Последни новини
Home / Актуално / Конституцията на Републиката: Per aspera ad astra[*]

Конституцията на Републиката: Per aspera ad astra[*]

Defakto.bg

 

Наталия Киселова,

Доц. д-р, Юридически факултет, СУ “Св. Климент Охридски”

 

На 12 юли 1991 г. в тържествена обстановка е окончателно приета четвъртата българска Конституция. Ден по-късно – на 13 юли тя е обнародвана в „Държавен вестник“ и влиза в сила. Залисани в предсрочните парламентарни избори и във финала на Европейското първенство, 30-годишнината от това знаменателно събитие минава незабелязано. А не трябва! Годишнината е повод да кажем думи на уважение за онези народни представители, поставили подписите си под текста на Конституцията, да си спомним за противоречията в 7-то Велико Народно събрание и че разума в края на краищата надделява над емоциите и омразата.

През годините имаше тържествени парламентарни заседания, тежки научни конференции и снимки за спомен. Посрещната негативно от определени среди, Конституцията през годините разкри много повече достойнства, отколкото нейните създатели са очаквали. С настаняването на ПП „ГЕРБ“ в управлението тържествените чествания бяха заместени от протоколни споменавания между другото. Връх или пренебрежителност в отношението към Основния ни закон (зависи от гледната точка) на управлявалата до преди месеци партия беше предложението за изцяло „нова“ конституция. За мен, като изкушен в материята юрист, едва през 2020 г. Конституцията стана част от човешкото ежедневие на българските граждани. Те провидяха в нея стожер на изпосталялата българска демокрация, за която се хванаха здраво. Защитиха я и тя вече е гражданска ценност сама по себе си, наред с ценностите, които е приютила в своите редове.

Обичайно се казва, че Конституцията от 1991 г. е първата изцяло нова конституция, създадена в “новите демокрации” от Централна и Източна Европа и независимите републики от бившия СССР, чиято политическа философия се основава на ценностите и принципите на демократичния конституционализъм и на един “рационализиран” парламентаризъм. А най-синтетичната характеристика  я определя, на първо място, като реактивна по отношение на предходното конституционно развитие у нас. На следващо място, конституцията може да се посочи, че принадлежи към „твърдо-гъвкавите“ основни закони, съобразно предвидената в нея самата процедура за изменение. Тя е реална, на трето място, от гледна точка на съответствието между фактическата и юридическата конституция. На следващо място, предвидената конституционна форма на държавата е парламентарна и унитарна република. И не на последно място – в разпоредбите на Основния закон намират място основните права и свободи на човека и гражданина, достижение на ООН и Съвета на Европа, а чрез нейния отворен характер членството на България в ЕС стана реалност.

Отвъд тези „научни“ характеристики нашата Конституция въплъщава моралните категории за „добро и зло“, „справедливо и несправедливо“, за отношение към децата и възрастните хора, за уважение между съпрузите, за любов към Отечеството и българския език, за труд и градеж, за чиста природа, води гори и плажна ивица, за свобода, равенство и уважение към другия.

Като всяко човешко творение и Конституцията има недостатъци. Те са резултат от разбирането към 1991 г., че не всичко е нужно да бъде записано на хартия (относно принципите на рационализирания парламентаризъм), че се подразбира. Но не всеки политик подхожда с чисти ръце към нейното прилагане, затова и възгласите за конституционна ревизия не заглъхват през годините.

Какво бъдеще може да се прогнозира за Конституцията? Изминалите три десетилетия бяха време на нейното утвърждаване. В следващите предстои признатата като върховен и основен закон Конституция да стане част от ежедневието на гражданите, да бъде спазвана от партиите и парламентарните групи като правила в политическата игра и … да намери място като приложимо право в съдебната практика на районните и окръжните съдилища. Защото в нашия глобален свят изпитанията пред правата на човека ще се множат – драстичното навлизане в сферите на личния и семеен живот, масовото подслушване и следене, авторското право в мрежата, контрола върху медиите, дигиталното представителство и т.н.

Конституцията не е „официозно“, а всекидневно / делнично право с непосредствено действие – да я прилагаме!

[*] „През тръни към звездите“ (Per aspera ad astra) е известна фраза на римския стоик Луций Аней Сенека.

About De Fakto

Проверете също

Пленумът на ВКС реши: Да спре използването на единната информационна система от 2 август (допълнена)

Това е недопустима подмяна на решенията на съдебния съвет и незачитане на законите, реагираха кадровици …

Изслушват кандидатите за европейски делегирани прокурори на 8 и 9 септември, избират ги на 10 септември

Изслушването на кандидатите за шест позиции на европейски делегирани прокурори в България ще е през …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.