Последни новини
Home / Законът / Окончателно, прекратиха делото на магистрат срещу “външния” конкурс за административните съдилища

Окончателно, прекратиха делото на магистрат срещу “външния” конкурс за административните съдилища

Defakto.bg

Актът на кадровиците не подлежи на оспорване, но не поради липса на правен интерес

Окончателно, с определение от днес, петчленен състав на Върховния административен съд отхвърли жалба срещу обявения “външен” конкурс за административните съдилища в страната.

Галина Солакова – председател и докладчик, Соня Янкулова, Павлина Найденова, Калина Арнаудова, Десислава Стоева потвърдиха постановеното от тричленен състав на ВАС прекратяване на делото, образувано по жалба на съдията от Софийския районен съд Васил Петров. Магистратът е и д-р по административно право.

Между първата и втората инстанции на ВАС няма разминаване по въпроса, че актовете на кадровиците за обявяване на конкурсите, техните видове и определяне на конкурсните длъжности са необжалваеми – те са част от оперативната самостоятелност на колегиите на ВСС и са по целесъобразност.

Петчтленният състав обаче отхвърля другия аргумент на първата инстанция – че като човек от системата съдията Петров няма правен интерес от оспорване на “външния” конкурс”. Но не се спира на този въпрос, тъй като делото се прекратява “заради липсата на годен за обжалване административен акт”.

Конкурсите за административните съдилища в страната нашумяха заради решението на Съдийската колегия повечето от свободните длъжности да се заемат чрез “първоначално назначаване”, от външни за системата юристи. Така 32 места бяха отделени за “външния” конкурс срещу 23 за “вътрешния” – той е за повишаване на съдии от системата. Впечатли също, че с външни кадри основно ще се попълва съставът на най-големия и натоварен Административен съд – София-град – съотношението е 10 към 3 в полза на “първоначалното назначаване”. Подобно решение е прецедент поне през последните години.

Впечатли и листата на кандидатите за административните съдилища и в двата конкурса. В тази за “външния” са имената на бивши членове на ЦИК, водачи на партийни листи на изборите през април, директор във ВСС, както и ред съдебни помощници във ВАС. За повишение пък се кандидатираха председатели на районни съдилища и техните заместници, бившият кадровик Димитър Узунов и др.

Още на 22 април мaгиcтpaтът oт Coфийcĸия paйoнeн cъд Bacил Πeтpoв пoдaдe жaлбa cpeщy “външния” ĸoнĸypc във BAC. И eднoвpeмeннo c тoвa aлapмиpa, чe, внacяйĸи я, бил yвeдoмeн oт дeлoвoдcтвoтo нa въpxoвния cъд ĸaĸ вeчe ca peгиcтpиpaли тaĸaвa жaлбa oт нeгoвo имe и тo пpeди дни.

B иcтинcĸaтa жaлбa д-р Петров настояваше BAC дa cпpe “външния” ĸoнĸypc дo пpoизнacянeтo cи пo cъщecтвo. Paйoнният cъдия бe oбocнoвaл пpaвния cи интepec -като магистрат от системата той изначално е декласиран от “първоначалното назначаване”, а отдаването на вакантните бройки преимуществено на непрофесионалисти е опасно – административните съдилища решават спорове между гражданите и властта.

След произнасянето на тричленката на ВАС съдията изпрати нова жалба, този път до петчленен състав, в която настоя: “външните” назначения ме засягат и са атакуеми като общи административни актове!

Последната инстанция “подпечата” прекратяването.

Из определението на петчленния състав на ВАС:

“Така постановеното определение е правилно и законосъобразно на визираното в него правно основание по т.1,чл.159 АПК.
Решаващият правен извод на тричленният състав на ВАС за недопустимост на образуваното по жалбата на В. Петров съдебно производство по оспорване на решения на Съдийската колегия на Висш съдебен съвет по т.24.2, т.24.3 и т.26 по Протокол № 12/13.04.2021 г. е базиран на напълно изяснена фактическа обстановка по делото и правилно квалифициране на оспорените решения като административни актове, непопадащи в приложното поле да чл.21 и чл.65 от АПК.
За да е налице индивидуален административен акт по чл.21 от АПК, следва с него да се създават права или задължения за конкретни правни субекти, като се засягат пряко и непосредствено техни права, свободи или законни интереси. Такава характеристика, както правилно е прието в обжалваното определение, не притежават процесните решения на СК на ВСС, тъй като с тях се определят бройките за първоначално назначаване на длъжност „съдия“ в административните съдилища, обявява се конкурса за първоначално назначаване,изчерпателно се разписва процедурата на провеждане на конкурса и се взема организационно решение за неговото обявяване едновременно с конкурса за повишаване в длъжност за същите съдилища. Тези решение са приети от СК на ВСС в изпълнение на правомощията, възложени с изрични законови норми / чл. 30, ал. 5, т. 1, чл. 189, ал. 1 и 2 , чл. 178, ал. 1 и 2, чл. 176, ал. 1 от ЗСВ/ в условията на оперативна самостоятелност и при преценка по целесъобразност. С оглед на това не попадат и в приложното поле на чл.65 от АПК, тъй като макар и насочени към неопределен брой правни субекти, с разпоредените правни последици не се засяга негативно правната им сфера и нямат еднократно действие на разпореденото засягане на права.
Следва да се вземе предвид и това, че определянето на процентното съотношение от броя на свободните длъжности в съдилищата по подадената информация по реда на чл.188,ал.1 ЗСВ, за първоначално назначаване след провеждане на конкурс, е изрично разписано в ЗСВ – чл. 178, ал. 1 , чл. 176, ал. 1 и чл. 189, ал. 1 от ЗСВ. Липсва обаче законово задължение , вменено на СК на ВСС за включване в общия брой свободни позиции за конкурса на всички обявени от административните ръководители на съдилищата, предстоящи за освобождаване длъжности , от което следва и извода ,че преценката в тази насока е предоставена изцяло на СК. Следователно се касае за преценка по целесъобразност, обвързана с правомощието на органа по „осъществяване на кадровата политика“ в съдилищата с оглед потребностите на конкретния съд /решение №10 от 15.11.2011 г. по конст. дело №6/2011 г. на Конституционния съд на РБ/.
Настоящата инстанция не споделя изводите на първоинстанционният съд на недопустимост на оспорването на основание чл.159, т.4 АПК, но тъй като липсата на годен за съдебен контрол административен акт е достатъчно основание за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по реда на чл.159,т.1 АПК, то не следва да се обсъждат доводите за наличие на правен интерес.
С оглед на горното, обжалваното определение следва да се остави в сила изцяло като валидно, правилно и законосъобразно”.

Пълният текст на определението тук.

About De Fakto

Проверете също

Здравният министър: Ковид-сертификатът влиза в сила от 00:00 часа на 21 октомври -четвъртък (заповедта)

Окончателно  от  00:00 часа на 21 октомври (четвъртък)  в сила влиза изискването за притежаване на …

Ковид: Наказателните съдии в СРС от сряда до 29 октомври няма да гледат дела в открити заседания, отсрочват ги на нови дати

Наказателните  съдиите на Софийския район съд няма да разглеждат насрочените дела в открити съдебния заседания  …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.