Държавата ще заведе съдебен иск за вреди срещу освободените шефове от Българската банка за развитие

Държавата ще заведе съдебен иск за вреди срещу отстранените преди месец от Надзорния съвет на Българската банка за развитие Митко Симеонов и Велина Бурска.  Това обяви икономическият министър Кирил Петков на пресконференция след заседанието на Министерски съвет. “ Двамата не само са нанесли вреди на обществото с раздаването на огромни кредити на приближени до властта олигарси, но сега с обжалванията си спират смяната на ръководството на банката и бавят възстановяването на малките и средни фирми, каза  министърът. Защото не може двама човека, които са направили, според мен вече вреди към обществото с това, че са концентрирали толкова много средства, които са им дадени от държавата да отидат в едни 8 компании, не могат те сега да спрат възстановяването на следващите 10 000 компании например през нашата програма за възстановяване“, каза министърът.

 Той  нарече предприетите от двамата юридически процедури за спиране на уволнението си „много фрустриращи“.  Кирил Петков се извини за изявлението си  срещу конкретен съдия да впише новото ръководство, но посочи, че вероятността при един съдия да отидат всичките дела в резултат на направените от правителството кадрови промени е около 1%.

Както  ДеФакто писа,Министър Кирил Петков отново поиска вписване на новата управа на ББР, Софийският градски съд отново го спря .

Министърът на финансите Асен Василев  допълни в коментар на писмото на Съюза на съдиите отпреди ден за това, че има противоречива съдебна практика по тези казуси с кадровите промени, че това само по себе си показва правна неуредица.

Той даде пример с директора на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) Георги Начев, за когото има издадена заповед за уволнение от почти два месеца, но тя не може да му бъде връчена, защото е в болнични, но се лекува в домашни условия, без да е в дома си. „Ако е на домашно лечение, трябва да бъде открит на домашния си адрес. Ако не може да бъде открит, трябва да има ред за връчване, който да не отнема един месец“, допълни Василев.

Министърът на регионалното развитие Виолета Комитова също коментира, че не разбира тази противоречива съдебна практика, при която министърът не може да смени директор на дружество на дружеството „Автомагистрали“, при положение че то е 100% държавна собственост.

Казусът със спрените вписвания нашумя миналия петък, когато министър Петков обяви за стопирано от магистрата Мария Вранеску „в нарушение на закона“ назначение на професионални банкери, които да укрепват институцията и да я върнат към същинската й роля да кредитира малкия и среден бизнес. Той се усъмни, че  „вътрешното убеждение“ на съдийката е мотивирано отвъд закона.

По-късно  cтpoитeлният миниcтъp Bиoлeтa Koмитoвa нa cвoй peд oбяви, чe cъщaтa cъдийĸa Mapия Bpaнecĸy зa чeтвъpти път e cпpялa впиcвaнeтo нa нoви pъĸoвoдcтвa нa дъpжaвни дpyжecтвa, ĸoнĸpeтнo тoзи път нa “Aвтoмaгиcтpaли”. Cъюзът нa cъдиитe  peaгиpa и нa двaмaтa миниcтpи, нo пpизнa, чe пpaĸтиĸaтa пo тeзи ĸaзycи e пpoтивopeчивa. A пpaвocъдният миниcтъp Янaĸи Cтoилoв бe ĸaтeгopичeн – cъдът e нeзaвиcим, нo тoвa нe e пpeчĸa дa ce пpoвepи “cлyчaйнoтo paзпpeдeлeниe” имeннo нa тeзи дeлa.

Междувременно от  икономическото министерство  заявиха,  че определенията, с които беше блокиран още първия опит за смяна в ББР, се обжалват в Софийския апелативен съд, където делата се очаква да бъдат разгледани експресно.

На днешната пресконференция стана ясно, че публичните предприятия са раздали около 8.6 млрд. лв. без обществени поръчки през последните над две години.

По думите на финансовия министър от 1 януари 2019 г. до 30 април 2021 г. тези  предприятия са сключили договори за над 20 млрд. лева,   от които договори за 11.7 млрд. лева са били с обществени поръчки, а за 8.6 млрд. лева  без такава поръчка  Често обявените търгове са били с един единствен кандидат.  Над 42%  от парите, които държавните предприятия харчат, са без обществени поръчки“,  каза  Василев. „Това са пенсиите за девет месеца. Става дума за разхищение на държавен ресурс“, коментира още той.

Според  Виолета Комитова при възлагането на т. нар. инженеринг (едновременно проектиране, строителство и надзор) има големи възможности за надписване на цените. „В пътното строителство има т. нар.  фирмено робство. Чрез in-house възлагане се сключват договори за милиони с дружество, което няма право на подизпълнители. Следователно подизпълнителите, които се наемат, са фирми  роби, които работят без договори, без документи“, обясни Комитова.

До дни служебният кабинет ще обяви нови разкрития за проблемите при строителството на магистрала „Хемус“.