За Решението на Конституционния съд относно машинното гласуване

Свободата на избора не е личната свобода  как да се гласува (чрез хартия или чрез машина), а е гражданска свобода на избор измежду политически алтернативи

На 2 юли Конституционният съд се произнесе окончателно с Решение № 9 / 2021 г. по искането на 66 народни представители от 45-то Народно събрание относно направени промени в Изборния кодекс (делото е образувано на 07.05.2021 г.).
Оспорените разпоредби могат да бъдат разделени в три групи според техния предмет.
Първата група се отнася до машинното гласуване (гласуването с бюлетина за машинно гласуване) и изключенията от него (чл. 206, ал. 1 и ал. 3, чл. 208, ал. 1, чл. 209, ал. 3, изречение второ, чл. 212, ал. 5, чл. 213а, ал. 4 в частта: „20“, чл. 281, ал. 4 и чл. 335, ал. 3 ИК). Втората група оспорени промени е относно прекратяването на мандата на членовете на Централната избирателна комисия (ЦИК) и правилата относно конституиране на нова ЦИК (чл. 46, чл. 47, чл. 51, ал. 1 и ал. 3, чл. 60, ал. 2, чл. 61, ал. 7 ИК и § 63 ПЗРЗИДИК). Третата група промени, по които се произнесе конституционната юрисдикция, е за евентуалната бъдеща замяна на пропорционалната изборна система при първите „редовни“ избори за народни представители по чл. 246 ИК (§ 64 ПЗРЗИДИК).
Конституционният съд се произнесе сравнително бързо (под 2 месеца) с оглед на публичния интерес поради произвеждането на предсрочни парламентарни избори на 11 юли. Така отпада опасността от (зло)употреба на тезата, че на изборите гражданите ще гласуват по правила, които са с неустановен (спорен) статут. Правилно е, че конституционната юрисдикция отчете тайминга на предизборната кампания, обявяването на изборните резултати (евентуалното оспорване на тяхната законност) и не стана „12-я играч“ на политическия терен.
Донякъде се учудих, че в публичното пространство се появиха две отчетливо обособени групи публикации по темата. Към първата причислявам кратки информации за решението в деня на неговото обявяване. Втората група публикации са нападки ad hominem към онези съдии, които са формирали мнозинство за вземане на решението.
Отправянето на критики трябва да става на основата на правни аргументи. Прави се също така внушението, че експертите са се изказали, а Съдът не е взел предвид мнението им. Това не е вярно, но представянето им не е непосредствена цел на настоящата публикация.
Решението е взето с предвиденото в Конституцията мнозинство и след неговото обнародване (в 15-дневен срок от приемането) в 3-дневен срок ще влезе в сила. Има публикувани три особени мнения – на докладчика по принцип и на две групи съдии по отделните части. Особените мнения също няма да бъдат предмет на анализ, само ще си позволя да им възразя най-общо, че свободата на избора не е личната свобода на всеки български граждани, как да гласува (чрез хартия или чрез машина), а е гражданска свобода на избор измежду политически алтернативи.
Аргументи на Конституционния съд по трите групи оспорени разпоредби:

