Последни новини
Home / Законът / Кадровиците с идея обидата и клеватата срещу магистрати да се преследват от прокуратурата

Кадровиците с идея обидата и клеватата срещу магистрати да се преследват от прокуратурата

Defakto.bg

С 5 „за“ срещу 4 „против“ Съдийската колегия на ВСС възложи на правната комисия на съвета изготвяне на законодателни предложения „по повод преследването на обиди и клевети към магистрати“. Целта е после тези предложения да бъдат изпратени на министъра на правосъдието за упражняване на законодателна инициатива.

В решението от днес не беше очертано ясно какви точно законови промени се целят. Но в хода на проведения дебат се лъкатушеше от „инкриминиране“ на въпросните деяния срещу съдии, прокурори, следователи (те и в момента са престъпления, но от частен характер) до изясняването, че се има предвид обидата и клеветата срещу магистрати отново да станат престъпления от общ характер. То ест да се преследват от прокуратурата, а не по частни тъжби на обидените и оклеветените.

„Против“ това гласуваха Лозан Панов, Севдалин Мавров, Атанаска Дишева и Олга Керелска. Председателят на правната комисия Цветинка Пашкунова не бе на заседанието, представляващият ВСС Боян Магдалинчев също.

А, ако кадровиците са забравили, изваждането на обидата и клеветата от сферата на прокуратурата, т.е. на мощната държавна репресия и преследването им по частни обвинения преди повече от 20 години не беше нечия приумица. До това се стигна след сериозен и страстен обществен и политически дебат, в който основен аргумент бе ползването на „обидата“ и „клеветата“ като бухалка за наказателните репресии срещу журналисти, разкриващи неудобни за властите истини и факти. България неколкократно бе осъдена и в Страсбург за погазване на свободата на словото по този повод.

И още – макар че тези престъпления вече не се наказват със затвор, в НК са предвидени сериозни имуществени санкции и няма пречки засегнатите съдии, прокурори или следователи да подадат частни тъжби за обидите и клеветите. Имат и друг вариант – да потърсят отговорност за неистини в дела за непозволено увреждане по ЗЗД.

Връщането на тази репресия в полето на прокуратурата днес би било необяснимо. И звучи, меко казано, странно.

Точката в дневния ред беше формулирана така:

„Предложение във връзка с решение по т. 2.1 от Протокол № 7/25.02.2020 г. на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.
Внася: Даниела Марчева – член на Висшия съдебен съвет“.

На цитираното заседание миналия февруари кадровиците единодушно защитиха четирима охулени магистрати – съдиите Владислава Цариградска, Антоанета Симеонова, Цветко Лазаров и Райна Мартинова, пострадали от злонамерени атаки на медии, адвокат и жалбоподател. На това заседание бе взето и решение да се изработят механизъм и правила за действия на колегията при засягане независимостта на съдия и те вече са факт. Тогава Вероника Имова поставя въпроса за нуждата от промяна в процесуалните закони срещу злоупотребата с права.

Днес Даниела Марчева се позова на изказването на Имова (която също отсъстваше днес) по отношение на законодателните промени.

По време на обсъжданията стана ясно, че в предложението й се цитира и първата част от последното разследване на Антикорупционния фонд „Списък за бърз контрол“, в което чрез конкретния казус с продължителния арест на ресторантьора Веселин Денков се проследяват чрез записи преговори за „уреждане“ на дела в специализираното правосъдие, пуснати са и разказите на бившият съветник на Бойко Борисов Яне Янев за негови разговори с бившия главен прокурор Сотир Цацаров и за прякатта връзка между настоящия обвинител №1 Иван Гешев и председателя на АСНС Георги Ушев.

Първоначално не беше твърде ясно какво общо има това разследване със случаите на съдиите Цариградска, Лазаров, Симеонова и Мартинова. Изясни се, че в изнесеното от АКФ се повтаряло името на адвокат, участвал в натиска над Владислава Цариградска от РС-Луковит и Цветко Лазаров от Софийския апелативен съд по конкретни граждански дела.

