На кого да вярваме – на кадровиците или на очите си?
Въртележки с назначенията на младши съдии за магистрати в районните съдилища завъртя колегията на ВСС. И (за пореден път) постави въпроса по кои всъщност правила кадруват кадровиците на третата власт – според нормата или според „човека“?
Дилемата се открои на фона на верижни решения, предопределящи съдбите на младите юристи, избрали да правораздават.
След завършване на правното си образование и получаване на правоспособност, те са се явили и на конкурс за вход в системата, преминали са задължителното обучение в НИП, издържали са си изпитите и там, работили са две години като младши в окръжния съд, за който са спечелили конкурса. И на финала би трябвало да бъдат назначени за районни съдии в същия район. Да започнат същинското съдийско битие, за което са полагали усилия няколко години подред. Единственото изключение е при липсата на вакантни места да се предлага място в друг район.
Правилата в закона са ясни, пътят от студентската скамейка до обличането на черната тога е описаният, бъдещето изглежда безоблачно.
Но само изглежда.
На редовното си заседание миналия вторник Съдийската колегия гласува 38 кадрови решения за „младшите“, а на неочаквано извънредно заседание вчера отказа да се „поправи“ и отхвърли молбите на всички засегнати от випуска 2018-а, поискали преразглеждане.
Един от случаите особено впечатли. Историята бе разказана пред самите кадровици, на онлайн излъчваното заседание. В нея се оглежда системата – каквато е.
Росица Василева е спечелила конкурс за младши съдия в ОС-Пазарджик, преминала е обучението в НИП, работила е две години като „младша“ и след изтичането им е подала молба за назначаване в Районен съд – Пещера, където са обявени две вакантни съдийски длъжности. Пещера е в съдебния район на Пазарджик, а за РС в областния град вакатни места няма. Имало е две миналата година (определени за заемане от младши след изтичането на срока им като такива), но тогава с решения на същата Съдийска колегия на длъжностите в Районен съд-Пазарджик са назначени младши магистрати от ОС-Шумен и ОС-Разград, които по правилата би трябвало да отидат във Велики Преслав и в РС-Разград.
Младшите съдийки с изтичащ мандат в ОС-Пазарджик също са две – Росица и колежката й Ели Каменова. И вакантните места в Пещера са две, юристките подават молби за назначения там.
На 22 юни обаче изненадващо кадровиците теглят помежду им жребий за едно назначение в Пещера и рулетката определя там да съдийства Ели Каменова. А Росица Василева директно е назначена в РС-Велинград (където от години кадровият дефицит набъбва заради липсата на желаещи и въпросът се решава с командироване). Да, Велинград също е в съдебния район на Пазарджик, формално нарушение няма.
Ако не беше едно НО – веднага след това се провежда ново гласуване в колегията, при което на второто вакантно място в РС-Пещера е назначен младши съдията от ОС-Хасково Милуш Цветанов. Нали е ясно, че Пещера и Хасково не са в „една география“?
Обяснението е, че назначенията се гласували по азбучния ред на съдебните райони, по който „п“ е преди „х“. Затова жребият за Пещера бил теглен измежду двете „младши“ от Пазарджик, тъй като непременно една от тях трябвало да отиде във Велинград, където няма съдии. После, по азбуката, дошъл редът на Хасково, там също имало двама младши съдии, единият искал да отиде в Свиленград, където е и назначен. Другото място било в Ивайловград, ама там нямало работа, а Милуш Цветанов нямал нищо против да съдийства в Пещера, защото живеел в региона. Интересно, защо на него (нали живее в района) не са предложили Велинград, който като курорт е добро място за почиващите, но пътят дотам е планински, труден и неподходящ за всекиднедно пътуване до работата и обратно от друг град.
Впрочем, оставяме „обяснението“ без коментар, въпреки че кадровиците като нищо са склонни да вярват, че тази конструкция „издържа“. Издържа, безспорно, с намигвания.
В молбите си за преразглеждане до Комисията по атестираните и конкурсите (КАК) и до Съдийската колегия Росица Василева се мотивира с нейната „история“. Тя, съпругът й и малкото им дете живеят в Пловдив. Нямат близки, които да помагат в отглеждането на детето, а работата на половинката е свързана с чести отсъствия. В конкурса за „младши“ е посочила Пазарджик като близка дестинация и е спечелила за там. Няма проблем всекидневно да пътува и до Пещера, позволява й да се завръща вкъщи и да е и с детето си. Пътят с теснолинейка от Пловдив до Велинград в едната посока обаче отнема часове, а автобусът по линията е само един, той тръгва от Пловдив едва по обяд, а от Велинград – рано сутринта. Без шанс, ако не живееш в самия град. Изслушаната също вчера председателка на РС-Велинград Лилия Терзиева обеща максимална толерантност. Само че изборът, пред който кадровиците насила поставиха един млад съдия, е между професията и семейството.
КАК бе предложила отмяна на двете назначения – на Василева във Велинград и на Цветанов в Пещера, колегията категорично отказа. Подобна отмяна не е възможна, тъй като засяга и трета страна, е правният аргумент. Другото предложение бе да се удължи с 6 месеца срокът на Василева като „младша“ в Пазарджик, като през това време ще се овакантят места от пенсионирани. Не, отсече мнозинството в Съдийската колегия.
В същото време именно това – удължаване с половин година на срока в окръжните съдилища бе направено поне за десетина други младши, за които няма вакантни места за назначения, според желанията им.
На заседанието на СК преди това имаше и показателна реплика на кадровика Драгомир Кояджиков: „Защо си позволяваме да се гаврим с младшите съдии?!“ Не беше обаче за този случай. Когато се обсъждат „младшите“, впрочем, често сме чували аргументи, че семейните обстоятелства се променят, магистратите също са хора и съветът трябва да се съобразява с това.