DeFakto.bg DeFakto.bg
Аудиофайл, съдържащ звук, който се произвежда при отварянето на кутийка за напитки, последван от тишина и съскащ звук от отделяне на мехурчета, не може да бъде регистриран като марка за различни напитки и за метални контейнери за съхранение и превоз, доколкото няма отличителен характер
Ardagh Metal Beverage Holdings GmbH & Co. KG подава заявка за регистрация на звуков знак като марка на Европейския съюз пред Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO). Този знак, представен посредством аудиофайл, напомня звука, който се произвежда при отварянето на кутийка за напитки, последван от тишина от около една секунда и съскащ звук от отделяне на мехурчета от приблизително девет секунди. Регистрацията е поискана за различни напитки, както и за метални контейнери за съхранение и превоз.
EUIPO отхвърля тази заявка за регистрация с мотива, че заявената марка няма отличителен характер, съобщава пресцентърът на Съда.
В решението си Общият съд на Европейския съюз отхвърля жалбата на Ardagh Metal Beverage Holdings и се произнася за първи път по регистрацията на звукова марка, представена в аудиоформат. Той внася уточнения относно критериите за преценка на отличителния характер на звуковите марки и относно възприемането на тези марки като цяло от потребителите.
Съображения на Общия съд
Най-напред Общият съд припомня, че критериите за преценка на отличителния характер1 на звуковите марки не се различават от приложимите към други категории марки и звуковият знак трябва да бъде запомнящ се в известна степен, така че да позволява на съответния потребител да го възприема като марка, а не като елемент от функционално естество или указание без вътрешноприсъща характеристика2. Така потребителят на разглежданите стоки или услуги трябва да може само чрез възприемането на марката, без тя да е съчетана с други елементи, като например словни или фигуративни елементи, дори друга марка, да направи връзка с техния търговски произход.
По-нататък, доколкото EUIPO е приложила по аналогия съдебната практика3, съгласно която само марка, която значително се отклонява от стандартното или обичайното в сектора, не е лишена от отличителен характер, Общият съд подчертава, че тази съдебна практика е развита по отношение на триизмерните марки, състоящи се от формата на самата стока или на нейната опаковка, въпреки че съществува стандарт или обичаи в сектора относно тази форма. В този случай обаче съответният потребител, който е запознат с една или друга форма, съответстваща на стандартното или обичайното в сектора, няма да възприеме триизмерната марка като указание за търговския произход на стоките, ако формата ѝ е идентична или сходна с обичайната форма или форми. Общият съд добавя, че тази съдебна практика не установява нови критерии за преценка на отличителния характер на дадена марка, а само уточнява, че при прилагането на тези критерии възприемането от средния потребител не е непременно едно и също в случая на триизмерна марка и в случая на словна, фигуративна или звукова марка, състояща се от знак, който не зависи от външния вид или формата на стоките. Поради това Общият съд приема, че посочената съдебна практика относно триизмерните марки по принцип не може да се приложи по отношение на звуковите марки. Въпреки че EUIPO неправилно е приложила тази съдебна практика, Общият съд констатира, че тази грешка не може да опорочи изложените в обжалваното решение съображения, които се основават и на друг мотив.
Що се отнася до този друг мотив, изведен от възприемането на заявената марка от съответните потребители като функционален елемент на разглежданите стоки, Общият съд отбелязва, от една страна, че звукът, издаван при отварянето на кутийка за напитки, всъщност ще се счита, с оглед на вида на стоките, за чисто технически и функционален елемент. Всъщност отварянето на кутийка за напитки или на бутилка е присъщо на техническо решение, свързано с боравенето с напитки с цел консумация, поради което такъв звук няма да се възприема като указание за търговския произход на тези стоки. От друга страна, съответните потребители веднага свързват съскащият звук от отделяне на мехурчета с напитки. Освен това Общият съд отбелязва, че звуковите елементи и тишината от около една секунда, взети заедно, не притежават нито една присъща характеристика, която позволява да бъдат възприети от тези потребители като указание за търговския произход на стоките. Тези елементи не са достатъчно запомнящи се, за да се различават от подобни звуци в областта на напитките. Поради това Общият съд потвърждава изводите на EUIPO относно липсата на отличителен характер на заявената марка.
Накрая, Общият съд отхвърля констатацията на EUIPO, че на пазарите на напитки и техните опаковки е необичайно да се посочва търговският произход на дадена стока единствено чрез звуци, с мотива че тези стоки не издават звуци, докато не бъдат консумирани. Всъщност Общият съд отбелязва, че повечето от стоките не издават звуци сами по себе си и издават звук само в момента на тяхната консумация. Така самият факт, че един звук може да се издава само при консумирането, не означава, че използването на звуци, за да се сигнализира търговския произход на дадена стока на определен пазар, е още необичайно. Общият съд обаче обяснява, че евентуална грешка на EUIPO в това отношение не води до отмяна на обжалваното решение, тъй като тя не е имала решаващо влияние върху разпоредителната част на обжалваното решение.
1 По смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 154, 2017 г., стр. 1).
2 Решение от 13 септември 2016 г., Globo Comunicação e Participações/EUIPO (Звукова марка), T-408/15, (т. 41 и 45); (вж. също прессъобщение № 93/16).
3 Вж. по-специално решение от 7 октомври 2004 г., Mag Instrument/СХВП, C-136/02 P, (т. 31).
РЕГЛАМЕНТЪТ: Марките на Съюза и промишлените дизайни на Общността са валидни на цялата територия на Европейския съюз. Марките на Съюза съществуват едновременно с националните марки. Промишлените дизайни на Общността съществуват едновременно с националните промишлени дизайни. Заявките за регистрация на марка на Съюза и на промишлен дизайн на Общността се подават в EUIPO. Решенията на Службата подлежат на обжалване пред Общия съд.
Актът на Общия съд може да се обжалва пред Съда само по правни въпроси в срок от два месеца и десет дни, считано от съобщаването му. При подаване на жалба ще се проведе предварителна процедура по допускане на обжалване. Затова към жалбата трябва да се приложи молба за допускане на обжалване, в която се излага повдигнатият с жалбата въпрос от значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза.
С жалбата за отмяна се иска отмяна на актове на институциите на Съюза, които противоречат на правото на Съюза. При определени условия държавите членки, европейските институции и частноправните субекти могат да сезират Съда или Общия съд с жалба за отмяна. Ако жалбата е основателна, актът се отменя. Съответната институция трябва да отстрани евентуалната празнота в правото, създадена с отмяната на акта.