Лозан Панов попита колегите си колко от тях са се запознали с това разследване и предложи обсъждането да се отложи, за да изгледат всички епизодите. Защото в тях става дума и за други сериозни теми, включително за независимостта на Специализирания съд и влиянието на главни прокурори върху него.

Атанаска Дишева предложи към списъка да се добави и разследването „Осемте джуджета“ (в което се цитираха имената на бившия шеф на столичното следствие и настоящ адвокат Петьо Петров, познат и като Еврото, както и на спецобвинители).

Посочвам го само като илюстрация, че нищо не се е променило от февруари 2020 г. Акцентът е да поискаме инкриминиране на подобни деяния, а не да реагираме само с декларации, отговори Даниела Марчева.

Останалите й две предложения бяха да се изиска информация от вътрешния министър и от главния прокурор докъде са стигнали проверките по сигналите на съдиите Цариградска и Лазаров. Както и да се сезира Висшият адвокатски съвет за поведение на конкретни защитници (имената публично не бяха назовани).

„Да спрем този разговор, всички сме съгласни с него. От законодателни инициативи няма нужда – обидатата и клеветата са инкриминирани, що се отнася да се изнесат в самостоятелна алинеия магистратите, не е нужно, те също са длъжностни лица по повод изпълнение на задълженията им. Внимателно да се прецени дали да са ЧХ или ОХ. Нека се запознаем с казаното от Антикорупционния фонд, сезирани сме с конкретен случай, не по принцип. Ходили сме по съдилищата, колегите много се оплакват от онова, което се случва. Но и в момента могат да подадат тъжба за НЧХД“, каза Севдалин Мавров.

„Вероятно мотивите на г-жа Марчева са, че не всеки магистрат избира да е частен тъжител като вид защита, но колкото повече задълбочаваме разговора, толкова повече разбираме, че трябва да отложим и да се запознаем. Вървим по специфична плоскост, никой не е казал, че не могат да се коментират съдебни актове, въпросът е постановилият ги магистрат да не бъде обиждан и клеветен. А и засилването на наказателното преследване по общия ред няма ли да доведе до дисбаланса и тогава журналистите под тази заплаха да спрат да правят журналистически разследвания?“, попита Лозан Панов.

Искането за отлагане бе отхвърлено.

Георги Чолаков заяви, че е съгласен с всички предложения без това да се сезира ВАдС, защото преклузивните срокове за образуване на дисциплинарни производства срещу адвокати са изтекли.

Боян Новански обаче опонира, че без да попитат, няма как да го разберат.

Лозан Панов заключи: „Ясно е, че предложението е внесено не за да се проследят случаите „Цариградска“ и „Лазаров“. Акцентът тук е за неглижиране на журналистическите разследвания, свързани с независимостта на съдебната власт и специализираното правосъдие“.

„Не вменявайте цели и намерения. Била съм изцяло ясна и конкретна, разсъждавам изцяло от съдийска гледна точка и не ме интересуват другите гледни точки. Ако попадна в такава ситуация като колегите искам да знам, че държавата стои зад мен“, отговори Марчева..

Със 7 „за“ срещу 2 „против“ колегията реши да прати запитванията до вътрешния министър и главния прокурор.

С 4 „за“ на 5 „против“ бе отхвърлено предложението за сезиране на ВАдС.

 

About De Fakto

Проверете също

Съдът спря вписването на новото ръководството на Българския спортен тотализатор

Софийският градски съд спря вписването на новото ръководство на Българския спортен тотализатор. До решението на …

Решение на Върховен съд, обявявило преюдициално запитване за незаконосъобразно, нарушава правото на ЕС

Въз основа на предимството на правото на Съюза националният съд не трябва да се съобразява …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.