DeFakto.bg DeFakto.bg
Практиката по конкретните вписвания е противоречива, но изходът е в обжалването
Съюзът на съдиите също излезе със становище по коментарите на двама министри за действията на конкретен съдия – Мария Вранеску от СГС.
Поводът е известен – миналия петък съдийката спря вписването на новото ръководство на Българската банка за развитите (ББР) в Търговския регистър по искане на освободения член на управата Николай Димитров, обжалвал решенията. В „Панорама“ икономическият министър Кирил Петков коментира, че решението та Вранеску е в разрез със закона (Закона за кредитните институции, забранил спирането на подобни вписвания – б.р.) и се усъмни, че „дълокото вътрешно убеждение е базирано на нещо друго освен следването на закона“.
На следващия ден СГС реагира с позиция, че подобни нападки са недопустими, а съдебните актове се обжалват пред горната инстанция.
В неделя пред БНР строителният министър Виолета Комитова на свой ред заяви, че съдия Вранеску за четвърти път е спряла вписване на различни ръководства на държавни дружества, в случаяконкретно говореше за „Автомагистрали“ ЕАД. Явно бившият изпълнителен директор е по-силен от министъра, заключи тя.
Позицията на ССБ обявява за недопустими коментарите за личността на съдия Мария Вранеску, за разпределението на делата в Софийския градски съд (СГС) и за начина на формиране на съдийското убеждение по няколко съдебни производства, по които докладчик е била съдия Вранеску, а заинтересовани лица са представителите на изпълнителната власт.
„В принципен план припомняме, че публични критични коментари на съдебните актове са допустими, но ако това се прави от висши представители на изпълнителната власт, те са подложени на известни ограничения, които се налагат от необходимостта за опазване на авторитета на съдебната власт в едно демократично общество. Отправянето на непроверени и лишени от фактологическа основа обвинения за наличие на зависимост и пристрастност на съдия Вранеску, както и за нарушения на реда и организацията в СГС, представляващи предпоставки за корупционни практики, води единствено до неоснователно уронване на авторитета на съда и професионалното и лично достойнството на съдията“, заявяват от ССБ.
И още:
„По поставения от двамата министри въпрос е налице противоречива съдебна практика, което произтича от възможното различно тълкуване на закона. Този факт е лесно проверим след справка в съдебните актове на съдиите от търговското отделение на СГС по конкретния вид дела, които са публично достъпни на сайта съда. Не съществува задължителна съдебна практика, така че единственият законен път на защита е чрез обжалване на акта на съдия Вранеску пред Софийския апелативен съд. Не бива да се създава впечатление, че изпълнителната власт се опитва да изнесе правния въпрос извън съдебното производство и разчита на резултатите от публичното унижаване на съдията, т.е. на извънпроцесуалното „респектиране“ на съдиите от горната съдебна инстанция. За съжаление сме били свидетели на подобни дългогодишни опити от други високопоставени представители на изпълнителната власт. Няма значение кои са конкретните носители на власт – подобен подход винаги е несъвместим с правовата държава и разделението на властите.
Твърденията, че в СГС съществуват нарушения на принципа за случайно разпределение на делата и концентрация на определени дела при трима съдии показва непознаване на въведената в този съд, а и в редица други съдилища организация на работата. Споменатият вид съдебни дела се разглеждат от дежурни съдии, които се определят по график от ръководството на съда и се произнасят същия ден. Постъпилите в срока на графика дела се разпределят измежду тримата съдии на случаен принцип. В посочения период в СГС са постъпили за разпределение на дежурните съдии много повече дела от тези, за които двамата министри вземат отношение по медиите.
Разбира се, има допустими форми на контрол върху това обстоятелство в обществен интерес. На първо място е било възможно да се поиска информация от СГС за всички постъпили по дежурство дела и за начина им на разпределение на тримата съдиите. На следващо място, в случай че министрите имат съмнения за нарушения на принципа на случайно разпределение и безпристрастността на съда, е следвало да поискат проверка от Инспектората при Висшия съдебен съвет (ВСС) и/или от самия ВСС, а не да отправят директно обвинения, без да разполагат с необходимата информация.
Държавният интерес се защитава само с правни средства. Всички останали действия, независимо дали са продиктувани от добри намерения и преследват общественополезни цели, освен че са безполезни за самите носители на власт, нанасят дългосрочни вреди за държавата, защото липсата на доверие в съдебната власт е предпоставка за правен нихилизъм и за произвол на изпълнителната власт. Конкретно – актовете на съда, които са възбудили неодобрението на двамата министри, могат да бъдат обжалвани във второинстанционни производства, които приключват също в кратки срокове. В генерален план – независимостта на съда, която означава безусловно компетентни и почтени съдии, има свой политически фундамент. След множество натрупвани, но нерешавани проблеми в модела на управление на съда; дългогодишно инфектиране на съдийството чрез назначения от компрометирани политически зависими състави на ВСС; упорита липса на структурни реформи въпреки сигналите и съмненията за корупция по високите етажи на съдебната власт; продължили повече от десетилетие персонални атаки срещу съдии отговорният подход за укрепване на автентичната сила на съда да бъде независим арбитър със сигурност не означава интервю на министър по обществената телевизия и радио с нападки срещу съдия, който дори не присъства в студиото“.
