Конституцията предписва освобождаването на действащ съдия, прокурор и следовател, когато има съмнение за професионалните и нравствените му качества да се извършва на две основания (в сигнала на Бойко Рашков може да има данни и за двете):
- влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;
- тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт.
При първото обстоятелство
сигналът на Рашков ще се сблъска с доминиращото положение на главния прокурор над всички редови прокурори, което го поставя в ситуация, в която срещу него, на практика, не може да бъде извършено пълноценно разследване при съмнение за извършено престъпление.
В допълнение към това, дългогодишният хроничен проблем с липсата на реална възможност за отстраняване на главния прокурор в момента има влошаващи се симптоми и те се наричат прокурор по разследването на главния прокурор. Въведената от ГЕРБ и „патриотите” фигура в края на мандата на 44-тото Народно събрание бе частично атакувана от президента Радев пред Конституционния съд (КС). КС отмени някои от разпоредбите в закона и го лиши от редица правомощия, но той все пак още съществува като фигура. Ако се стигне до сигнал за извършено от главния прокурор престъпление, този неработещ инструмент ще трябва да бъде използван, обаче след отмяната на КС ясни процедурни правила как това да се случи също няма, актовете на потенциалния надглавен отново ще са под контрола на Гешев. Към настоящия момент няма и проведен избор за такъв, а това значи още време за Гешев, в което той избирателно и произволно да прилага наказателната принуда спрямо потенциални нови лица от властта. Потенциално наказателно преследване срещу Гешев отново ще бъде отведено в задънена улица и ще разберем, че този акт на ГЕРБ и „патриотите“ не е бил случаен, а има предварително заложена цел.
Накрая Гешев ще остане на власт, преутвърдил мощта си. Стоящите зад кандидатурата и избора му политически сили ще имат силен лост за възпиране на каквито и да било реформи на едно бъдещо управление.
При второто основание
относно неизпълнението на задълженията и видимо проблемния нрав на Гешев ВСС няма правомощията да разследва и да установява факти и затова трябва да се обърне към Инспектората към ВСС (ИВСС), който да извърши проверката и събере доказателства. Този орган в момента е в едно доста нелегитимно и висящо състояние предвид факта, че мандатите и на инспекторите, и на ръководителката му изтекоха още в началото на 2020 г., а партиите на статуквото в 44-то НС не проведоха задължителния избор в нарушение на Конституцията.
През годините, настоящият състав на ИВСС, оглавяван от Теодора Точкова, показа една безкрайна лоялност и към Сотир Цацаров, и към Иван Гешев. Не можем да очакваме чудеса от тях, а по-скоро да потвърдят тази своя лоялност. Дори и да свършат необходимото, се връщаме във ВСС, който все пак трябва да произведе решение за предсрочно освобождаване на Гешев. В Съвета Гешев има твърдо мнозинство, което не би му се противопоставило, а така няма как да бъдат събрани необходимите 17 гласа за освобождаването му.
Ако все пак едно нова мнозинство в следващия парламент реши да се заеме с обществения проблем Гешев и изобщо с фигурата на главния прокурор
Без промени в законодателството не би се постигнало нищо. Най-трудният път би бил ревизиране на конституционните текстове с цел преформатиране прокурорската колегия на съвета, за да се сложи прокуратурата и ГП под засилен обществен надзор (виж тук). Но това е дълга битка с редица потенциални обрати (виж тук).
Изпълнимото – поне първоначално – би било промяна в Закона за съдебната власт, така че да бъде вкаран в ясни граници надзорът за законност, за да не бъде превратно упражняван спрямо изпълнителната власт и бизнеса (прокуратурата да не се меси в договорни отношения и да не дава постоянни указания за цената на тока). Също така въвеждането на ограничен съдебен контрол над отказа на прокурора да образува досъдебно производство, включително и в частност на актовете на прокуратурата по разследване на главния прокурор. Това би била една законосъобразна възможност за осигуряване на по-сериозна независимост на редовите прокурори и евентуално някой да се осмели да започна работа по преписка срещу Гешев.
Лошият сценарий е това, което вече е правено – с промяна в преходните и заключителни разпоредби в ЗСВ да се разпусне настоящият ВСС и да се избере нов с убеждението, че той би бил по-обективен, недоминиран от ГЕРБ, БСП и ДПС, какъвто е настоящият и би си позволил вот за освобождаване на Иван Гешев. Не че и настоящият ВСС не заслужава да бъде освободен – огромна част от състава му наистина го заслужава, но не е този способът за постигане на легитимни резултати, защото всяка следваща власт ще се чувства окуражена да прави същото.
В някои по-популистко крайни сценарии отново с изменения на ЗСВ може да се предвиди и директно освобождаване на Гешев, но това отново е противоправно и противоконституционно поведение и то би имало само медиен ефект. КС не би подминал такова законодателно поведение, при това с право.
Да не забравяме и трети вариант
Промяна в поведението на ВСС се е случвала неведнъж – например през 2010 г., когато ГЕРБ започна да окрупнява влиянието и властта си, верноподаниците на тройната коалиция в съвета много бързо промениха политиката си и станаха лоялни на новите управляващи. Можем да предположим, че сега ще наблюдаваме същата тенденция, като особено внимание трябва да отделим на хората на ДПС, което е незаобиколим фактор в съдебната система. Мнозинството на Гешев може и да не бъде толкова сигурно по някои въпроси, но Гешев е споделена отговорност на ГЕРБ и ДПС. И ако ДПС реши, то може да направи много в тази посока. Ако Движението прецени, че Гешев е картата, която трябва да изтъргуват на политическата сцена, биха го направили, но това много сериозно би се разминало с конституционно установените правила. Именно тяхното изясняване и лесно и безпротиворечиво разписване и приложение следва да бъде висшата политическа цел след 11-ти юли. По това и ще разберем дали има промяна в политическото статукво или просто замяна на познатото с новото също.