1. Относно машинното гласуване

Тази част от мотивите към Решението е най-добре аргументирана теоретично.
Конституционният съд е бил последователен в своята практика през изминалите три десетилетия относно същностните характеристики на избирателното право – принципи и съдържание на основното политическо право на гражданите. Разпоредбата на чл. 10 от Основния закон закрепва принципи, които трябва да бъдат следвани при законодателната уредба на очертания на конституционно равнище кръг обществени отношения (при произвеждане на избори и референдуми). А разпоредбата на чл. 42, ал. 2 изрично възлага на законодателя да определи със закон организацията и реда за произвеждане на избори (и допитвания до народа).
С това конституционният законодател се вмества в установеното за съвременния демократичен конституционализъм положение, че основните начала на изборния процес трябва да се регламентират в Конституцията, а условията, организацията и редът за произвеждане на изборите – в закони и други актове. Основният закон предоставя преценката за подходящата система на гласоподаване на дискрецията на законодателя, чиято правна уредба следва да е съобразена с принципите, установени в чл. 10.
Най-важният аргумент относно отхвърляне на искането за обявяване на противоконституционност на гласуването чрез машини в изборните секции с над 300 избиратели се съдържа при изясняване на същността на избирателното право като „равно“ както по смисъла на чл. 10, така и въз основа на чл. 6, ал. 2 (принцип на равенство на гражданите и забраната за дискриминация). Всеки избирател има право на един глас, равен по тежест на гласа на всеки друг избирател в конкретния изборен процес (съгласно максимата „Един човек – един глас – еднаква тежест!“). Доколкото законът (ИК) не предвижда различна тежест на гласовете, подадени от избирателите чрез хартиена бюлетина, и гласовете, подадени от избирателите чрез бюлетина за  машинно гласуване, не е налице нарушаване на принципа на равно избирателно право.
И в двата случая избирателят гласува с бюлетина, която лично попълва (на ръка или чрез машина).
Като предвижда, че в избирателната секция избирателят гласува с бюлетина за машинно гласуване (чл. 206, ал. 1 ИК), а в случаите, когато в изборна секция са под 300 граждани, в т.нар. „маломерни“ секции (лечебни заведения, домове за възрастни хора) или се използва подвижна изборна кутия (чл. 212, ал. 5 и чл. 269 ИК) гласуването се извършва с общи хартиени бюлетини (чл. 208, ал. 1 ИК), законодателят не нарушава конституционната забрана за дискриминация. Това е така тъй като нито се ограничават права, нито се предоставят привилегии по отношение на някоя от определените групи субекти в ИК на основание на някой от посочените в чл. 6, ал. 2 от Основния закон конституционно защитени признаци – раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Основният закон не регламентира задължение за законодателя да осигури свобода на избор на всеки избирател с какъв вид бюлетина да упражни своя вот. Начинът на подаване на гласа – с бюлетина за машинно гласуване, с хартиена бюлетина или по друг начин (в бъдеще) – не е свързан с конституционно защитено право на избирателите.
Мотивите на законодателя за целесъобразността на това нормативно разграничение (намаляване на недействителните гласове, финансов мотив, възможност за придвижване и др.) са без значение за конституционносъобразността на оспорените разпоредби, тъй като последните не въвеждат различно третиране на избирателите на основание на някой от признаците, които биха довели до дискриминация на избирателите. Доколкото съществува, диференциацията представлява конституционно  допустима преценка на законодателя по целесъобразност и се основава на обективни и законоустановени критерии, които могат да бъдат сведени до брой избиратели.
Отново през призмата на целесъобразността, а не на плоскостта на противоречие с Конституцията, следва да се разглежда оспорената разпоредба, че „в секциите за гласуване с бюлетина за машинно гласуване броят на отпечатаните бюлетини е равен на броя на избирателите в съответните секции“. Разпоредбата регламентира броя на хартиените бюлетини, които трябва да се отпечатат от печатницата на Българската народна банка за секциите за гласуване с бюлетина за машинно гласуване, който трябвада е равен на броя на избирателите в съответните секции. Смисълът на оспорената разпоредба е ясен: да се осигури достатъчен брой хартиени бюлетини в секциите за гласуване с бюлетина за машинно гласуване за случаите, когато поради възникнали непреодолими външни обстоятелства машинното гласуване се окаже невъзможно и гласуването следва да продължи с хартиени бюлетини (чл. 269 ИК).

