Според Магдалинчев е добре, тези които искат оставките на целия ВСС да се замислят какво ще стане след това, коментира той пред БНР.
„Ако те са големите мераклии за влизане в състава на съвета, просто няма да има как да се случи това нещо. Няма да има никакъв ВСС. (…) Ако ние подадем оставка, какво ще се случи? Няма да има орган, няма да има процедура, няма да се проведе никакъв избор. Отгоре на това няма да има бюджет – няма кой да го внесе“, коментира Магдалинчев в интервю за БНР. Той допълни, че реакцията на Съюза на съдиите не е професионална, а по-скоро политическа.
„Този съвет все пак работи, каза Магдалинчев с уговорката, че “ атмосферата, особено в съдийската колегия, не е от най-добрите. Там е празнословие“, подчерта той. По думите му „случва се от време на време, с много усилия да се проведе нещо, което може да се направи за час-два“, а заседанията са „тягостни“ и „няма нищо общо с това, което трябва да се направи“. С много усилия минават решенията по различни въпроси, изтъкна Магдалинчев.
„Отстрани изглежда, че е по-демократично заради самото говорене, но това говорене практически не подпомага много“, каза той.
В момента кадровият орган се състои от 22 души от общо 25. Относно процедурата по избор на нови членове от съдийската квота Боян Магдалинчев уточни, че в 7-дневен срок от прекратяване на мандат следва да се определят дата, час и място за провеждане на Общо събрание за попълване на състава на ВСС. „Най-вероятно ще се случи към септември месец.“
По повод изявленията на двама министри от правителството за работата на съдия Мария Вранеску във връзка със спиране на вписвания, което бе последвано от реакции на Софийския градски съд и на Съюза на съдиите, Боян Магдалинчев уточни, че има стъпки за реакция при такива ситуации, разписани в приетите през 2019 г. стандарти за независимостта на съдебната власт. Във връзка с това съществува и екип за реакция при кризи.
„Екипът за реакция при кризи реагира в един последващ момент, когато види, че напрежението започва да се нагнетява. Тогава той може да реагира сам, да излезе с декларация или да сезира съответната колегия на ВСС те да излязат с реакция. В конкретния случай действително е недопустимо, още повече, че в това изявление (на Кирил Петков в предаването на БНТ „Панорама“ – бел .ред.) се правят внушения, които са недопустими, по отношение на съдия Вранеску.“
Съдийската колегия на ВСС не може да се намеси в конкретно дело на който и да е магистрат, категоричен е той. Това е регламентирано в Закона за съдебната власт, но заяви, че Инспекторатът към ВСС има правомоищя да проверява дали се спазва принципа за случайното разпределение на делата.
Душана Здравкова
Съдебната власт трябва да оправи кривиците си
Пак пред БНР бившият съдия Душана Здравкова коментира, че не се съмнява в в почтеността на съдия Мария Вранеску, която спря няколко вписвания – на временното ръководство на „Автомагистрали“, на Българската банка за развитие и на Александровска болница. Според Здравкова институционалната реакция е нарушена, но трябва да се вземат предвид и други фактори – по думите й служебното правителство трябва да свърши много неща в обществен интерес за много кратко време.
„ Това е един от малкото случаи, в които човек, в случая министър, застава открито със своя позиция и аз приемам донякъде тази негова позиция, защото никъде не е казано, че не могат да се коментират постановени актове. Всеки има право на изразяване на мнение. Друг е въпросът, че не е допустимо да се дават квалификации, което е една част от изказването поне на министър Петков.“
Според Здравкова сега виждаме как един министър излиза открито да заяви своята позиция, но доскоро сме наблюдавали друг тип поведение – изпращане на sms-и и обаждания по телефона. Това по думите й остава невидимо за публиката и се изпълняват разпореждания и уговорки между двама души.
Кирил Петков е повдигнал проблем, свързан със защитата на обществения интерес, смята бившият съдия. „Той вижда така нещата и в тази част аз не мога да го упрекна.“
Има противоречива съдебна практика – адвокати казват, че понякога се налага да пишат две различни становища в зависимост от това кой състав гледа съответното дело, посочи Душана Здравкова. „Ето това е недопустимо. Това обърква хората – те не могат да разберат как по абсолютно идентични казуси решението в единия случай е едно, в другия случай е различно. Там е мястото и ролята на Висшия съдебен съвет, на върховните съдилища – да излязат с тълкувателно решение, но и Инспекторатът на ВСС да изследва: този съдия, който постановява това, в резултат на някакви други влияния ли е това негово вътрешно убеждение, пък то противоречи на закона. Има вътрешни, институционални механизми, които могат да бъдат задвижени.“
Съдебната система трябва да оправи своите кривици, да изчисти своята къщичка и да направи промени, които не са малко, коментира Душана Здравкова.