Последни новини
Home / Законът / Министър Кирил Петков отново поиска вписване на новата управа на ББР, Софийският градски съд отново го спря

Министър Кирил Петков отново поиска вписване на новата управа на ББР, Софийският градски съд отново го спря

Defakto.bg

Съдията – Валерия Братоева, този път излиза с разгърнати мотиви

Министърът на икономиката Кирил Петков изпълни заканата си и отново внесе искане за вписване на новите членове на Управителния и Надзорния съвет на Българската банка за развитие (ББР) и представляващи банката в Търговския регистър.

Велина Бурска, бивш член на Надзорния съвет на ББР

Друг съдия от СГС обаче отново спря вписването вчера вечерта, по жалби този път на Велина Бурска – бивш член на Надзорния съвет на банката и на Николай Димитров – бивш член на Управителния съвет и бивш представляващ ББР.

Схемата е позната – достатъчно е „бившите“ да обжалват, за да се стопира встъпването на „новите“. А кой е прав и кой крив ще се изяснява нататък, в същинския процес, неизвестно след колко време.

Казусът със спрените вписвания гръмна миналия петък, когато министър Петков обяви за стопирано от магистрата Мария Вранеску „в нарушение на закона“ назначение на професионални банкери, които да укрепват институцията и да я върнат към същинската й роля да кредитира малкия и среден бизнес. И се усъмни, че „вътрешното убеждение“ на съдийката е мотивирано отвъд закона.

СГС отговори с позиция, че подобни изказвания са недопустими, а актовете се обжалват пред горната инстанция. Както и че „бързите“ дела се разглеждат от трима дежулни съдии, определяни за всяка седмица.

В неделя строителният министър Виолета Комитова на свой ред пред БНР обяви, че същата съдийка Мария Вранеску за четвърти път е спряла вписването на нови ръководства на държавни дружества, конкретно този път на „Автомагистрали“. Вчера Съюзът на съдиите  реагира и на двамата министри, но призна, че практиката по тези казуси е противоречива. А правосъдният министър Янаки Стоилов бе категоричен – съдът е независим, но това не е пречка да се провери „случайното разпределение“ именно на тези дела.

Големият правен спор, специално за ББР, е по кой ред се движат вписванията на промените – по реда на специалния Закон за кредитните институции, разписал че индивидуалните административни актове на БНБ се изпълняват незабавно и вписванията не подлежат на спиране (чл. 151, ал.2 от закона), а актовете се оспорват пред ВАС или по общия ред на охранителните производства по ГПК (чл. 536 ГПК). Министерството на икономиката настоява, че е вярно първото. Още повече, че новите назначения са след издаване на индивидуални лицензи на БНБ за всеки от тях.  В СГС приемат за валидни общите правила на Гражданския процесуален кодекс.

Съдия Валерия Братоева

Съдия Валерия Братоева от СГС, при която са попаднали сега исканията, се е аргументирала подробно, показва преглед в Търговския регистър.

За спирането на охранителното производство е без значение дали подадените искове срещу решенията са допустими (още по-малко дали са основателни), от значение е единствено висящността на производството, пише съдия Братоева и се позовава на решения на ВКС. „Това е така, защото единствено в правомощията на съда, пред когото е висящо исковото производство, е поставена преценката дали предявените искове са допустими, а всички останали съдилища следва да зачитат неговото решение – чл. 297 ГПК. Друг съд не разполага с подобни правомощия“, се казва в определението.

По въпроса за приложимостта на специалния Закон за кредитните институции съдия Братоева заявява: „Българска банка за развитие е търговско дружество и без значение на факта, че капиталът й се притежава от българската държава, тя остава частноправен субект. В случая заявените за вписване обстоятелства се основават на решението на принципала – държавата, правомощията на която са възложени за упражняване на министъра на икономиката, на надзорния и на управителния съвети на банката. Нито едно от заявените обстоятелства НЕ СЕ ОСНОВАВА на индивидуален административен акт на БНБ. Промененият състав на органите на управление на банката не е последица на дадените от БНБ одобрения за назначенията на конкретни физически лица, а е последица от приетото от едноличния собственик на капитала решение за назначаването на Валентин Михов и Васил Щонов за членове на надзорния съвет, респективно съставът на управителния съвет е избран от надзорния съвет и представляващите банката – от управителния съвет с одобрение на надзорния и това са решенията, правопораждащи правните последици, в които се изразяват заявените за вписване обстоятелства. Абсолютно недопустимо е императивна норма да се тълкува разширително и да бъде прилагана в хипотези извън предметния й обхват, особено при уреждането на частноправни отношения…. Нормата на чл. 536, ал.1, т.1 ГПК третира съдебно предявен спор (а такъв е налице) като необходимо и достатъчно условие, за да не бъде оповестено обстоятелство, което не е валидно осъществено и поради това този неразрешен спор представлява пречка за развитие на регистърното производство“.

Дали от СГС са прави би трябвало да се произнесе Софийският апелативен съд.

About De Fakto

Проверете също

КПКОНПИ към министър Йорданова: Повторението на кухи фрази прикрива липсата на капацитет и реални закони

„Повторението на едни и същи кухи фрази в публичното пространство от министъра на правосъдието и …

Надежда Йорданова към прокуратурата: Какво става с „кюлчетата и банкнотите“ и автентичността на записите?  

  Очаквам на 8 февруари решението на Конституционния съд по въпроса  дали правосъдният министър може …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.