Последни новини
Home / Законът / Ново осъждане в Страсбург – за недоказана връзка между конфискувано имущество и престъпна дейност

Ново осъждане в Страсбург – за недоказана връзка между конфискувано имущество и престъпна дейност

Defakto.bg

България бе осъдена днес от Европейския съд по правата на човека в Страсбург по четири жалби, свързани с гражданската конфискация при действието на закона „Петканов“. Постановените отнемания на имущества в полза на държавата са непропорционални, компетентните органи не са успели да установят връзката им с престъпна дейност, налице е нарушение на правото на собственост по Протокол 1, чл. 1 от евроконвенцията. Това приема седемчленна камара на ЕСПЧ, в която участва и българският съдия Йонко Грозев.

По други три жалби нарушение не е установено – в тези казуси подробно са били изследвани съотношението между приходи и разходи, взети са предвид всички направени възражения и не е налице непропорционална намеса в собствеността, реши ЕСПЧ.

Общо държавата трябва да плати 13 000 евро за неимуществени вреди и около 6000 евро за разноски.

Жалбите по днешното решение са от 2011 г., 2012 г., 2015 г. и 2016 г. Очакват се около 40 подобни молби пред Съда, съобщават от Страсбург.

Законът за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност („Петканов“), действаше от 2005 г. до 2012 г. и бе първият за т.нар. гражданска конфискация. По него производството за конфискация, както и сега,  започваше след повдигане на обвинения по каталог от изрично изброени престъпления (в момента КПКОНПИ стартира и по друг поводи). Но иск за отнемане на имуществото можеше да се внесе в съда само след влизане в сила на осъдителна присъда. Негативите на закона „Петканов“ са известни – наложени обезпечения за години напред, в изчакване на окончателното решение на наказателния съд, проверки за 25 г. назад и обърната фуния на доказването на „законния“ произход на имуществото, нисък праг на твъдяната разлика от 60 000 лева през годините.

Негативите на следващите два закона, включително действащия ЗПКОНПИ, са не по-малко тежки. Още повече, че гражданските производства бяха изцяло „отвързани“ от изхода на наказателния процес, а оттам и  от доказаните вини и невинност.

Решеното днес дело е по жалбите на Тодоров и други срещу България, на Гаич, Баров, Жекови, Русев, Кацаров и Димитров – общо жалбоподателите са 14 (сред тях има и починали).

Валери Тодоров е осъден  условно за отвличане и опит за изнудване.

Живка и Миролюб (вече покойник) Гаич са собствениците на известната навремето фирма „Югоагент“. Присъдата е за измами, присвояване и укриване на данъци.

Петър Баров е осъден за незаконно оръжие, поредица от кражби и грабежи, стигнали и до смърт, той сключва споразумение с прокуратурата за присъда, равна на срока на предварителния арест.

Живко Жеков и покойната му съпруга са осъдени за ОПГ за фалшиви документи.

Юлиян Русев е осъден за незаконна сеч.

Кирил Кацаров има присъда за дрога, по споразумение с прокуратурата

Димитър Димитров е осъден за укрити данъци.

Във всеки от случаите е последвала и гражданска конфискация, като съдебните решения са потвърждавани и от ВКС.

В случая конфискацията е законна, а запорът на активи, получени от престъпления, по принцип е в обществен интерес, приема Евросъдът. В същото време обаче гаранциите на член 1 от Протокол № 1 на евроконвенцията изискват намесата в правото на собственост да преследва легитимни цели, да е пропорционална и да почива на справедлив баланс между общия интерес и защитата на основните човешки права. А широкият обхват на приложимото право и дългият срок на наложени обезпечения може да наклони везните в полза на държавата. Затова е от съществено значение дали в производството ще се търси връзка между претендираните за отнемане имоти и конкретното престъпление, подчертават евросъдиите.

В Тодоров и други (Заявление № 50705/11), Гаич (№ 11340/12), Баров (№ 26221/12) и Жекови (№ 71694/12), Съдът счита, че не е имало достатъчно гаранции за постигане на справедливия баланс. Не е била проучвана връзката  между имуществото и твърдяната престъпна дейност, не са задълбочено изследвани разликите между разходи и приходи и конфискацията е била несъразмерна, в нарушение на Конвенцията.

В случаят с Димитрови например ЕСПЧ заявява, че отнемането на имуществото не е преследвало легитимна цел в обществен интерес, тъй като не е доказано, че доходите на жалбоподателите, свързани с работата им, представляват приходи от каквато и да е престъпление, включително данъчно. Обратното – те самите са били принудени да доказват „законния“ си доход. По този повод ЕСПЧ критикува липсата на яснота в националното законодателство за това какво представлява такъв доход, както и противоречивите констатации на националните съдилища в това отношение.

По делата Русев (№ 44845/15), Кацаров (№ 17238/16) и Димитров (№ 63214/16) Съдът приема, че компетентните органи  са разгледали подробно въпросите за техните разходи и приходи в сочените периоди, дали са им  възможност да изложат своите доводи и мотивирано са им отговорили в решенията си. Тези конфискации не са били нескъразмерни и не е имало нарушение на правата по Конвенцията.

ЕСПЧ осъжда България да плати 4000 и 2000 евро обезщетения за морални вреди по „Тодорови и други“, 4000 евро – на Гаич, 3000 евро на Баров.

Държавата дължи и разноски за около 6 000 евро.

Пълният текст на решението тук

About De Fakto

Проверете също

Обвиниха сръбския шофьор за катастрофата на магистрала „Тракия“

Районна прокуратура-Стара Загора е привлякла като обвиняем сръбският гражданин  Д.К., на 40 г.,  за това, …

ПРБ предлага да се създаде национално междуведомствено звено за предстоящите избори

Ръководството на прокуратурата изпрати писма до служебния вътрешен министър  Иван Демерджиев и до председателя на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.