Последни новини
Home / Законът / Христо Николов, който съдеше Иван Гешев, спечели ново дело

Христо Николов, който съдеше Иван Гешев, спечели ново дело

Defakto.bg
Главният прокурор Иван Гешев

Ромският активист Христо Николов, който съдеше Иван Гешев за дискриминация, а после и за обида и клевета заради определението „и циганите правят така по дела“, спечели ново дело срещу главния прокурор за разноските му за адвокат.

С окончателно решение Ирина Славчева, Ивайло Георгиев и Ваня Иванова от Софийския окръжен съд намаляват претендирания хонорар за защита на обвинител №1 от 400 лева на 120 лева с ДДС.

Новият епизод от тази сага е по поредното изпълнително дело, заведено от Гешев срещу Николов. А производствата по съдебно изпълнение, знаем, са коварни – сметката неминуемо набъбва. Което си е вид наказание за упоритостта да се търси отговорност от върха на държавното обвинение.

Поводът сега дойде след като през февруари тази година Софийският градски съд окончателно прекрати наказателното дело за обида и клевета срещу главния прокурор, образувано по тъжба на активиста. СГС потвърди предварителната прецена на Софийския районен съд, че гешевата реплика не била нито обидна, нито клеветническа, сиреч главният прокурор не е извършил престъпление и няма да е подсъдим.

Преди това две инстанции на административното правораздаване (АССО и ВАС) пък не откриха дискриминация в обобщението „и циганите правят така“, било израз на свободата на изразяване на Иван Гешев.

Във февруарското решение СГС присъди Христо Николов да плати хонорара за защита на главния прокурор от 500 лева.

Въпреки декларираното желание да се издължи веднага и отправената покана да му бъде предоставена банкова сметка за внасянето на сумата, Николов отново стана клиент на частен съдебен изпълнител в производство, образувано по искане на шефа на ПРБ. А представената му сметка е за 500 лева адвокатски хонорар (присъдения от СГС), 54 лева разноски по изпълнителното дело, 108 лева такса по изпълнението и нови 400 лева разноски за защита на главния прокурор (по изпълнителното дело).

В жалбата до Софийския окръжен съд ромският активист бе категоричен: прибягването до принудително изпълнение се е случило въпреки декларираната от него готовност моментално да се издължи, затова няма никакво основание да му се търсят разноски. Освен това веднага след получаването на покана за доброволно изпълнение от ЧСИ е внесъл задължението си по изпълнителното дело и правна помощ няма как да е била осъществявана. А написването само на една молба за образуване на изпълнително производство не изисква дори специално юридическо образование и умения.

Жалбата е основателна, заявяват окръжните съдии.

И обясняват – съгласно чл. 79 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, като са налице и изключения – например ако изпълнителното производство се прекрати поради плащане, извършено преди негомото образуване. Случаят обаче не е такъв (нямало е и как да бъде – б.р.).

НО! Съгласно чл. 75, ал. 5 ГПК при прекомерност на заплатеното от страна адвокатско възнаграждение, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, до минимума по чл. 36 от Закона за адвокатурата и специалната наредба.

Софийският окръжен съд постановява:

„В конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство освен първоначалната молба, с която е сезиран частният съдебен
изпълнител, процесуалният представител на взискателя не е депозирал други молби и не е поискал извършването на други изпълнителни действия, респ. прилагането на нови изпълнителни способи.

По делото съдебният изпълнител не е пристъпил до реализация на нито един от посочените в първоначалната молба на взискателя изпълнителни способи поради погасяване на дълга чрез плащане в срока за доброволно изпълнение. Липсват каквито и да е данни по изпълнителното дело, от които да се направи извод, че постъпилото плащане на задължението е в резултат на реализиран изпълнителен способ.

Ето защо взискателят има право на адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията към датата на образуване на изпълнителното дело – ред., ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г.; изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ – бр. 45 от 2020 г. , в сила от 15.05.2020 г. – действащо право към 17.06.2020 г. ) в размер на 100 лева, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по чл. 10, т. 2 от Наредбата. По тези съображения се налага извод, че определянето /“присъждането“/ на разноски в размер над минимума по изпълнителното дело, протекло без каквото и да е усложнение от фактическа и правна страна, е необосновано“.

Решението е окончателно.

Cлeд зaĸpивaнe нa въпроса с дискриминацията oт aдминиcтpaтивнoтo пpaвocъдиe Христо Николов също бe ocъдeн дa плaти xoнopapa нa aдвoĸaтa нa глaвния пpoĸypop и cpeщy нeгo бeшe oбpaзyвaнo изпълнитeлнo дeлo, в ĸoeтo cмeтĸaтa пъpвoнaчaлнo бe нaбъбнaлa двoйнo. Тази битка бе първата, спечелена от активиста – Coфийcĸият oĸpъжeн cъд нaмaли дължимия xoнopap oт 600 нa 120 лeвa.

 

About De Fakto

Проверете също

Обвиниха сръбския шофьор за катастрофата на магистрала „Тракия“

Районна прокуратура-Стара Загора е привлякла като обвиняем сръбският гражданин  Д.К., на 40 г.,  за това, …

ПРБ предлага да се създаде национално междуведомствено звено за предстоящите избори

Ръководството на прокуратурата изпрати писма до служебния вътрешен министър  Иван Демерджиев и до председателя на …

Един коментар

  1. адвокат

    Решението е сбъркано, Наредбата е изменена миналата година, а е цитирана стара ѝ редакция. Това е съдебна грешка, от правилните грешки.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.