Последни новини
Home / Законът / Конституционният съд отхвърли жалбата на ГЕРБ срещу машинното гласуване и избора на новата ЦИК

Конституционният съд отхвърли жалбата на ГЕРБ срещу машинното гласуване и избора на новата ЦИК

Defakto.bg

Съдът зачерта като противоконституционна разпоредбата,че  „пропорционалната изборна система се прилага до провеждането на  първите редовни парламентарин избори

Конституционинят съд  отхвърли жалбата на ГЕРБ срещу машинното гласуване и механизмите за избора на нов състав на Централна избирателна комисия. Съдът е уважил искането само в частта, която предвижда, че  пропорционалната изборна система ще се прилага до следващите редовни парламентарни избори. По текста за гласуването с машини на особено мнение са останали петима от 12-те конституционни съдии на заседанието – Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова, Таня Райковска  и докладчикът Филип Димитров.

След като поправките в Изборния кодекс,  направени от  45-ото Народно събрание, влязоха в сила,  66 депутати от ГЕРБ внесоха в КС жалба срещу промените. Оспорени бяха почти всички изменения, като оcнoвнoтo  нeдoвoлcтвo бe cpeщy зaдължитeлнoтo мaшиннo глacyвaнe, избopът нa ЦИK и мaжopитapният вoт.  Според бившите управляващи  пpoмeнитe в ĸoдeĸca гpyбo погазват пpaвилaтa и тpaдициитe с основен аргумент, че нарушава принципа за „равно избирателно право“.

Законодателят е създал правна рамка, която осигурява произвеждането на избори в съответствие с принципите на публичност и прозрачност и с изискването за контрол върху изборния процес„, посочва съдът. В решението си КС слага знак на равенство между хартиената бюлетина и нейния машинен еквивалент: „По своята същност бюлетината за машинно гласуване не е нищо друго освен пренасяне и визуализиране на текста от хартиената бюлетина върху електронен носител“, пишат в мотивите си съдиите. Според тях начинът на гласуване – чрез отбелязване на вота върху хартиена бюлетина, върху бюлетина за машинно гласуване или по друг начин – е въпрос на законодателна целесъобразност, която сама по себе си не подлежи на контрол за конституционност, ако законът спазва принципите на избирателното право и предвижда равно третиране на всички гласове, независимо от начина на тяхното подаване.  В решението се заявява, че това, че в малките секции с по -малко от 300 , в домовете за стари хора и в болнициу,  при гласуване с подвижна избирателна кутия,  ще се гласува на хартия не е дискриминация, тъй като нито ограничава права, нито предоставя привилегии.

Конституционният съд отбелязва,  че хипотетичната възможност машините за гласуване да допускат софтуерни грешки или да бъдат манипулирани не дава основание за установяване на противоконституционност на законовите разпоредби, предмет на настоящото дело. Както и оценката за определен законов акт като неподходящ не може сама по себе си да бъде основание за заключение, че той е противоконституционен.

В заключение Съдът намира, че:  Изборният кодекс съдържа достатъчно разгърната и детайлна правна уредба и гаранции за законосъобразното и демократичното организиране и произвеждане на изборите, както и за прозрачното и точно определяне на изборния резултат, адекватно на изразената от избирателите политическа воля. Законодателят е създал правна рамка, която отговаря на съвременните конституционни стандарти за произвеждане на честни, прозрачни и законосъобразни избори и законови гаранции за произвеждането им в съответствие с принципите на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване, като предотвратява рисковете от изборни манипулации и предвижда ефективни правни средства за защита пред независим и безпристрастен орган.

На твърденията на  бившите управляващи, че участието на президента в сформирането на ЦИК го поставят в конфликт на интереси, доколкото е  заявил, че ще се бори за преизбиране на заеманата от него длъжност,  КС  отговаря:  “ Тези аргументи не могат да бъдат споделени, защото той (президентът б.р.) не може да се отклони от предложенията на парламентарно представените партии, а правомощие на законодателя е да регламентира реда за формирането на ЦИК и конституирането на нейния състав, което е в синхрон с парламентарната форма на управление“.  