2. Относно ЦИК

Предсрочното прекратяване на мандата на членовете на ЦИК е оспорено като противоречие с формата на държавно управление и води до възникване на конфликт на интереси по отношение на конституиращия субект (президента на републиката).
ЦИК е държавен, но не е конституционен, а създаден въз основа на закона, орган (ИК). Поради това и не е част от конституционната система на институциите.
„Централната избирателна комисия е държавен орган, създаден със закон, чиито правомощия се свеждат до изискването да осигури свободното изразяване на волята на гласоподавателите, вярно и точно установяване на тази воля, нейното отчитане и официално обявяване“ (Решение № 3 от 2017 г. по к. д. № 11 от 2016 г.).
Конституционният съд не е привел като аргумент и свое Тълкувателно решение № 13 от 2010 г. (по к. д. № 12 от 2010) относно конституционното понятие за „мандат“: „Предсрочно прекратяване на мандат, установен от Конституцията може да се извърши единствено на основанията, предвидени в нея. Ако в нея основания не са предвидени – на основанията, предвидени в закон. Промяна в основанията за предсрочно прекратяване на мандата е допустима. Тя може да се извърши по реда на изменение на Конституцията за конституционно уредените мандати и по реда на изменение на закона – за мандатите, установени от закон. Изменението трябва да гарантира независимостта на органа при осъществяване на неговите конституционно установени правомощия.
Предсрочното прекратяване на мандата на колективен орган е основание за прекратяване на персоналните мандати на неговите членове. Правните последици, свързани с предсрочното прекратяване на мандат се уреждат от изменителния закон.“.
Държавният глава не изпада в конфликт на интереси, когато конституира държавен орган по законово предвидени правила и процедура, тъй като е заявил, че ще се кандидатира за нов мандат и за преизбиране на заеманата от него длъжност.
Аргументите на вносителите на искането не могат да бъдат споделени, защото президентът не може да се отклони от персонално направените предложения от парламентарно представените партии и коалиции при осъществяване на назначенията на членовете на ЦИК.

3. Относно „отмяната“ на пропорционалната изборна система

Обявена за противоконституционна е разпоредбата на § 64 от ПЗР на ЗИД на ИК. Съгласно оспорената разпоредба „пропорционалната изборна система за избори за народни представители по чл. 246 се прилага до произвеждането на първите редовни избори за народни представители след влизането в сила на този закон“. Разпоредбата е адресирана към следващ състав на Народното събрание, като в неопределен срок му се предписва да приеме нови правила за произвеждане на парламентарни избори по неуточнена (в ИК) изборна система, различна от пропорционалната. Разпоредбата е неясна, противоречива и на практика неизпълнима, поради което противоречи на принципа на правовата държава, прокламиран в чл. 4, ал. 1 от Конституцията. С нея се цели отмяна на прилагането на сега действащата пропорционална изборна система, без да се сочи каква система да бъде въведена, за да бъде поначало възможно произвеждането на парламентарни избори. Доколкото не е указана и каква ще бъде системата, която ще се прилага при „първите редовни избори“ – мажоритарна,функционално или механично смесена, а такива указания не могат да се извлекат и от другите текстове на ЗИДИК, смисълът на атакуваната норма не може да бъде установен. Срокът за осъществяване на предписаната нормативна промяна е абсолютно неопределен, посочва в мотивите КС, защото е обвързан с произвеждането на „първите редовни избори“. Основният закон не дели изборите на „редовни“ и „нередовни“ (вероятно предсрочни), а само сочи хипотезите, в които се налага произвеждането на „нови“ избори. Употребата на понятия, които не са намерили място нито в Конституцията, нито другаде в националното изборно законодателство, прави нормата неясна и противоречаща на принципа на правовата държава.
Действащото изборно законодателство може да бъде критикувано по доста пунктове. Най-същественият, от който трябва да тръгне сериозният разговор, е дали участието в избори на българските граждани е тяхно право или задължение.
Политическата свобода предполага основно политическо право в една демократична държава. Въвеждането на задължителност на гласуването бе израз на неразбиране на базисни положения на свободното гражданско общество и на плащането на данък „популизъм“.
В заключение, принципът на правна сигурност, част от разбирането за правовата държава, не може да се идентифицира в нашето общество с абсолютно недопускане на каквато и да било промяна в действащата законодателна рамка на дадена сфера на обществени отношения. Според Конституционния съд, а и според юридическата общност, политическата оценка за определен законов акт като неподходящ не може сама по себе си да бъде основание за заключение, че той е противоконституционен.