на външните работи на Република България и се проведе в Огледалната зала на СУ „Св. Климент Охридски“ при стриктно спазване на действащите противоепидемиологични мерки.

About De Fakto

Проверете също

Съдия Татяна Жилова е новият председател на Съюза на съдиите в България

Татяна  Жилова от Административен съд София-град е новият председател на Съюза на съдиите. Тя беше …

Министърът на правосъдието проф. Стоилов: Няма да ползвам автомобилите на Бюрото за защита като лична охрана

  Специализирано правосъдие – да, но без специализиран съд За разлика от главния прокурор, аз …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.