Конституционният съд обаче отхвърля оспорената разпоредба, приета от 45-то НС по настояване на „Има такъв народ“, в която бе записано, че  „пропорционалната изборна система за избори за народни представители по чл. 246 се прилага до произвеждането на първите редовни избори за народни представители след влизането в сила на този закон“.

Съдът посочва, че разпоредбата е адресирана към следващ състав на Народното събрание, като в неопределен срок му предписва да приеме нови правила за произвеждане на парламентарни избори по неуточнена изборна система, различна от пропорционалната. Разпоредбата е неясна, противоречива и на практика неизпълнима, поради което противоречи на принципа на правовата държава, прокламиран в чл. 4, ал. 1 от Конституцията, записва съдът.

Според КС, със спорната разпоредба се цели отмяна на  действащата сега пропорционална изборна система, без да се сочи каква система да бъде въведена, за да бъде поначало възможно произвеждането на парламентарни избори. Доколкото не е указана и каква ще бъде системата, която ще се прилага при „първите редовни избори“ – мажоритарна, смесена или друга, а такива указания не могат да се извлекат и от другите текстове на ЗИДИК, смисълът на атакуваната норма не може да бъде установен, заключават съдиите.

 Из мотивите на Съда за  гласуването с бюлетина за машинно гласуване 

Избирателното право е „общо“.

Като постижение на модерния конституционализъм избирателното право е „всеобщо“ – негов носител е всеки гражданин на държавата, независимо от пол, раса, език, имущество, професия, обществено положение, образование, религия или политически убеждения. Този принцип не се накърнява от възприетите в демократичните държави изисквания за упражняването на избирателното право – достигане на определена възраст, гражданство, местоживеене, правоспособност и дееспособност. Всеобщото избирателно право е предпоставка за равното избирателно право: всички граждани, отговарящи на определени изисквания, притежават избирателни права. Оспорените разпоредби на ИК не накърняват този принцип.

Избирателното право е „равно”.

Всеки избирател има право на един глас, равен по тежест на гласа на всеки друг избирател в конкретния изборен процес (съгласно максимата „Един човек – един глас – една тежест!“). Конституционният съд поддържа в своята практика, че „равенството в избирателното право е един от съществените елементи на конституционния принцип, че цялата държавна власт, която произтича от народа, се осъществява от него чрез органите, предвидени в Конституцията (чл. 1, ал. 1). Равенството в избирателното право изисква всеки избирател да има равни права при упражняване правото си на избор“ (Решение № 1/2009 г. по к. д. № 5/2009 г.).   Ето защо не могат да бъдат споделени твърденията на вносителите, че обстоятелството, че избирателите ще гласуват по различен начин – в част от секциите с хартиена бюлетина, а в друга част с бюлетина за машинно гласуване – е основание за противоконституционност на разпоредбите на чл. 212, ал. 5, чл. 206, ал. 1 и ал. 3 и чл. 208, ал. 1 ИК. Съгласно чл. 3, ал. 2 ИК „всеки избирател има право на един глас“, чл. 206, ал. 2 ИК изрично предвижда, че „гласуването с бюлетина за машинно гласуване е равностойно на гласуването с хартиена бюлетина“, а чл. 206, ал. 3 ИК определя, че „избирател, който гласува с бюлетина за машинно гласуване, не може да гласува с хартиена бюлетина“. Доколкото законът не предвижда различна тежест на гласовете, подадени от избирателите чрез хартиена бюлетина, и гласовете, подадени от избирателите чрез бюлетина за машинно гласуване, не е налице нарушаване на принципа на равно избирателно право. И в двата случая избирателят гласува с бюлетина, която лично попълва (на ръка или чрез машина).

Съдът не приема доводите на вносителите за нарушаване на принципа на равенство на гражданите пред закона и забрана за дискриминация, прокламиран в чл. 6, ал. 2 от Конституцията.

Казва: Посоченият конституционен принцип има смисъл на изискване за еднакво третиране на гражданите от законодателя.  В Решение № 10/2016 г. по к. д. № 3/2016 г. Конституционният съд отбелязва, че „равенството пред закона означава равнопоставеност на всички граждани пред закона и задължение за еднаквото им третиране от държавната власт.  Принципът за равенството е равенство на гражданите пред закона, като законът може за едно и също право или задължение да предвижда диференциация, но това не води до извод за нарушаване на посочения конституционен принцип, ако диференциацията се основава на определен критерий и на него отговарят всички от една група субекти“ (в този смисъл и Решение № 4/2014 г. по к. д. № 12/2013 г. и Решение № 6/2010 г. по к. д. № 16/2009 г.).

