От трети път съдът „пусна“ новото ръководство на „Автомагистрали“: „Бившите“ не могат да искат спиране на вписването

Новото определение е илюстрация на разнобоя между самите съдии в СГС

След две спирания, от трети път заличаването на старото и вписването на новото ръководство на държавното дружество „Автомагистрали“ бе отразено в Търговския регистър. За това обявиха и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

До вписването се стига, след като нов съдия от Софийския градски съд, Петър Теодосиев, обяви за неоснователни молбите на „старите“ членове на борда за спиране на регистърното производство.

Неговото определение е точно обратното на определенията на други съдии – Мария Вранеску (и за „Автомагистрали“, и за Българската банка за развитие) и Валерия Братоева (която също спря вписването на новото ръководство на ББР).

Вранеску и Братоева приемат, че при наличието на висящо дело по иск на „старите“ срещу освобождаването им спирането на вписванията е задължително, а всички преценки за основателността на жалбите се правят в същинския процес.

Теодосиев обаче е на обратното мнение, прави преценка на допустимостта на внесените жалби  и отказва да ги уважи.

Както вече стана известно, по „бързите“ дела всяка седмица в СГС дежурят по трима съдии, които после се сменят. Излиза, че е въпрос на „шанс“ при кого от тях ще попаднат молбите за спиране на вписванията по формалните охранителни производства. А това не е добър знак нито за стабилитета, нито за доверието в правораздаването. Да не говорим и за държавния и обществен интерес по „спорните“, според бившите управители, промени в ръководства на ключови държавни банки и дружества.

В конкретния случай с „Автомагистрали“ за спиране на регистърното производство са подадени жалби от Стоян Беличев, Александър Филев и Иван Коларов – бившите изпълнителен директор и членове на борда.

Като основание за искането за спиране на регистърното производство се сочи висящо исково производство за прогласяване на нищожността на решенията за освобождаването на старите и назначаването на нови членове на Съвета на директорите, както и за признаване на действащи на сключените договори за управление .

Искането е неоснователно и не може да бъде уважено, категоричен е съдия Петър Теодосиев.

Той разяснява кой има право на искове за съдебна защита срещу промени в управата на акционерни дружества и сочи, че освободените членове на съвета на директорите не са сред легитимираните лица. Съдията напомня също, че вписването на промените, извършени с решение на едноличния собственик на капитала имат единствено оповестително, а не конститутивно (предизвикващо правен ефект – б.р.) действие.

В определението се казва: „Наличието на висящо съдебно производство е основание по чл. 536, ал.1 ГПК за спиране на регистърното производство по заявления за вписване на промени в Търговския регистър в случаите, когато постановените в това производство решения ще са задължителни за длъжностните лица по вписването, т.е. ще породят правни последици, идентични на последиците при постановяване на съдебно решение, с което се уважава установителен иск или се отменя решение на орган на търговското дружество, на базата на което е извършено вписване.

Легитимирани да предявят посочените групи искове, респективно и установителните искове по чл. 536, ал.1, т.1 ГПК за съдебна защита срещу заявени, но още невписани обстоятелства, са самото дружество, собствениците на капитала му, както и трети лица, спрямо които извършването на вписването би породило конкретни правни последици, свързани с възникване, изменение или прекратяване на права или задължения – например кредитор с вписан особен залог по партидата на дружеството.

Процесното заявление е подадено за вписване на промени в съвета на директорите на „Автомагистрали“ по решение от 28 юни на едноличния собственик на капитала. След измененията в Търговския закон от 2003 г. (чл. 231) за вписването на решенията за избор и освобождаване на членовете на съветите на акционерните дружества е предвидено само оповестително, а не конститутивно действие, потвърдено и с няколко решения на ВКС. Това означава, че във вътрешните отношения в дружеството тези решения произвеждат действие от датата на приемането им, а вписването им в Търговския регистър е единствено от значение за противопоставимост на решенията на трети добросъвестни лица“.

В същото време конкретните молители Беличев, Филев и Коларов са членове на Съвета на директорите на „Автомагистрали“ ЕАД, които са освободени с решението от 28 юни и за чието заличаване от партидата на дружеството е подадено заявлението, констатира съдия Теодосиев.

НО: „Член на управителен орган на акционерно дружество обаче не е легитимиран да предяви искове за защита срещу заличаването му от Търговския регистър като последица от решение на едноличния собствени на капитала, още по-малко искове за защита срещу вписването на новоизбрани членове на управителния орган, тъй като прекратяването на мандата на старите и възникването на мандата на новите членове възниква като последица от решенията, изключителен прерогатив на едноличния собственик на капитала, а вписването има само оповестително действие“.

В определението се сочи, че за липсата на правен интерес за заличен управителен орган на търговско дружество да предявява искове за защита срещу заличаването му от партидата на дружеството в Търговския регистър е налице и трайна практика на ВКС. Изключения са хипотезите, при които освободеният член на управителния орган е същевременно и съдружник или акционер в дружеството с право на участие в управлението му.

Липсата на легитимация на освободен управителен орган на търговско дружество за предявяване на искове за съдебна защита срещу вписванията в партидата на дружеството, произтичащи от решение за освобождаването му, с аргумент за по-силното основание предпоставя и липса на легитимация за предявяване на искане за съдебна защита по чл. 536, ал.1 ГПК срещу подадено заявление за заличаването му, изтъква съдията.

И още: „Изложеното не означава, че освободен член на управителен орган на търговско дружество е лишен от съдебна защита на субективните права, произтичащи от сключения договор за управление в случай, че мандатът му е прекратен в нарушение на закона или в нарушение на клаузи от договора за управление, но тези права могат да бъдат упражнени именно с искове за защита на имуществените права по договора за управление, не с искове срещу вписванията по партидата на дружеството.

Изложеното също така не означава, че в хипотезите на нищожно решение за освобождаване на управителен орган на търговско дружество липсва възможност за установяване на това обстоятелство по исков ред, включително с иск по чл. 536, ал.1 ГПК, но искът следва да бъде подаден от името и в защита на правата на самото дружество (какъвто не е предявен) и не може да бъде допустимо предявен от името и в защита на правата на управителен орган.“

Затова оставя без уважение молбата за спиране на регистърното производство, а определението не подлежи на обжалване.

Изложените аргументи изглежда да са приложими и за Българската банка за развитие. Излиза, че не са „случили“ на съдия и че действително са налице сериозни противоречия в  съдебната практика.