Последни новини
Home / Актуално / Адвокат Стефан Стефанов: За правото, палачинките и квантовите скокове в правоприлагането

Адвокат Стефан Стефанов: За правото, палачинките и квантовите скокове в правоприлагането

Defakto.bg

 

Адвокат Стефан Стефанов

Между правото и палачинките не би следвало да има особена близост. А когато такава се забелязва, това най-вероятно означава, че или палачинката е прегоряла (защото не сме я обърнали навреме) или че правото е преобърнато като палачинка – с което е изгубило и същността си на „право“.

За съжаление в практиката на българските съдилища, включително на такива, които имат водеща роля при определянето на руслото на юриспруденцията, горните различия между изкуството на правоприлагането и света на палачинките често биват пренебрегвани. В резултат на това се оказва, че „правото“ е било едно през месец април и съвършено друго през месец ноември, без при това законът да е претърпявал каквато и да било промяна – освен в ума на прилагащия го магистрат.
Горната ситуация на мисловно раздвоение на личността на съдията е крайно опасна на първо място по принципното съображение, че съгласно чл. 5 от ГПК „Съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите…“. А „точният смисъл на законите“ е винаги само един.  Той може и да не бъде правилно разкрит от тълкувателя от първи опит, т. е., съдът да се е объркал, но да е осъзнал грешката си и да я е поправил чрез ново тълкуване. Това ново тълкуване – плод на извисяване на правната мисъл и опит на конкретния съдия – обаче, не може да бъде немотивирано и да не разкрива причините, поради които съдът изоставя старата си практика и я заменя с нова. Противното поражда подозрението, че  съдията не е мислещо същество прилагащо стриктния инструментариум на правото, а непредвидим бог гръмо-вержец, чиито решения са плод на моментното му настроение или системна обърканост.
Немотивираното и необосновано „палачинково“ преобръщане на съдебната практика на един и същи съдия е още по-опасно в силно конфликтната материя на исковете по чл. 694 от ТЗ (при които по правило и материалният интерес на страните е особено голям) и от чийто краен изход често зависи цялостната съдба на производствата по несъстоятелност. А когато подобен обрат в практиката на съда се случва по дела между едни и същи страни правното ни чувство логично бива подложено на крайно изпитание.
Нека преминем към някои конкретни примери от практиката на най-големия апелативен съд в страната – Софийски апелативен съд (САС).
На 15.04.2020г. шести търговски състав на САС постановява Определение № 910/15.04.2020г. по ч. г. д. № 480/2020г., с което ясно посочва, че в производството по иска с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ ответникът Тера Айкон ООД (внесъстоятелност) „не може да бъде представлявано от ликвидаторите, които са били назначени в приключилото производство по ликвидация на дружеството“, тъй като „…на основание чл. 272а ТЗ производството по ликвидация на длъжника е прекратено с оглед данните за влизане в сила на решението по чл. 630 ТЗ, като  представителната власт на ликвидаторите е прекратена и към момента на завеждане на делото същите са заличени от търговския регистър като представители на длъжника“.
В кратък „превод“ – това, което съставът на САС пише е, че след като производството по ликвидация е прекратено, а ликвидаторите са заличени от ТРРЮЛНЦ, то те не могат да представляват ответника по иска с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ, защото вече нямат качеството на „ликвидатори“, а на бивши такива. „Логично, Уотсън, палатката я няма“ би казал Шерлок Холмс.
Цитираното становище на състава на САС е не само правно логично, но е и в пълен синхрон с неговата дълголетна и последователно провеждана практика впериода от 22.03.2010г. до 15.04.2020г., изразена в следните определения:
Определение № Н-26 от 22.03.2010 г. на САС, Търговска колегия, докладчик Иван Иванов по ч. т. д. № 1/2010 г.; Определение № 150 от 04.02.2011 г. на САС, Търговска колегия, докладчик Иван Иванов по т. д. № 242/2011 г. и Определение № 910/15.04.2020г. по ч. г. д. № 480/2020г.
Само шест месеца след хронологически последния съдебен акт от горната трайна практика на шести търговски състав на САС (след Определение № 910/15.04.2020г. по ч. г. д. № 480/2020г.), на 13.11.2020г. същият съдебен състав постановява Решение № 1541/25.11.2020г. по т. д. № 2278/2020г. по дело между същите страни и при иск със същото правно основание (чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ), в което обаче застъпва коренно противоположно на цитираното по-горе становище по същия тълкувателен въпрос, като приема следното:
„Съгласно константната и безпротиворечива практика на ВКС /така напр. соченото от първостепенния съд определение № 457/03.08.2015г. по ч. т. д.№ 1473/2015г. на 2 ТО на ВКС/ когато производството по ликвидация е прекратено по силата на влизане в сила на решението по чл.630 ТЗ, ликвидаторът като единствен законен представител на дружеството, ще продължи да го представлява по предявени искове с правно основание чл. 694 от ТЗ, какъвто случай е именно и настоящият.“.
Не е нужно човек да бъде юрист, за да забележи, че горното разбиране на състава на САС е диаметрално противоположно на застъпеното в предходните му четири определения, чиято теза е „властвала“ в период от повече от десет години. На практика дълголетната теза, че ликвидатори с прекратени правомощия не могат да представляват ответника в производство по чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ (именно, защото са с прекратени правомощия и са заличени като органни представители на длъжника) бива изхвърлена на боклука и заместена с разбирането, че именно тези (бивши) ликвидатори са законните представители на несъстоятелния търговец и следва да го представляват по делото.
Единственият „мотив“ за горният квантов скок в практиката на състава на САС е твърдението за „константната и безпротиворечива практика на ВКС /така напр. соченото от първостепенния съд определение № 457/03.08.2015г. по ч. т. д.№ 1473/2015г. на 2 ТО на ВКС/“.
Първият въпрос, който горният „мотив“ на САС поставя е как той е пропуснал да се информира за „константната и безпротиворечива практика на ВКС“, датираща според него най-малкото от 2015 г. Тази практика на ВКС, именно защото се твърди да е „константна“ и „безпротиворечива“, би трябвало да е била известна на САС, ако не към 2015 г., то поне към 15.04.2020 г., когато същият въззивен състав очевидно се е отклонил от нея, постановявайки цитираното по-горе свое Определение № 910/15.04.2020г. по ч. г. д. № 480/2020 г.
На следващо място, силно смущение буди и самата претенция на състава на САС за наличието на „константна и безпротиворечива практика на ВКС“ по въпроса кои са легитимните представители на несъстоятелния длъжник в делата по чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ в случаите, когато този длъжник е бил в предходно ликвидационно производство, което е било прекратено поради несъстоятелността. Че такава унифицирана своя практика касационната инстанция не е формирала е видно от следните актове на ВКС, които очевидно са в смисъла на оригиналната теза на състава на САС, изразена в цитираното по-горе Определение № 910/15.04.2020г. по ч. г. д. № 480/2020г.:

В Определение № 274 от 16.04.2013 г., постановено по ч. т. д. № 718/2012 г. по описа на ВКС, ІІ ТО, докладчик Мария Славчева е посочено, че с откриване на производство по несъстоятелност по отношение на дружеството и прекратяване на производството по ликвидация, дейността на управителните органи се възстановява, но с ограничен обем правомощия, свързани единствено с извършване лично или чрез упълномощено от тях лице на процесуални действия, които не са изрично предоставени на синдика, сред които е и осъществяването на процесуално представителство в производството по предявени искове по чл. 694 ТЗ“.
Според Определение № 3 от 2.01.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2440/2018 г., I-во ТО, докладчик съдията Росица Божилова: „Няма правно основание да се приеме за съществуваща представителна власт на ликвидатора въпреки прекратено производство по ликвидация, независимо и паралелно на осъществявано представителство на дружеството от органите му и от синдика. Именно производството по ликвидация обуславя правомощията на ликвидатора, а и в конкретния случай е налице и формално заличаване на същия, идентично на заличаването на законните представители на дружеството.“
Изводът от горното изложение е, че чрез постановяването на Решение № 1541/25.11.2020г. по т. д. № 2278/2020г. по исково дело между същите страни, шести търговски състав на САС е преобърнал е на 180 градуса своя трайна и безпротиворечива практика, установена в период от над десет години. Този квантов скок в мисълта на съда е извършен с изцяло формалния и при това неверен мотив за наличието на „константна и безпротиворечива практика на ВКС“ (датираща според състава на САС от 2015г.) – каквато практика, видно от цитираните по-горе актове на ВКС, просто няма, а и да е имало – същата е следвало да бъде известна на САС докато в продължение на години е постановявал актове, които й противоречат.
Не на последно място съставът на САС е направил горното без да изложи никакви мотиви защо изоставя десетгодишната си диаметрално противоположна практика, обективирана в Определение № Н-26 от 22.03.2010 г. на САС, Търговска колегия, докладчик Иван Иванов по ч. т. д. № 1/2010 г.; Определение № 150 от 04.02.2011 г. на САС, Търговска колегия, докладчик Иван Иванов по т. д. № 242/2011 г. и Определение № 910/15.04.2020г. по ч. г. д. № 480/2020г.
Не може да бъде пренебрегнат и фактът, че практиката, изразена в Решение № 1541/25.11.2020г. по т. д. № 2278/2020г. на шести търговски състав на САС е правно незащитима. Няма как бившият ликвидатор на търговеца, който е бил заличен като органен представител на длъжника, да бъде негов легитимен представител в исков процес, който се развива след прекратяването на ликвидационното производство. Няма как да има „ликвидатор“ при липса на ликвидация.
Няма и как да се очаква, че един бивш ликвидатор, който не получава възнаграждение като такъв, ще бъде мотивиран да прави каквото и да било, а още по- малко, да полага грижи за надлежната защита на интересите на несъстоятелния длъжник. Такава грижа могат да полагат единствено заварените от ликвидацията законни представители на длъжника (управители, изпълнителни директори) – които, по силата на чл. 635, ал. 3 от ТЗ, запазват определен кръг от правомощия дори след откриването на производството по несъстоятелност.
Ако трябва да обобщим – изкуството на правоприлагането изисква други съставки и технология, които са коренно различни от правенето на палачинки. Ако не обърнем навреме палачинката, тя ще загори и замирише неприятно.
Същото ще се случи и с правото, ако то се подмята и обръща като палачинка – ще замирише неприятно. А никой не иска да влиза в съдебна зала с подобна атмосфера.

About De Fakto

Проверете също

Надзирателите и съдебните охранители ще получат допълнително възнаграждение за постигнати резултати с августовските заплати

Със заплатите за месец август служителите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) и Главна …

Съдът: Еленко Божков, Минчо Спасов и Светослав Трайков са невиновни по обвинението в хулиганство в метрото през 2020 г.

Обвинението  на Софийска районна прокуратура  срещу Еленко Божков, Минчо Спасов и Светослав Трайков за хулиганство …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.