….Законодателят не нарушава конституционната забрана за дискриминация, тъй като нито ограничава права, нито предоставя привилегии по отношение на някоя от определените групи субекти на основание на някой от посочените в чл. 6, ал. 2 от Основния закон конституционно защитени признаци.

Избирателното право е „пряко”. Това означава избирателят да гласува лично и непосредствено за кандидати, които, след събирането на определен брой гласове, получават мандат. Волята на избирателя се отразява непосредствено на изборния резултат – за разлика от непреките избори, при които избирателите гласуват напр. за „избирателна колегия” (лица, които избирателите упълномощават да гласуват на свой ред за конкретни кандидати). Принципът на пряко избирателно право предполага органите на държавна власт, за които се гласува, да се формират непосредствено въз основа на предпочитанията на избирателите, изразени в изборния процес, и е проявление на принципа на пряко осъществяване на властта от народа (чл. 1, ал. 2 от Конституцията).

Твърдението на вносителите, че така, както е уредено в ИК, гласуването не е пряко, тъй като е опосредено от машина и компютърния специалист, програмирал съответния софтуер, не е основателно. Използването на бюлетини за машинно гласуване самò по себе си не засяга по какъвто и да е начин принципа на прякото избирателно право, доколкото и по силата на атакуваните разпоредби на ИК избирателите продължават пряко да участват във формирането на изборните органи на държавна власт. Когато не се упражнява пряко от народа, държавната власт се упражнява именно от избирани от суверена представители, които по силата на упълномощаването чрез изборите получават демократична легитимност да упражняват принадлежащата на суверена власт. Предвиденият в Основния закон изборен орган на държавна власт се конституира чрез политическата воля на избирателите, която се преобразува в мандат с акта на пряко упражняване на избирателното право (Решение № 5/2001 г. по к. д. № 5/2001 г.).

Промяната на материалния носител, върху който е отразен гласът на избирателя, не променя характера на избирателното право като пряко.

Предвид изложеното до тук не могат да се приемат доводите в искането за противоречие на оспорените разпоредби от тази група с принципите на чл. 10 от Конституцията, с принципа на равенство пред закона (чл. 6, ал. 2 от Конституцията) и с принципа на непосредствено осъществяване на властта от народа (чл. 1, ал. 2 от Конституцията).

Избирател, който гласува с бюлетина за машинно гласуване, не може да гласува с хартиена бюлетина. Като вид електронно гласуване, възприетият с ИК модел на гласуване с бюлетина за машинно гласуване чрез специализирани устройства за гласуване (машини) в контролирана среда следва да отговаря на изискванията за сигурност и надеждност, поставени в Кодекса за добрата практика по изборните въпроси на Съвета на Европа („Code of Good Practice in Electoral matters“). Действащият ИК съдържа тези изисквания, изброени в логическа последователност в 17 точки (чл. 213, ал. 2 ИК).

Съдиите намират за неоснователни и твърденията на  вносителите от ГЕРБ, че  машинното гласуване не е съвместимо с принципа на публичност и прозрачност и изискването за контрол над изборния процес, както и че не са предвидени достатъчно гаранции срещу софтуерни грешки или манипулации. Отхвърлят и аргументите на вносителите,  че при отчитането на резултата от гласуването с бюлетини за машинното гласуване е изключен човешкият фактор.

Пълният текст на решението тук

About De Fakto

Проверете също

Надзирателите и съдебните охранители ще получат допълнително възнаграждение за постигнати резултати с августовските заплати

Със заплатите за месец август служителите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) и Главна …

Съдът: Еленко Божков, Минчо Спасов и Светослав Трайков са невиновни по обвинението в хулиганство в метрото през 2020 г.

Обвинението  на Софийска районна прокуратура  срещу Еленко Божков, Минчо Спасов и Светослав Трайков за хулиганство …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.